Ерик Льобедел: Анализът на България за отношенията с Турция и Русия е много важен за ЕС

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/6491970 www.24chasa.bg

От европредседателството на София очакваме принос към френско-германските инициативи в началото на 2018 г., казва посланикът на Франция

- Ваше Превъзходителство, най-горещият проблем в Европа сега е свързан със събитията в Каталуня. Франция разтревожена ли е от тези събития, като се има предвид, че те биха могли да стимулират сепаратистки настроения и на нейна територия?

- Следим отблизо ситуацията и припомняме нашата привързаност към конституционното единство на Испания. И в същото време се доверяваме на мъдростта на испанския народ. В неделя манифестациите в цяла Испания, включително в Каталуня, показаха, че ситуацията съвсем не е лесна. Доверяваме се и на факта, че случващото се в Каталуня няма да има ефекта на прецедент. Както се случи и с Брекзит.

Спомнете си, в началото на Брекзита всички казваха, че ще има безкрайна вълна от напускания на Европа, но това не се случи. Напротив, създаде се ефектът на обратния пример. След като обещанията на британските политици бяха опровергани от фактите, това накара други народи да се замислят. И може би събитията в Каталуня ще покажат, че няма решения за отцепването на една област, без това да доведе до големи трудности. В най-общ смисъл днес

народите като че

започват да

извличат уроци

от крайностите независимо за какво става дума.

- Какво се случва с Европа? Вместо интеграция дезинтеграция и скептицизъм. Неонацисти станаха трета сила в германския парламент, миграцията разделя страните членки, случи се Брекзит, може да видим прекрояване на граници... Това обективни процеси ли са, или следствие на тотална липса на визия у съвремениите европейски лидери?

- Съществува риск от дезинтеграция в Европа, има популистки движения, които са силни и не трябва да бъдат подценявани. Но ние, французите, мислим, че независимо от всичко се отваря благоприятна възможност, от която трябва да се възползваме. След изборите в Холандия, Германия и Франция, които се проведоха на основата на проевропейски програми, народите опитаха да спрат тези популистки движения, на които може да се противодейства, ако се действа. В този смисъл Франция има особена роля. В най-трудните моменти от европейската история тя

винаги е била на

предна линия,

за да предлага

и да пробужда

Да предлага, не означава да налага. А да улови топката във въздуха и да я насочи в правилната посока. Именно това направи президентът Макрон в речта си в Сорбоната – може би най-важната реч, посветена на ЕС, през последните 10-15 години.

Посланието му бе много ясно - сега е моментът за суверенна, обединена, демократична Европа. Това е придружено от 20-ина предложения, много от които директно засягат България и нейното председателство на Съвета на ЕС. Като предлагаме демократични конвенции, искаме България да предложи своите виждания в един истински дебат за това каква трябва да е Европа на бъдещето. Когато предлагаме Европа, която закриля - една много по-сериозна Европа на сигурността и отбраната, също смятаме, че България трябва да има своя принос. Когато предлагаме по-социална Европа, убедени сме, че България ще прояви интерес. Когато предлагаме Европа на правосъдието, по-ефикасна в борбата с тероризма и с европейска антитерористична прокуратура, България със сигурност ще има полза от това.

- Понеже подехте въпроса. Какво конкретно очаква Франция от 6-те месеца на българското председателство?

- Очакваме три неща. Да изпълнява добре ролята си в търсене на консенсус. Защото председателят е този, който трябва да създаде между 27-те или 28-те държави, според формата, разбирателство по важните въпроси. Още повече че българското председателство ще съвпадне с много важен момент, свързан с Брекзит. А тук разговорите ще са във формат 27+1. Вторият момент е свързан с приноса на България в размисъла за бъдещето на Европа, защото

това ще е

идеалният

момент за

конкретизиране

на някои

елементи от

европейския

дебат

И третият момент е България да даде своя принос за някои от френско-германските инициативи, които ще започнат да се осъществяват още от началото на следващата година.

Мисля, че София вече усилено се готви, за да може нейното председателство да е успешно.

- Как беше оценена във Франция визитата на президента Макрон?

- Много позитивно, защото се вписваше в желанието на Франция да преоткрие Източна Европа. Източна Европа беше неглижирана от Париж, имаше усещане за отдалечаване в момента, когато настояваме на единството на Европа. И, разбира се, в обиколката на Източна Европа една от най-важните страни беше България. Визитата беше оценена високо, защото отвъд конкретния въпрос за реформиране на директивата за командированите работници стана пределно ясно, че пред двете страни стоят много общи предизвикателства, свързани с големите международни проблеми.

- Но у доста българи остана усещането, че с визитата си президентът Макрон опитваше да реши по-скоро някои вътрешни проблеми, свързани с трудовата реформа във Франция, която среща голяма съпротива...

- Това не е така. Визитата съвсем не целеше да се говори само за командированите работници, макар това да бе важна тема. Целта беше да се обменят мнения по много важни европейски и международни теми – отношенията с Русия и с Турция, регионалната стабилност и двустранните отношения.

- И все пак в Източна Европа битува мнението, че има двойни стандарти, че на новите в ЕС продължава да се гледа като на бедните роднини, които все трябва да отстъпват на интересите на големите и богатите...

- Това не отговаря на нашата концепция за Европа. Ние, във Франция, не обичаме бинарните неща – бяло-черно, голямо-малко, двойните стандарти или двойните скорости.

Ние сме за

обединена

Европа, която

сближава

Става дума за социално сближаване – тук стои въпросът за социалния дъмпинг. Не искаме да пречим на българските работници да работят във Франция, а искаме те да имат същите права, същата заплата, същите осигуровки като френския работник. Новото, което предлагаме, е излишъкът от социалните осигуровки да бъде събиран във фонд на солидарност, от който да се ползват страни като България.

Следващото ниво е икономическо сближаване – т.е. Европа да върви към сближаване на бюджетните и данъчните правила. Това е амбициозна цел. Ние сме прагматични и знаем, че тя не може да се осъществи от днес за утре. Но можем, както и ще направим с Германия – една страна със сходно икономическо и социално ниво, да започнем да се сближаваме по отношение на социалните и бюджетните правила. Третото ниво засяга храните.

Да има двоен

стандарт в

храните, е

напълно

неприемливо

Затова предлагаме създаването на специален орган за контрол на сигурността при храните.

- България си поставя две непоследствени цели – влизане в Шенген и в чакалнята на еврозоната. Всички ни подкрепят, включително Франция, но сме си все отвън. Защо така?

- В момента Шенген функционира зле, той не е съвършен. Ние предлагаме с пълното участие на България да създадем един нов Шенген и заедно да разсъждаваме как да подобрим предоставянето на правото на убежище,

как да

различаваме

бежанци и

мигранти,

как по-добре да пазим външните граници на ЕС. Всичко това е на масата и като всички останали страни членки България определя очертанията на този нов Шенген.

Колкото до механизма за еврото, там София трябва да се покаже за пример, за да преодолее някои резерви, които още съществуват. Припомням, че у вас ще започне да се произвежда евро – френско предприятие има лиценз да печата евро в София. Това е добър знак.

- Какво разбрахте за България след 1 г. на поста?

- Мисля, че България започва да остойностява реално силните си страни. В областта на дипломацията тя започва наистина

активно да се

възползва от

уникалното си

местоположение

Това ѝ позволява да има особени отношения, особен анализ и особена чувствителност за отношенията на ЕС с Турция - това е фундаментален въпрос, както и за отношенията с Русия - също фундаментален въпрос. Да има важни набюдения върху ролята на моретата за сигурността, конкретно на Черно море.

В момента вие сте много активни по отношение на стабилизирането на вашите съседи, Западните Балкани, които могат да се възползват от опита ви. Това доведе до много важни събития, като подписването на договара с Бивша Югославска република Македония, това се изрази в много важни срещи като четиристранната среща в Евксиноград (The Euxinograd Quartet).

- Посолството на Франция е организатор на конкурса за екообщина в България. Защо се захванахте с него?

- В Европа този конкурс се провежда само в Полша и България и при вас имам чувството че нещата вървят по-добре. Заложихме на жизнеността на общините в България и се оказахме прави. Защото тези, които се отзоваха, са много активни. Те искат да вървят напред по един въпрос, която е ключов за XXI век - т.нар. умен град. След новото поведение на американската администрация по отношение на климатичните промени си даваме все повече сметка, че

климатичната

ни революция

може да стане

отдолу,

чрез общините. Именно това правят градове като Габрово и останалите седем, които са победители в конкурса тази година. Същото правят Сан Франциско и Ню Йорк в САЩ. Благодарение именно на градове като Габрово и Ню Йорк we will make the planet great again.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • 40 години чакане за национална детска болница стигат

    Добра новина е, че след 40-годишно чакане ще стартира проектът за строеж на национална детска болница. През всичките тези десетилетия е имало политически консенсус за педиатрията, но явно е трябвало някой реално да поеме ангажимент това да се случи. И този човек е здравният министър Кирил Ананиев. Има шансове чаканата детска болница да отвори до
  • Властелинът на професорите

    Последните научни открития на Иво Христов от БСП за подмолната информационна война на Холивуд срещу Русия ТРЯБВА ли задължително да си луд, или надрусан, за да откриваш закодирани послания на световната конспирация в класически произведения и филми? В “От местопрестъплението” все дават сюжети с мрачни, лабилни индивиди,