Той отвори вратата към полигамния секс
ХЮ ХЕФНЪР, който превърна жените в зайчета, си отиде точно когато Саудитска Арабия разреши на жените да карат автомобили. Както е тръгнало, само след още 1000 години и саудитките ще могат да се снимат като плеймейтки. Но тук и сега разликата в двете култури е епохална и жалко е, че го няма Фридрих Енгелс, за да я обясни политикономически.
Смятате ли например, че Хефнър щеше да изгради империята “Плейбой”, ако преди това не бе изобретена пералната машина? Според мен – абсурд. Преди да бъде снимана гола в милионни тиражи, жената трябва да бъде освободена от домашния труд.
Днешната жена е забравила какво означава да переш на ръка дрехите на 5-членно семейство. Именно пералнята й даде възможност да се включи в общественото производство като знатна тъкачка, трактористка, инкасаторка и любовница на шефа, а след това и да зареже 5-членното семейство.
Разбира се, и преди Хефнър е имало и списания с голотии, и дами на удоволствията. Но и преди “Макдоналдс” имаше ресторанти, нали така? Масовата култура иска масов продукт и стандартен маркетинг. Веригата клубове на “Плейбой” за пръв път наложи в умерената секс индустрия единна марка, лого, стандарти и униформи, с което отвори вратата за масовата сексуална манифактура.
Парадната униформа на плеймейтките е стегнато боди от сатен, под и над което напира да изскочи плътта. Плюс едно
пухкаво опашле
на задника, което
сякаш крещи:
“Ощипи ме!”
Но статутът на тези сервитьорки е крайно двусмислен. Да ги щипеш, е табу. Те не са професионалистки. Някои са омъжени с деца, други са студентки по философия, трети – бъдещи кинозвезди. Ако ги щипеш, може да получиш шамар. А може и не. Те не са отхвърлени от обществото любодейки, а модерни жени с амбиции.
Според феминистките марката “Плейбой” е нов етап в експлоатацията на жената. Това те са прочели в знаменития труд на Енгелс “Произходът на семейството, частната собственост и държавата”. Най-близкият съратник на Маркс пряко свързва сексуалните нрави с развитието на производствените сили. Но все пак новият етап в женската експлоатация на “Плейбой” беше за предпочитане пред класическата индустрия на удоволствието. Например, докато възпитаничките на Майка Кураж не могат да откажат, то сервитьорките плеймейтки имат пълната свобода на избора. Клубът им плаща добре, останалото си е тяхна лична работа.
Възходът на “Плейбой” се оказа междинен, временен преход между първия и втория етап в разпада на моногамното семейство. Според Енгелс, моногамията възниква от концентрацията на богатството в ръцете на мъжа и неговото желание да го завещае на своите деца и на никой друг. Затова тя, моногамията, е задължителна само за жената. Мъжът може да практикува скрита или открита полигамия. Може да се каже, че Хефнър направи тази мъжка привилегия открита, направи я престижна и модна, за да я индустриализира.
Но веднага след временния преход, жените също получават привилегията на полигамията, с което настъпва вторият етап.
Появяват се клубове за мъжки стриптийз, където лелките щипят голи юнаци по задниците. Вместо да търсят партньор за цял живот, девойките си търсят партньор за вечерта по интернет.
Преди Хефнър да пусне култовото си списание,
типичното
американско
семейство
имаше по
3 до 5 деца,
жената беше домакиня, а разводите бяха изключение. Сега e обратното – две или три деца са изключение, а бракът е все по-малко привлекателна опция.
Според статистиката през 1960 г. 70 на сто от американците са били женени. Сега са 55 на сто и половината от тях вероятно ще се разведат. Пак през 1960 г. 73 процента от децата са живеели в семейство с двама родители в първи брак, докато днес са 46 на сто. Преходът от едното до другото състояние на обществото беше стихията на Хефнър. В началото само мъжът е полигамен и разчупва табута, в края и жената става полигамна, а табута вече няма и нямат нужда от разчупване.
Престижът на марката “Плейбой” се дължи на култовото списание. През 1953 г. то обявява на пуританските нрави нещо като хибридна война. От една страна, то предлага гола плът, суровина за мастурбанта. Но тогава това не е нещо ново. Новото е, че покрай плътта се публикуват и най-престижните автори на епохата – Набоков, Сартър, Камю, Вонегът и така нататък. Ако Платон бе жив, и той би публикувал в онзи “Плейбой”.
Този висок компонент даде алиби на мъжа от средната класа – не го купувам, за да онанирам, а за да се извися интелектуално. Списанието е дом на високия вкус – джаз, Пикасо, либерални възгледи по всякакви обществени въпроси. Това привлича и най-престижните реклами, от часовници “Ролекс”, до скъпи коняци и уискита.
На шумните партита в централата на “Плейбой” идват най-известните холивудски звезди, писатели, рок музиканти. Веднъж вътре, те са в мохамеданския рай. И на простолюдието отвън му текат лигите - ето, така трябва да се живее! На това трябва да се подражава!
В 60-те и 70-те години Хефнър въплъщаваше мечтите на всеки мъж с прогресивни възгледи – изискан модерен султан, заобиколен от наложнички. У нас продуктът на “Плейбой” тогава влизаше рядко по втория начин и затова не успя да възпита у младите български мъже високия вкус в съчетание с промискуитета. Затова сексуалната революция го завари неподготвен. .През 90-те, когато “Плейбой” навлезе у нас с местното издание, самият Хефнър вече беше доста демоде. А на това отгоре и плеймейтките не са същите. Вместо да се свалят с певци и поети, те си падат по футболисти и мутри.
Неотдавна прочетох, че бившата плеймейтка
Памела Андерсън
започнала да
навестява
Джулиан Асанж
в лондонския му домашен затвор, за да го разведри и изпълни с оптимизъм. Смела гражданска позиция. Коя българска плеймейтка би се жертвала така? Но пак повтарям тезата на Енгелс, че сексуалните нрави се определят от развитието на производствените отношения. В нашия олигархизъм би било наивно да очакваме извисен интелектуално секс.
Успехът на “Плейбой” бе преходен. Първо, защото порното по интернет пренасочи мастурбантите от списанията към компютъра. Защо да гледаш фотошопиран задник върху сатенени чаршафи, когато можеш да видиш репродуктивния нагон в действие? Освен това средната класа намаля, стана все по-кахърна и интересът й към хедонизма се изпари. Клубовете на “Плейбой” западнаха, защото не могат да се мерят със стриптийз клубовете, които междувременно се нароиха в САЩ. Търсиш секс? Влез в интернет.
Но най-важното е, че средната класа в САЩ не копнее да се освободи от скрупулите на пуританизма, тъй като отдавна се освободи. С това и Хефнър стана излишен. Миналата година целият бизнес бе обявен за продан, а легендарният замък на греха в Калифорния вече има нов собственик. В САЩ компанията губи по 5-6 милиона годишно, но наваксва от своите 30 лицензови издания в чужбина, в държавите на по-ранен етап в развитието.
Най-много пари идват от Китай, където дори не се издава списание. Китайците купуват дрехи, обувки, запалки, чаши и всякакви други предмети с емблемата със заешките уши. Явно “Плейбой” е силен там, където още се извършва промишлена революция.
Но ако държавата е на по-ранен етап, той е забранен. Преди две години саудитците прогониха скъпоплатен футболен треньор от Румъния, защото жена му се снимала в румънския “Плейбой”. Не можело на такъв да се повери саудитската младеж. Явно Арабският свят все още не е дорасъл за Хю Хефнър.
Затова пък тези дни саудитските имами издадоха “фатва”, с която се забранява играта на шах. От какво толкова се страхуват? Може би, че ако младежта поумнее, веднага ще хукне да купува “Плейбой”?