С ефекта на доминото Каталунекзит може да разбие Европа

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/6476942 www.24chasa.bg

Дотук се стигна заради пропастта между богатия Север и бедния Юг, засилена от финансовата криза

В последна сметка Каталунекзит няма да се случи. По ред причини – от икономически до геополитически.

Съвсем друг е обаче въпросът, че дотук просто можеше да не се стига.

Когато през 1977 – 1978 г. испанците пишеха новата си конституция (преди това изобщо нямаха такава в продължение на четири десетилетия), основният препъникамък пред тях беше именно въпросът за “статута на автономиите”. Сиреч как хем държавата им да се съхрани като единна, хем, от друга страна, да се гарантират максимално правата на

17-те

националности,

които я

съставляват

Защото те наистина са доста различни помежду си. Прост пример – Ицо Стоичков не говори испански, а каталунски, а Любо Пенев – също не говори испански, а валенсиански. А и официалният испански не е испански, а кастилски.

Другият пример обаче не е толкова прост -

огромната

икономическа

разлика между

“богатия Север”

(и най-вече Каталуня и Баския) - и “бедния Юг” (Естремадура и Андалусия). И огромната пропаст в манталитета на трудолюбивите северняци, които работят, за да хранят ленивите южняци.

Авторите на новата конституция успяха да се справят, поне на теория, като сътвориха понятието “държава на автономиите”. И в продължение на десетилетия то работеше и на практика.

Но дойде голямата финансова (а като цяло и икономическа) криза от 2008-2009 година. И “автономиите” от Севера избуяха в нарастващи национализми.

И ето я тук голямата грешка на Мадрид, т.е. на “националното правителство”. Вместо да следва тактиката на все по-голямата децентрализация, главно при преразпределението на бюджета, то, особено в последните години, тръгна срещу „автономиите” като бик на корида, т.е. с рогата напред.

Едно време диктаторът Франко, когато усетеше някакво политическо напрежение в обществото, предпочиташе не да изпрати войска, а да измисли някакъв повод за мач между “Реал Мадрид” и “Барселона”.

Реал беше символът на “централната власт”, а Барселона – на “независимата провинциална опозиция”. И цялото внимание на испанците се съсредоточаваше в битката между тези две сили.

Мариано Рахой, който (не без основание) се възприема като идеен правоприемник на Франко,

постъпи съвсем

като дърводелец

С което просто, вместо да потуши пожара, наля още масло в огъня на каталунските сепаратисти.

Те впрочем също не са цветя за мирисане. Казано по нашенски, те са

“испанските

габровци”

В смисъл, че признават само когато вземат, но хич не обичат да дават.

Та Рахой, вместо да направи глупостта да им праща полицаи да бият мирни граждани, упражняващи правото си на гласуване, можеше просто да им прати счетоводители с химикалки. Които да седнат да броят.

Колко от жп структурите на региона са с национални пари? Аха, значи 20 милиарда евро. Колко от шосетата са от националната пътна мрежа? Аха, значи още 20 милиарда. Колко от пристанищните съоръжения на Барселона са с национално значение? Аха, още 20 милиарда. И тогава, уверявам ви, от идеята за Каталунекзит нямаше да има и помен.

То и сега от нея ще остане само спомен. Но ще остане да тлее и искрата на сепаратизма. При това не само в Каталуня. Оттам ще се прехвърли в Баския. От Баския - във Франция, където живеят половината баски. От Франция - в Белгия, където двете националности и без това отдавна не се понасят.

И така - до края на света. Или поне на Европа...

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Народът тръгна пак на път, карайте внимателно

    Пак се събират няколко почивни дни и народът отново тръгна на път. Едни се запътиха за последно до българското море, други хиляди се наредиха в колони към Гърция, трети ще помагат за гроздобера или просто ще празнуват. Но нека всички да не забравят най-важното - за да има празник, дано всеки да стигне жив и здрав там, закъдето е тръгнал.
  • Дойде ли време да спрем да местим стрелките?

    Двойното време е нелогичен анахронизъм ЛЯТНОТО часово време като организация на светлата част от денонощието, е въведено исторически като мярка за икономия на електрическа енергия за осветление. По-късно, набрало инерция, то се мотивира и като мярка за повишаване на качеството на живота. Приключи обществената консултация на Европейската комисия,