Пет критерия дали дърпаме напред
Естествено е всяко правителство да посочва успехите си. И не е да няма успехи. Например България е пета в ЕС по ръст на БВП през 2016 г. Ние сме една от малкото държави с оперативен излишък в бюджета към средата на тази година, като евентуалният дефицит в края на годината се очаква да е под съвсем приемливите 1,4% от БВП.
Имаме третия най-нисък публичен дълг (28,6% от БВП) в сравнение с повечето държави от ЕС, включително сме доста по-напред от съседна Румъния (37,6%). Нивото на безработицата е рекордно ниско – на практика не работят тези, които ги мързи да работят. Например тези в неголемите населени места, дето предпочитат издръжките от жените си, които работят по на няколко места в чужбина. На българското море вече работят немалко молдовци и украинци. Все повече програмисти идват от по-слаборазвити държави. Огромен проблем за чуждите инвеститори, откриващи нови високотехнологични заводи, е намирането на инженери и техници. Работна ръка се търси все по-неистово. София по БВП на човек по съпоставими цени вече надмина средния стандарт на ЕС.
България вече съвсем не е на първите места по брой на емигранти като процент от населението – пред нея са Литва (-11,3 промила), Латвия (-8,7), Хърватия (-8,2), България (-6,7), Гърция (-6), Румъния (-5,6). Направиха се и положителни промени в съдебната система. Магистратите пряко избират членове на ВСС. Съдиите си избират председателите на съдилища, а прокурорите – ръководителите на съответните прокуратури. Всичко казано дотук не звучи зле. Ами браво!
Но нека погледнем сега нещата и от друга страна. България е най-изостаналата страна в ЕС. Е, след като сме най-изостаналата страна в ЕС, би следвало да имаме най-висок икономически ръст. Икономическата логика в света е една слаборазвита държава, ако има правилна политика, да има по-високи темпове на ръст от по-развитите от нея държави.
Вижте Китай, Виетнам и Индия. А при нас не е точно така. Китайците почти ни настигат по БВП на човек по съпоставими цени, но техните темпове са доста по-високи от нашите. Румъния е пред нас в икономическото си развитие, но е с по-високи темпове на развитие. През 1989 г. ние имахме с 50% по-висок БВП от Румъния. А през 2016 г. Румъния има 15% по-висок БВП на човек от нас.
Според Евростат темпът на развитие на България през 2016 г. е 3,4%, а на Румъния – 4,8%. За второто тримесечие на 2017 г. спрямо същия период през миналата година България има 3,6% темп на развитие, а Румъния – 5,7%. Средното заплащане за час работа в България е €6,4, а в Румъния – €8,7 евро. Не бива да забравяме, че държавният дълг на човек в Румъния е осезателно по-голям, отколкото в България. Нарастването на дълга помага на темповете на икономическо развитие, но този дълг трябва да се връща…
В тези цифри има и нещо хубаво за България – разликата в темповете на развитие между Румъния и България за периода от 2007 до 2016 г. спрямо периода от 1989 до 2007 г. намалява.
България в последните 27 години е на второ място в света по демографски срив в света. Само една малка островна държавица е преди нас. Въпреки увеличението на връщащите се българи от чужбина по 5 хиляди човека напускат България всеки месец. Т.е. всяка година по един голям български град изчезва. И това продължава и в момента. Прогнозата на Икономическия и социален съвет към ООН е населението на България до 2020 г. да бъде под 7 млн., до 2040 г. ще бъде под 6 млн., а 2060-а под 5 млн. човека – една доста мрачна перспектива. При това повечето от тези 5 млн. души ще са на пенсионна или предпенсионна възраст. Изтичат най-оправните хора и тези, които са завършили западни университети, т.е. тези, които са били най-добри в България. Като няма необходимите специалисти и въобще качествена работна ръка, това няма как да не се отрази върху размера на чуждите инвестиции в България.
Може много да си говорим как вече сме реформирали съдебната система, но запазването на мониторинга и ежегодните все още преобладаващи критики не са най-добрата възможна атестация. Само с промени на Закона за съдебната власт не може да се мине. Нужна е съществена промяна на процесуалните закони (НПК, ГПК, АПК). Нужен ни е нов НК с модернизирана специална част, която описва престъпленията.
Обещава се на няколко пъти да се разбие монополът на здравната каса, която си е един чиста проба държавен орган.
Изводът е много прост – важно е да видим реални цифри спрямо други страни и как с реални действия спрямо България ще ни оценят необвързани с България институции, а също и държави от ЕС. И затова тези оценки са единствено възможният критерий дали дърпаме напред:
* Да ни приемат в Шенген – това е оценката, че развитите държави от ЕС вярват, че държавните ни органи функционират както трябва.
* Да ни приемат в чакалнята на еврозоната ERM II. Само това ще означава, че държавите от еврозоната вярват в стабилното развитие на икономиката и финансите ни.
* Да спре мониторингът от ЕК върху съдебната ни система.
* Да имаме по-високи темпове на развитие от Румъния, защото сме по-изостанали от нея, а тя е най-близко до нас по развитие и с нея следва да се сравняваме.
* Да минем поне след седмо място в ЕС по брой на емигрирали от страната ни като процент от населението ни и да сме след Румъния.
Всичко друго са думи. Важни са фактите. Положителните стъпки напоследък дават надежда. Но само надежда, че България може да успее.