Ще обявят ли Турция, Иран и Багдад война на Иракски Кюрдистан?

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/6490009 www.24chasa.bg

Дали турската позиция е тактическа игра, за да утвърди интересите на Анкара, или е вдигане на мизата в наддаването за бъдещото разпределение на влиянието в региона и преди всичко в надлъгването с Вашингтон

Заплахите на правителствата на Ирак, Турция и Иран не успяха да спрат или отложат провеждането на референдума за независимостта на Кюрдистан, макар че бяха използвани силни изрази. Всичко това навеждаше на предположението, че поне една от трите държави би прибягнала до военна сила за осуетяването на допитването. Аргументът и на трите съседни държави е, че референдумът застрашава тяхната национална сигурност. Въпреки че той се проведе, при това мирно и цивилизовано, трите столици продължават да използват силни епитети и заплашителен тон, чрез който се заплашват кюрдските власти с бързи мерки, ако бъде обявена независимост на Иракски Кюрдистан.

Какви са реалните варианти за действие на трите столици? Референдумът няма практически последици, които автоматично да променят статута на Иракски Кюрдистан в обозримо бъдеще. Целта според кюрдските ръководители е да се потвърди желанието на кюрдите за независим живот. С това желание трябва да се съобрази иракското правителство, започвайки преговори с кюрдската страна. Същевременно въпросът за независимостта на Кюрдистан ще трябва да се решава и с отчитане позициите на двата могъщи съседа – Турция и Иран. Засега е ясно, че както Анкара, така и Техеран, подобно и на Багдад, няма да приемат идеята за кюрдска независимост.

От друга страна, въпреки войнствените изявления все по-очевидно е, че трите столици няма да предприемат действия срещу Арбил – както съвместно, така и поединично, предпочитайки да изхождат от презумпцията, че за тях референдумът не се е провел. Причината е, че евентуална военна инвазия на региона би предизвикала крайно негативна международна реакция.

Това няма да бъде допуснато от САЩ, които бяха гарант на фактическата независимост на иракските кюрди през 90-те г., т.е. по времето на Саддам, и които понастоящем ръководят международната коалиция срещу “Даеш”.

Война срещу кюрдите ще бъде неприемлива и за световната общност по хуманитарни съображения. Както хуманитарни, така и политически причини ще препятстват предприемането на военни действия от страна на иракските власти срещу сънародниците си кюрди. Защото подобно развитие би означавало жертвите на Саддам – шиити и кюрди, да започнат война на изтребление помежду си. Най-агресивни позиции към кюрдите през последните седмици изразяват представителите на ислямистки партии, които залагат на шовинизма и арабските антикюрдски настроения. Подобни позиции обаче няма да намерят достатъчна подкрепа както на политическо, така и на обществено равнище. Сега иракската армия е ангажирана с войната срещу “Даеш”, в която се сражава рамо до рамо с кюрдските отряди Пешмерга. От своя страна Турция и Иран също не са в състояние да използват военна сила - освен че биха били осъдени от международната общност, рискуват да предизвикат кюрдски бунтове в собствените си страни. Правителствата в тези две страни не са в състояние да се хвърлят в подобна авантюра, която би предизвикала вътрешен безпорядък.

Друг фактор е икономиката. В течение на четвърт век след обявяването на кюрдска икономика в северен Ирак през 1991 г. кюрдите установиха развита мрежа от търговско-икономически връзки с компании в Турция и Иран. Вътрешният пазар на Иракски Кюрдистан реализира стоки, внесени от тези две страни, чийто оборот е с милиарди долари. Докато стокооборотът между Иракски Кюрдистан и Иран достига 5 млрд.долара годишно, с Турция тази цифра е двойно по-голяма.

Как Ердоган манипулира иракските кюрди? Според официалните статистики, Иракски Кюрдистан заема трето място сред вносителите на турски стоки непосредствено след Германия и Великобритания. При това, регионът е разпространител на турски и ирански стоки за останалата част на Ирак. Освен това тези две държави инвестират не само в петролната и газовата индустрия на Иракски Кюрдистан, но и в другите промишлени сектори, транспорта, съобщенията и др. Около 2000 са турските и ирански компании, които развиват дейности в този регион. Самата Турция има големи стратегически интереси в Иракски Кюрдистан - целият петролен износ от него минава през турска територия, а голямата част от внасяната суровина се използва в турската икономика. Анкара и Техеран ще срещнат големи икономически трудности при наказателни мерки спрямо Арбил. Те ще понесат по-големи загуби, отколкото останалите държави в региона. От своя страна Багдад също ще се сблъска с проблеми, тъй като повечето ирански и всичките турски стоки на иракския пазар идват тъкмо от Иракски Кюрдистан. Голяма част от иракския нефт се изнася чрез турското пристанище Джейхан. Освен това в Иракски Кюрдистан има много общи кюрдско-иракски инвестиции. Подобна е ситуацията и в другите части на страната, в които има кюрдски инвестиции. Всички тези проекти ще бъдат ощетени при конфликт между Багдад и Арбил.

Какво все пак би станало, ако бъдат наложени санкции срещу режима в Арбил от трите правителства? Най-вероятно кюрдите ще се завърнат към традиционната земеделска икономика.

Турция от 15 г. поддържа Иракски Кюрдистан и си сътрудничи с властите му в борбата си срещу ПКК, която има незаконни бази на кюрдска територия. Същевременно Анкара и Арбил си обменят разузнавателна информация, която позволява да се ограничи влиянието на тази партия, считана за терористична от Турция. През 2013 г. дори се стигна до фактическо признаване независимостта на региона, когато турският външен министър посети Арбил, заобикаляйки Багдад. Този демарш предизвика криза с правителството на Нури ал Малики. Освен това Анкара позволи на кюрдите да изнасят през нейна територия до 600 хиляди варела петрол дневно. По такъв начин Турция се превърна в незаобиколим фактор за икономиката на Иракски Кюрдистан. С други думи, Анкара се възползва в най-голяма степен от кризата между Арбил и Багдад, както и от периодичните влошавания на отношенията между Иракски Кюрдистан и съседен Иран. Турско-кюрдската връзка също така позволи на Ердоган да препятства засилването на политическото и военното влияние на Техеран в Ирак.

Всичко това обаче се обърна с главата надолу, когато кюрдите решиха все пак да поставят в дневния ред въпроса за своята независимост. Може би онова, което притесни особено Анкара, е политическият календар. Защото референдумът съвпадна с усилията на сирийските кюрди за постигане на разширена автономия. Турция е повече загрижена за ситуацията в Северна Сирия, отколкото в Северен Ирак, тъй като ПКК има по-широко влияние там. Но добрите отношения на Анкара с иракските кюрди със сигурност биха могли да се използват чрез посредничество на Арбил за „вразумяването“ на сирийските кюрди. Възможно е турският гняв също така да е бил предизвикан и от тенденцията на Арбил да преодолее зависимостта си от Анкара, предприемайки опити за диверсификация, включващи и отношенията с Москва. Неотдавна руският мастодонт “Роснефт” кридитира правителството в Арбил с 11 млрд.долара срещу петролни гаранции. Освен това, Москва обеща да предостави други четири милиарда за различни проекти. Иракски Кюрдистан задлъжня с други два милиарда и на международни финансови институции. Но гореспоменатите опити за диверсификация на партньорските отношения не намалява стратегическата важност на тези с Анкара.

Големият въпрос е дали тази турска позиция представлява тактическа игра, чиято цел е утвърждаване интересите на Анкара в Иракски Кюрдистан в условията на неговата “независимост” или, обратното, повишаване на турските ставки в наддаването за бъдещото разпределение на влиянието в региона и преди всичко в надлъгването с Вашингтон.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Защо шофьорите без книжка са най-страшни

    Хиляди шофьори карат без книжки, често без да бъдат наказани. Щом от началото на годината до септември 6000 души са били засечени без документа, излиза, че за година това са 9000 тежки нарушители. И тук са само хванатите при проверки от КАТ. А какъв е точният брой на хората, които никога не са имали книжка или си карат с отнет документ,
  • Дойде ли време да спрем да местим стрелките?

    Двойното време е нелогичен анахронизъм ЛЯТНОТО часово време като организация на светлата част от денонощието, е въведено исторически като мярка за икономия на електрическа енергия за осветление. По-късно, набрало инерция, то се мотивира и като мярка за повишаване на качеството на живота. Приключи обществената консултация на Европейската комисия,