100 милиарда БВП още през 2017 г.?

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/6488359 www.24chasa.bg

Какъв бюджет се очертава догодина

През пролетта писах за “24 часа”, че най-вероятно ще достигнем брутен вътрешен продукт от 100 млрд. лв. през 2018 г. Шансът това да се случи през настоящата година изглеждаше много нисък заради политическата нестабилност, забавянето на реформите и инвестициите. В последно време обаче шансовете за 100 милиарда БВП през 2017 г. значително се повишиха.

На първо място, миналата седмица националната статистика (НСИ) и Евростат публикуваха ревизирани данни за икономическото развитие през 2016 г. За Европа като цяло имаме изключително добър резултат – за първи път от десетилетие всички страни - членки на ЕС, отчитат положителен икономически растеж. В топ 5 по най-висок икономически растеж попадат Малта, Ирландия, Румъния, България и Испания.

На второ място, леко нагоре бяха ревизирани и данните за настоящата година – през първото и второто тримесечие икономическият растеж в България е 3,6 и 3,9% спрямо 3,4 и 3,6% по първоначални оценки. И старите, и новите данни показват по-нисък растеж през първото тримесечие, но това е обяснимо забавяне – все пак

политическата

несигурност

около

предсрочните

избори

няма как да не се отрази на икономиката. Положително е, че забавянето се преодолява.

На трето място, Министерството на финансите публикува редовната си есенна макроикономическа прогноза и повиши очакванията си за икономическия растеж през настоящата година до 4%. Това ще е най-високият икономически растеж от 2008 г. насам. Ще бъдат надхвърлени и посткризисните рекорди, постигнати през последните 2 г.

По-високият икономически растеж води и до по-високо ниво на БВП. Министерството на финансите очаква през 2017 г. БВП да достигна 99,62 млрд. лв –

само на косъм

от 100-те милиарда.

Това е много малка разлика, под 0,4%, което означава, че е много вероятно още тази година да достигнем или дори да надминем нивото от 100 млрд. лв.

Много инвестиционни и инфраструктурни проекти бяха забавени около изборите и може да се очаква с тяхното възстановяване да се постигне положителен принос на брутното капиталообразуване към икономическия растеж. Ускоряването на кредитирането и строителството също подкрепя това очакване. Броят на работещите, както и средните заплати също се увеличават, което от своя страна ще подкрепя потреблението. Което означава, че към края на годината растежът ще е дори по-висок от очакваното. В този смисъл най-вероятно ще достигнем 100 милиарда БВП с една година предсрочно.

На база на по-доброто представяне на икономиката финансовият министър Владислав Горанов заяви, че ще заложи по-нисък дефицит за следващата година спрямо първоначалните прогнози. Загатна и за сериозно увеличение на заплатите в бюджетната сфера през следващата година – с общ размер от близо 700 милиона лева.

Това е важно да се отбележи. По-високият икономически растеж позволява едновременно да се намали бюджетният дефицит и дълговото бреме и същевременно да се увеличат бюджетните разходи. При ускорение на икономиката е възможно да се постигнат едновременно и двете цели, въпреки че в други периоди те си противоречат.

В кризата

например

намалението на

дефицита

означава

по-малко харчене Сега не е така.

Всъщност намалението на дефицита и държавния дълг може да изиграе положителна роля за ускорение на икономическото развитие. Причината е, че силната и дисциплинирана фискална политика ще позволи по-бързо увеличение на кредитния рейтинг на страната, който пострада заради кризата и фалита на КТБ. А повишеният кредитен рейтинг на страната ще доведе до по-лесен достъп до финансиране и по-голям растеж на частните инвестиции.

Дисциплинираната бюджетна политика ще подпомогне и усилията за влизане на страната в ERM II - чакалнята на еврозоната, което също ще повлияе много положително на инвестиционния климат.

Затова по-бързото намаление на дефицита и държавния дълг е важно и трябва да е приоритет. Заедно с другите необходими реформи.

Но говорейки за бюджета, не бива да пропускаме, че не е важно само колко ще се харчи – още по-важно е къде и как ще отидат парите. С други думи, въпросът е освен повече харчене да имаме и структурни реформи в публичния сектор. За да може да се повишат ефективността и качеството на публичните услуги – от образование и здравеопазване през полиция и съдебна система до ежедневните административни услуги. В кризата заради липса на пари този въпрос някак отсъстваше, но сега той ще става все по-актуален. След като има повече средства за бюджетната сфера, ще има ли по-добри резултати?

За да има по-добри резултати, трябва освен заплати да има и инвестиции.

В полицията

например

всички пари

отиват за заплати

от дълги години – но това означава, че не се инвестира в техника, технологии, компютри, камери за пътни нарушения и т.н. Така е и в други сектори, което води до слаба производителност. Затова освен да се увеличават разходите за заплати, трябва да се заделят и средства за инвестиции – и то инвестиции, които да подобрят ефективността.

Нещо повече, по-големите финансови възможности на бюджета трябва да се използват като стимул за ускоряване на реформите в отделните сектори. Повече средства трябва да получат тези министерства и ведомства, които са активни в реформите, намаляват бюрократичните пречки, въвеждат електронни услуги, подобряват бизнес средата и инвестиционния климат.

Защо не бонуси

за общините,

в които намаляват отпадналите от училище деца, или за университетите и училищата, които вдигат качеството? По този начин от увеличените бюджетни харчове ще има и допълнителен положителен ефект върху икономическия потенциал и темповете на икономическия растеж.

ГЕОРГИ АНГЕЛОВ е старши икономист в Институт “Отворено

общество” - София

Пазарувай в MediaMall.bg - книги, музика, филми и абонаменти

Коментари

Сортирай по:

Добави коментар

Добави коментар

аватар
  • В коя част на обществото е Плацентата

    Човекът, който преди няколко месеца наби лекарка от болница “Шейново” часове след раждането на детето му, пак е в криминалната хроника и пак настоява да е на свобода, защото искал “да е част от това общество”. Явно Владимир Стоянов-Плацентата има своя версия за въпросното общество, защото точно в него той обижда грубо и блъска
  • Коментар на седмицата №3: Освободете тв блоковете от политиците!

    Публикуваме отново най-четените коментари и анализи през изминаващата седмица. Този е №3 с над 20 000 прочитания. Такова чудо като нашето - от сутринта ефирът да ни облъчва, го няма никъде по света ТОВА от сутринта по телевизиите хората да слушат някой да им морализаторства, е най-жестоката психоатака, която може да им бъде причинена от ефира.