Докато се лъжем, че здравната каса плаща всичко, “изпуснатите” пациенти ще се множат

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/6476944 www.24chasa.bg

Системни проблеми са истинската причина за напрежението в болниците

Тези дни напрежението в здравната система отново ескалира, като поставя въпроси за организацията на медицинската помощ и отношенията лекар - пациент. Лавината тръгна от писмо на огорчена жена, чийто съпруг

с онкозаболяване

в спешно състояние

е чакал линейка повече от час, не е приет за лечение в първата болница, закаран е във втора, където го приемат, провеждат първоначалната спешна животоспасяваща терапия, но впоследствие човекът умира в реанимацията. Това става в София, където в този ден са дежурили 12 екипа на Бърза помощ за 2-милионен град и е имало бум на повикванията. В София, където има поне 5 държавни и 1 частна многопрофилна болница със спешно приемно отделение.

След този сигнал последваха и други пациентски оплаквания, които засягат почти всички водещи болници в София. За да се отсее обективното от субективното в тях, трябва да се проведат честни проверки и компетентният орган е Изпълнителната агенция “Медицински одит”. Извън емоциите пациентското недоволство показва за пореден път, че са налице

нерешавани с години

системни проблеми

на здравеопазването. Начело с недостатъчното публично финансиране на сектора те са истинската причина за напрежението между лекари и пациенти, което се нагнетява периодично у нас. Нужни са хладнокръвие, критично мислене и достатъчно ниво на информираност от страна на всеки, който интерпретира темата, за да не се увеличават дългосрочните щети за цялото общество. Кога забравихме, че

лекарят и пациентът

не са и не могат

да бъдат врагове,

те са от една и съща страна на барикадата? В последните години всички сме потърпевши от неуредените правила в здравеопазването. Живеем с лицемерното внушение, че “здравната каса плаща всичко”. В действителност тя плаща около 2/3, а в някои направления и едва половината от “всичко”.

Лекарите живеят в тежък конфликт: как да съвместяват стандартите за работа в медицината с бюджета на болницата?

 Най-нечовешката изява на този конфликт ги поставя в положение да решават на кого да помогнат и откъде какво да “отрежат”, защото обществото не е уредило фундаменталния въпрос за приоритетите и границите на възможното - днес, със сегашните финансови дадености в здравеопазването. Никой не го казва на глас, но най-тежките случаи - на хронично болните с по няколко болести, запуснати и извън нормално проследяване, са

нежелани в повечето

болници

Не писмено, но гласно това се вменява на дежурните екипи. Причината е, че разходите за тяхното лечение надхвърлят това, което ще плати здравната каса на болницата. Ако пък при проверка касата “се хване” за нещо в документите, няма да плати и малкото, ще “отреже” тази изпълнена клинична пътека. От такива пациенти болниците са на червено. Ако приемат според реалната нужда, трупат дългове и надлимитна дейност и държавата ги взема на прицел за лоши финансови резултати. Ако - къде по-прилично, къде по-грубо, ограничават приема, за да се вместват в бюджетния лимит, обществото ги взема на прицел за отказ на медицинска помощ. Даже може да дойдат и адвокати, защото отказът на прием и лечение при спешност например е законово нарушение.

При най-тежките заболявания освен недофинансиране има и организационни пропуски. Онкоболните например са осигурени на етап “активно лечение” - операции, химиотерапия, лъчетерапия. Държавата направи сериозни инвестиции в последните години, за да се подобри в пъти това лечение. Не е ясно обаче какво да правят тези хора, когато състоянието им се влоши внезапно или имат нужда от продължително лечение и наблюдение.

В спешно състояние

те са “ничии”,

отиват в най-близката болница. Българското здравеопазване пропуска и нуждата от “палиативни грижи” - и тук стотици хиляди остават “ничии”. Защо например не бъде разрешена самостоятелната сестринска практика и със съответното финансиране такива пациенти да бъдат обект на техните грижи и наблюдение?

В конфликтно положение изглежда са и българите, лекувани в чужбина, които също стават все повече. Причината е, че и за тях няма регламент - трябва ли някой да ги проследява тук и какво да правят при спешност.

На този фон добрите професионалисти в здравната система - лекари, медсестри, акушерки, болнично ръководство, правят несравнимо повече от това, което би получил същият пациент в развитите страни. Там просто са написали какво, в какви случаи и докъде се прави според икономическата и медицинската обоснованост. И лекари, и пациенти боравят с понятия като “очаквана смърт” при терминално болните по законов регламент. Тук кадърните лекари правят и невъзможното за пациента, независимо дали е платежоспособен, с умения, усъвършенствани с много учене и работа в условията на бедност: в дефицит от всякакъв характер и технологии от миналия век. И посрещайки всекидневно гнева на пациентите, които току-що са се сблъскали с факта, че здравната каса не плаща нужните за операцията или лечението медицински изделия, консумативи, лекарства, изследвания. Или плаща част от тях. Вече 18 г. има здравно осигуряване и все по-често се питаме: “Защо внасям здравна осигуровка, щом плащам толкова много, като ида на лекар?” Простият отговор е - защото 8% не стигат, за да покрият съвременните ни очаквания за медицинска помощ. За пенсионерите, децата, учещите и безработните осигуровката е още по-малка.

Тези 8% отдавна

трябваше да са 12%,

както бе заложено при старта на здравното осигуряване. България е с най-ниската здравна осигуровка в ЕС и с най-високото ниво на лично доплащане от пациента за здравни услуги. Същевременно пакетът медицински дейности, финансирани от касата, все е един, общ и опитите за разделянето му на приоритетни и по-второстепенни нужди все са неуспешни. Навлизат модерни скъпи лекарства и методи и всеки пациент е в правото си да го изисква. Щом обществото иска да има съвременните достижения в медицината и всичко да става веднага, трябва да може да го плаща. Иначе само се лъжем и се мразим едни други. Не само че нищо не е безплатно в здравеопазването, а напротив - става все по-скъпо и това трябва да се осъзнае и приеме от всеки. Самата дума “безплатно” със значението й отпреди 1989 г. трябва да бъде извадена от речника, защото води до обществена шизофрения.

Въпреки недостатъците здравната система в България все още е хуманна, като цяло с добър достъп и възможност за бързо решаване на медицинския проблем. Живеещите във Великобритания българи знаят какво е да чакаш с месеци за преглед при специалист или образно изследване и какво е

да те лекува джипито

по телефона

Въпрос на обществена и политическа воля е да се погледне честно на приоритетите и финансовите възможности, за да няма “изпуснати” и “нежелани” пациенти, и то на фона на огромен капацитет на болниците. Застаряващото население със съответните хронични болести и демографската катастрофа променят здравната система и е глупаво да мижим пред тези факти. Те най-после трябва да се вземат предвид в планирането и бюджетирането на медицинските дейности и здравните грижи, вместо да се допуска самоизяждане и настройване на пациенти срещу лекари и болници. Едно е сигурно - занапред ще трябват все повече пари. И лекарите, и сестрите ще ни трябват. Умно е да си ги пазим, защото и на Запад има все по-остра нужда от тях и вратите са отворени.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Благодарим за доверието, ще се стараем!

    Онзиден прессекретарят на президента Румен Радев изпрати остро писмо, наречено опровержение, което уж иска да опровергае нещо, но вместо това дава съвети какво трябва да прави в. “24 часа”, какво да пита и кого да критикува. Всъщност това е оценка за работата ни, защото произтича от институцията на държавния глава, който чете много вестници.
  • Мотиви за нова конституция за по-добра България

    Обикновено НС може да я направи в края на мандата си, после Велико да я приеме и да продължи като обикновено За 30 г. демократични промени в България се проявиха заложени в конституцията противоречия, които доведоха до противопоставяне на институциите, а не до тяхното взаимодействие. А институционалното взаимодействие трябва да е принцип в