Иде ли технократично средновековие

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/6478936 www.24chasa.bg

Нетърпеливите сили на “прогреса” бързат да закопаят нацията и държавата ѝ, преди да са произвели техни заместници

АКО всяка териториално обособена етно-конфесионална група получи шанс да се еманципира като “независима нация”, модерният свят - такъв, какъвто го познаваме от последните 100-150 години, ще престане да съществува. Процесът на ескалация на общностните претенции започва с “постмодерната” атака срещу националния суверенитет, но парадоксално използва националистически аргументи, за да постигне еманципация на по-малката група от включващата я национална държава. Този “постмодерен трайбализъм” функционира като руската кукла матрьошка - с времето се натъкваш на все по-малки и все по-радикални общностни претенции за “национална независимост”. Тази вълна премина през посткомунистическия свят, разсипа поредица и без това свръхкрехки държави в Африка и другаде в Третия свят и сега се нахвърля върху Европа и други части от доскоро уредения първи свят. Нацията е механизъм за унифициране и интегриране на многообразна територия и разнородно население в единен пазар и единна идентичност. Глобализацията разтури националните пазари, а следващите я пост-“либерални” орди оспориха въобще правото на националната държава да произвежда партикуларна идентичност в епохата на планетарна интеграция и осветен мултикултурализъм. Проблемът не е в неизбежното отмиране на националната общност в бъдещия свят на планетарно единство - “всичко родено е достойно да умре” (Гьоте). Проблемът е, че нетърпеливите сили на “прогреса” бързат да закопаят нацията и нейната държава, ПРЕДИ да са произвели институционални и общностни форми, които успешно да я заменят. Алтернативата на институционално подредената нация днес е глобалният мултикултурен хаос - в който като в мътна вода някои се опитват да ловят риба. “Рибарите” са два вида. Първите искат да разтурят разклатените от глобализацията нации, за да възстановят своите славни империи от миналото - вижте само с какво се занимават господата Путин и Ердоган! Вторите планират “мрежова власт” на интелектуално и финансово потенцирани малцинства, функционираща върху развалините на националната държава. Лошото е, че заедно с нея очевидно си отива и един много важен принцип на общностно устройство - равенството на гражданите. Днешният свят все повече функционира като състезание на активни и организирани малцинства, а гаранциите за правата на гражданина остават единствено възможни в рамките на една подобна корпоративна защита. Нацията и националната държава все още стоят изправени срещу глобалните “рибари” в огромната мътна вода на глобализма. Но все по-трудно намират както легитимност, така и ресурси за стабилност и оцеляване. Не оспорвам правото на Каталуня да се бори за своята еманципация. Но нека всеки “нов” националист знае добре, че зад победата на неговата малка често бутикова “нация” дебне глобалният хаос, в който “рибарите” с лекота подхвърлят стръв. И “националистите” я лапат... Не ще и дума - ще си отидат един ден нациите. Въпросът е КАК? Дали като вградят достиженията на модерната цивилизация - гражданско равенство, хуманизъм, индивидуална свобода - в постройката на грядущия глобален свят, който да надстрои потенциала за човешка свобода? Или като бъдат поразени от стратегии на възродено имперско или нововъзникнало технократично средновековие?

(От фейсбук)

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Едно лицемерие по-малко в ерата на фейсбук

    Защо е важно да отпадне забраната да се публикуват данни от екзитполове в реално време в изборния ден в медиите? Първо, защото и бездруго данните се публикуват въпреки забраната. Вярно, че се прибягва до някакви алегории и под “маската” на зайчета, лъвове, слончета, заглавия на филми или на книги в крайна сметка онзи, който се интересува,
  • Защо арабите - 5% от населението на света, са половината от бежанците

    Петродоларовите икономики вече не изглеждат толкова впечатляващи РЕДИЦА промени настъпиха в арабския регион през изминалите десетилетия, за съжаление, не с положителен знак. Днес петродоларовите икономики, които доскоро се къпеха в златен дъжд, заделяйки огромни средства за инфраструктурни проекти, не изглеждат вече така впечатляващи.