Докато умните се наумуват...

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/6474831 www.24chasa.bg
ПЕТЪР МОСКОВ, бивш министър на здравеопазването

НЗОК отказва да прилага обективни критерии, за да финансира пълноценно лекуване и излекуване на пациентите

Kонкретният повод да напиша този текст са дискусиите за бюджета на НЗОК и обсъжданите предложения за промени в Наредба 10 (Наредбата за отстъпки от нови медикаменти, заплащани от НЗОК). От предлаганите промени в наредбата личи, че НЗОК се готви да отстъпи от задължението си да защитава интересите на българските пациенти. Но първо няколко думи за бюджета.

Проблем с брутния размер на средствата на НЗОК и с евентуален дефицит и нужда от актуализация на бюджета за 2017 г. не съществува. Благодарение на законовите промени, които направихме през 2015 г. за ежегодно повишаване на вноската на държавата и за повишаването на доходите, върху които гражданите и държавата отчисляват здравни вноски,

приходната част

на бюджета за

2017-а е с 240

млн. лв.

по-голяма

от тази за 2016-а. Това, както и рекордните отстъпки от 130 милиона в полза на НЗОК, които постигнахме при преговорите с фарма индустрията, изискват наистина огромен “талант” на управление, за да бъде изведен бюджетът на червено. През следващата година гореспоменатите обективни фактори ще доведат до допълнителни 280-300 млн. лв. в приходите на касата. Казано с думи прости, следвайки приетата от правителството в края на 2014 г. концепция за реформи в здравеопазването, приходната част на бюджета на касата е стабилизирана и в средносрочен план няма предпоставка за дефицит.

Но това е само бюджетарската сметка, която дава на касата комфорта да има достатъчно пари за разплащане. Функцията на НЗОК обаче не е да си “занули” бюджета, а да приложи механизми, гарантиращи ефективното влагане на тези пари. Единствените индикатори за такава ефективност са подобряване на здравните показатели на нацията и намаляване на доплащането от гражданите вследствие на повишеното финансиране на системата.

Основните структурни причини за неефективността на касата са три:

1. Недостатъчно финансиране, а оттам и невъзможност за по-висок ангажимент към процеса на лечение в доболничната сфера; 2. Продължаващо финансиране на раздута с търговска цел болнична система; 3. Непоследователна и лобистки обвързана лекарствена политика.

За да отстраним първата причина, в изминалите 2 г. повишихме финансирането на доболничната сфера с 60 млн. лв. Анонсите на министъра и на директора на касата са за продължаване на тази политика, което е смислено и правилно.

Озадачаващо е

обаче защо

касата отказва

да изпълни

законовия текст, който разписахме в ЗЗО, за да отстраним втората причина за неефективността. Този текст вменява на НЗОК да сключва избирателно договори само с болници, които отговарят на набор от обективни критерии и така през икономически средства да започне да финансира пълноценно лекуване и излекуване там, където това се прави. Касата отказва вече половин година да изработи и методика за такова договаряне. Причините за това са липса на политическа воля и шуробаджанащина и не съм оптимист в този парламент това да се промени. Но за проблемите на болниците ще говорим друг път. За лекарствената политика е задължително няколко неща да се кажат сега, в хода на обсъждането на нормативни промени в сферата, предложени от касата.

На теория и ако видите официалните становища на фармацевтичните компании, ще прочетете, че цените на лекарствата в България са най-ниските в Европа. Какво е положението – хем цените ни най-ниски, хем ръстът за медикаменти е двуцифрено число. Обяснението било, че населението застарява. Също така, че има по-добър достъп, отколкото в другите държави...

Данните за

онкологичните

медикаменти са:

през 2014 г. за 218 млн. лв. НЗОК е заплатила 2 183 647 опаковки лекарствени средства. През 2015 г. за сумата от 248 млн. лв. НЗОК е заплатила 1 511 323 опаковки, т.е. за 30 милиона отгоре близо 2 пъти по-малко опаковки.

Това явление може да се обясни по два логични начина – 2 пъти по-малко пациенти или пациенти, които живеят 2 пъти по-малко. Второ наблюдение – 90% от разходи за онкология се правят от 20 медикамента. Тоест

касата плащаше

повече за

по-малко

медикаменти

Всъщност това, което заварихме през 2014 г., беше пълна липса на държавна лекарствена политика и набор от корупционни механизми, разписани в нормативни актове. Горните числа говорят сами за себе си. Ние въведохме 6 конкретни мерки от 2015 г., за да пресрещнем тези тенденции. И те бяха:

- Въвеждане на реален процес на преговори за отстъпки за новите медикаменти. До този момент бяхме единствената държава в Европа без такъв механизъм.

- За всички медикаменти без еквивалент фирмите задължително връщат в бюджета на касата 10% от всичко похарчено и така се освобождават средства, с които да се финансират допълнителни възможности за здравно осигурените.

- Създаване на комисия за оценка на здравните технологии (на човешки език означава оценка дали медикамент, който фирма иска да бъде плащан от касата, има по-добър ефект от вече заплащаните алтернативи). До този момент отново бяхме единствени в Европа без такъв експертен орган.

- Формирахме ясни критерии и комисия от три ведомства, която да води тези преговори, за да няма еднолични и субективни решения. В цифри тези мерки доведоха до спестени 47 млн. лв. за 2015 г., 87 млн. лв. за 2016 г. и 130 млн. лв. за 2017 г., които са фактически допълнителен приход на касата, без да се увеличават здравните вноски на гражданите.

- Създадохме централизирана електронна система за публични търгове на всички лекарства, използвани в болниците. Получихме похвала от български и европейски служби за борба с корупцията, както и две жалби от фирми в КЗК срещу електронната система и няколко обаждания към фирмата, работеща по софтуера, със съвет, ако могат, да я забавят. Жалбите бяха отхвърлени, но 1 г. беше загубена. Министърът заяви волята си да приложи системата, което е добро и правилно решение. Надявам се, че търгът ще бъде обявен в най-скоро време.

- Изработихме споразумение между България и Румъния за общи преговори за отстъпки от видимите цени на лекарствата. Очевидно е, че да договаряш отстъпка за 30-милионен пазар, е по-резултатно от договаряне за 7-милионен. Споразумението е подписано от двете правителства и чака ратификация в парламента заедно с вече преминалите обществено обсъждане промени в закона за лекарствата.

Тези мерки бяха само първи стъпки от цялостна промяна на лекарствената политика, разписани в стратегическите документи на държавата.

И тук идваме до следващия въпрос. Нуждата от продължаване на нормативните промени. В конкретния случай става дума за прочутата Наредба 10. Библията на НЗОК и конституцията на фарма индустрията в България, около която дебатите са ежегодни. Ще спомена само за

две от промените,

които още на

първо четене

бодат очите

Първо да кажем, че заявената цел на този проект е постигане на дисциплиниращ ефект при разходване на публични средства и спазване на бюджетната рамка, без да имаме прекъсване в осигуряването на българските граждани с необходимото за тях лечение. Ето как си го представя този “дисциплиниращ ефект” касата. Съгласно новия проект на Наредба 10 е написано, че договорената от НЗОК отстъпка се изчислява спрямо цената на лекарствения продукт, утвърдена към момента на включването на продукта в позитивен лекарствен списък.

Какво означава това на човешки език? Накратко: официалните цени на лекарствата в България се определят на база най-ниската цена в дадена група държави в Европа. В България на всеки 6 месеца цените на съответното лекарство в Европа се преглеждат и ако някъде има по-ниска, то тя става цената за България. Случва се за някои лекарства цената да падне с 30% за 1 г. точно заради този процес на рефериране. Когато тази цена пада, НЗОК пести и пациентите се лекуват по-евтино. Какво ни предлагат от НЗОК – да сметнем отстъпките за 3 г. на най-високата цена, на която продуктът се регистрира в България и да не отчитаме факта, че тази цена може да падне с 30% или 50% за 3 г.!

Пример:

Продуктът Х струва 1000 лв., когато бива регистриран в България през 2017 г., НЗОК договаря отстъпка от 10% за този продукт. При действащото правило, при което отстъпката се изчисляваше на база цената на продукта в позитивния лекарствен списък (ПЛС) за момента, какво би се случило, ако отстъпката от 10% важи 3 г., а цената му пада с 0% през 2017 г., с 10% през 2018 г. и 10% през 2019 г. благодарение на реферирането на цените?

По действащите правила:

2017 г. – НЗОК ще заплати 900 лв. за продукт, чиято цена е 1000 лв., защото е договорила отстъпка от 10%

2018 г. – НЗОК ще заплати 810 лв. за продукт, чиято цена е 900 лв., защото цената е паднала с 10% и има 10% договорена отстъпка

2019 г. – НЗОК ще заплати 720 лв. за продукт, чиято цена е 810 лв., защото цената е паднала с 20% и има 10% договорена отстъпка.

Ако умножите тези цифри по хиляди пациенти, които ползват даден медикамент, ще видите ползата от НЗОК за изчисляване на отстъпки на база непрекъснато падащи цени.

А сега вижте същия случай, когато отстъпката се изчислява на база първоначална цена на включване на продукта в ПЛС, каквото е новото предложение на НЗОК:

2017 г. – НЗОК ще заплати 900 лв. за продукт, чиято цена е 1000 лв., защото е договорила отстъпка от 10%

2018 г. – НЗОК ще заплати 900 лв. за продукт, чиято цена е 900 лв., защото цената е паднала с 10%, но договорената отстъпка от 10% е на база 1000 лв. и всъщност НЗОК губи по 90 лв. на опаковка

2019 г. – НЗОК ще заплати 810 лв. за продукт, чиято цена е 810 лв., защото цената е паднала с още 10%, но договорената отстъпка от 10% е на база 1000 лв. и всъщност НЗОК губи вече втора година, като в този случай губи по 81 лв. на опаковка.

Хайде да го

сметнем по

стотици видове

лекарства

за хиляди пациенти. Найс, а?

Още по-драстичен е този пример при лекарствата за онкологичните заболявания, за които болниците са провели търгове, свалили са цената доста под първоначалната цена на включване на продукта в ПЛС и реално за тях договарянето на отстъпки от страна на НЗОК няма да има абсолютно никакво значение.

Ако авторите държат на конкретен текст по въпроса, то формулировката е “отстъпките се изчисляват от разхода, заплащан от НЗОК за съответната година”, както пише в действащите договори на фирмите до този момент. И без да надценявам капацитета на работещите в касата, ви уверявам, че там има достатъчно хора, които могат да направят горната “сложна” сметка. Ако питате защо не го правят, моят отговор съм го дал по горе - липса на политическа воля и безконтролен лобизъм.

Вторият текст, възбуждащ интерес казва, че при общ нетен ръст на лекарствата без алтернатива, по-висок от 3% спрямо предходната, притежателите на разрешение за употреба (ПРУ), формирали този ръст, връщат на НЗОК 20% от стойността на този ръст. Въпреки, че този текст породи заглавия като “Слагат лимит на хапчетата” и “НЗОК с таван върху скъпите лекарства”, всеки грамотен човек може да разбере, че

таван няма. Има

20% връщане от

всичко над 3%, генерирано над предходната година. Какво ще направят фарма фирмите – ще се опитат да растат още повече, за да компенсират това, което касата им взима. Защото за всяко продадено оригинално хапче в онкологията чистата печалба е 80%, а в домашното лечение печалбата е в рамките на 50-60%. Ако държавата е решила да засилва административната регулация с цел бюджетна стабилност, то решението е не предложения текст, а въвеждане на скала на отстъпките съобразно ръста на разходите. Например :

При общ нетен ръст по-висок от 3% до 5% спрямо предходната година, ПРУ, формирали този ръст връщат на НЗОК 25% от стойността на този ръст

При общ нетен ръст по-висок от 6 до 10% спрямо предходната година ПРУ, формирали този ръст, връщат на НЗОК 50% от стойността на този ръст

При общ нетен ръст по-висок от 11 до 15% спрямо предходната година ПРУ, формирали този ръст, връщат на НЗОК 75% от стойността на този ръст

При общ нетен ръст по-висок от 16% спрямо предходната година ПРУ, формирали този ръст, връщат на НЗОК 100% от стойността на този ръст.

При такава философия на касата за административно повишаване на нормативно зададените отстъпки работещият инструмент за удържане на ръста е този, но това значи реална битка, а не просто имитации и изисква неведнъж споменатата политическа воля. Воля не виждам, а биткаджиите са малко.

Личното ми мнение е, че резултат може да се постигне и без допълнителна нормативна тежест, чрез прозрачно и компетентно провеждане на ежегодните преговори за нови медикаменти. Резултатът от преговорите, които проведохме в края на 2016 г., е

точно фиксиран

разход за нови

медикаменти

през следващите 3 г. и поделяне на риска между каса и фирми, като всеки ръст над договореното се поема от фирмите. Така за 2017 г. разходът на касата за новите молекули е 8 млн. лв., а останалият 100-милионен ръст е от стари медикаменти, договорени калпаво. Такава политика на договаряне, провеждана устойчиво напред в годините, ще даде търсения резултат за укротяване на ръста, без травматичното за обществото изслушване на целия пиар репертоар на индустрията за лошата държава и административния натиск. Този подход изисква обаче устойчивост на политиките и компетентност.

Завършвам с кратък анализ на устойчивостта на политиките.

Нетните разходи на НЗОК за лекарства, които са сами в група (нямат генерици) през 2015 г. са нараснали със 7,22% спрямо 2014 г. Същите през 2016 г. са нараснали с 8,98% спрямо 2016 г. През 2017 г. ръстът на тези медикаменти спрямо 2016 г. е 17,12%. Какво се забелязва? През 2017-а – годината на правителствени промени (3 правителства за 1 г.), непостоянно ръководство на НЗОК и липса на контрол от страна на държавата водят до двуцифрен ръст на скъпоструващите лекарствени средства. Очевидно е, че основният механизъм за ограничаване ръста на фарма бизнеса е

контрол и

адекватни

преговори

с прозрачни и ясни процедури, защото по резултатите от 2017 г. се вижда, че липсата на такива води до двуцифрен ръст.

Напълно съм наясно, че никого в нашата държава не го интересуват тези цифри – хората просто искат по-добро здравеопазване. И са прави. Но е дълбоко неприемливо управляващите НЗОК, които са натоварени с отговорността за това, да не знаят или да се правят, че не знаят какви са нужните мерки. И така няма да постигнем мечтания контрол на бюджета, защото само с Наредба 10 контрол не става. Нито пък само с отстъпки. Необходима е цялостна, устойчива във времето и с ясни и предвидими параметри за бизнеса лекарствена политика, насочена към хората, които имат нужда, а не към добруването на определени кръгове. Тук опираме до понятието държавност. Необходими са мисъл, смисъл и най-вече морал. Всичко друго са просто приказки.

--------------

“24 часа” е готов да публикува и позиция на Националната здравноосигурителна каса по повдигнатите от бившия министър на здравеопазването Петър Москов проблеми.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Защо в други страни колите са повече, а катастрофите - по-малко

    Стряскаща статистика публикува Евростат - България е първа в Европейския съюз по смърт при катастрофи. У нас смъртните случаи са 64 на 1 милион жители, докато средното за ЕС ниво е 23 такива случая - почти три пъти по-малко. И то при условие, че в България броят на колите е най-малък на глава от населението сред европейските страни.