Кога може да кажем, че България е успяла?

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/6501212 www.24chasa.bg

Пет критерия дали дърпаме напред

Естествено е всяко правителство да посочва успехите си. И не е да няма успехи. Например България е пета в ЕС по ръст на БВП през 2016 г. Ние сме една от малкото държави с оперативен излишък в бюджета към средата на тази година, като евентуалният дефицит в края на годината се очаква да е под съвсем приемливите 1,4% от БВП.

Имаме третия най-нисък публичен дълг (28,6% от БВП) в сравнение с повечето държави от ЕС, включително сме доста по-напред от съседна Румъния (37,6%). Нивото на безработицата е рекордно ниско – на практика не работят тези, които ги мързи да работят. Например тези в неголемите населени места, дето предпочитат издръжките от жените си, които работят по на няколко места в чужбина. На българското море вече работят немалко молдовци и украинци. Все повече програмисти идват от по-слаборазвити държави. Огромен проблем за чуждите инвеститори, откриващи нови високотехнологични заводи, е намирането на инженери и техници. Работна ръка се търси все по-неистово. София по БВП на човек по съпоставими цени вече надмина средния стандарт на ЕС.

България вече съвсем не е на първите места по брой на емигранти като процент от населението – пред нея са Литва (-11,3 промила), Латвия (-8,7), Хърватия (-8,2), България (-6,7), Гърция (-6), Румъния (-5,6). Направиха се и положителни промени в съдебната система. Магистратите пряко избират членове на ВСС. Съдиите си избират председателите на съдилища, а прокурорите – ръководителите на съответните прокуратури. Всичко казано дотук не звучи зле. Ами браво!

Но нека погледнем сега нещата и от друга страна. България е най-изостаналата страна в ЕС. Е, след като сме най-изостаналата страна в ЕС, би следвало да имаме най-висок икономически ръст. Икономическата логика в света е една слаборазвита държава, ако има правилна политика, да има по-високи темпове на ръст от по-развитите от нея държави.

Вижте Китай, Виетнам и Индия. А при нас не е точно така. Китайците почти ни настигат по БВП на човек по съпоставими цени, но техните темпове са доста по-високи от нашите. Румъния е пред нас в икономическото си развитие, но е с по-високи темпове на развитие. През 1989 г. ние имахме с 50% по-висок БВП от Румъния. А през 2016 г. Румъния има 15% по-висок БВП на човек от нас.

Според Евростат темпът на развитие на България през 2016 г. е 3,4%, а на Румъния – 4,8%. За второто тримесечие на 2017 г. спрямо същия период през миналата година България има 3,6% темп на развитие, а Румъния – 5,7%. Средното заплащане за час работа в България е €6,4, а в Румъния – €8,7 евро. Не бива да забравяме, че държавният дълг на човек в Румъния е осезателно по-голям, отколкото в България. Нарастването на дълга помага на темповете на икономическо развитие, но този дълг трябва да се връща…

В тези цифри има и нещо хубаво за България – разликата в темповете на развитие между Румъния и България за периода от 2007 до 2016 г. спрямо периода от 1989 до 2007 г. намалява.

България в последните 27 години е на второ място в света по демографски срив в света. Само една малка островна държавица е преди нас. Въпреки увеличението на връщащите се българи от чужбина по 5 хиляди човека напускат България всеки месец. Т.е. всяка година по един голям български град изчезва. И това продължава и в момента. Прогнозата на Икономическия и социален съвет към ООН е населението на България до 2020 г. да бъде под 7 млн., до 2040 г. ще бъде под 6 млн., а 2060-а под 5 млн. човека – една доста мрачна перспектива. При това повечето от тези 5 млн. души ще са на пенсионна или предпенсионна възраст. Изтичат най-оправните хора и тези, които са завършили западни университети, т.е. тези, които са били най-добри в България. Като няма необходимите специалисти и въобще качествена работна ръка, това няма как да не се отрази върху размера на чуждите инвестиции в България.

Може много да си говорим как вече сме реформирали съдебната система, но запазването на мониторинга и ежегодните все още преобладаващи критики не са най-добрата възможна атестация. Само с промени на Закона за съдебната власт не може да се мине. Нужна е съществена промяна на процесуалните закони (НПК, ГПК, АПК). Нужен ни е нов НК с модернизирана специална част, която описва престъпленията.

Обещава се на няколко пъти да се разбие монополът на здравната каса, която си е един чиста проба държавен орган.

Изводът е много прост – важно е да видим реални цифри спрямо други страни и как с реални действия спрямо България ще ни оценят необвързани с България институции, а също и държави от ЕС. И затова тези оценки са единствено възможният критерий дали дърпаме напред:

* Да ни приемат в Шенген – това е оценката, че развитите държави от ЕС вярват, че държавните ни органи функционират както трябва.

* Да ни приемат в чакалнята на еврозоната ERM II. Само това ще означава, че държавите от еврозоната вярват в стабилното развитие на икономиката и финансите ни.

* Да спре мониторингът от ЕК върху съдебната ни система.

* Да имаме по-високи темпове на развитие от Румъния, защото сме по-изостанали от нея, а тя е най-близко до нас по развитие и с нея следва да се сравняваме.

* Да минем поне след седмо място в ЕС по брой на емигрирали от страната ни като процент от населението ни и да сме след Румъния.

Всичко друго са думи. Важни са фактите. Положителните стъпки напоследък дават надежда. Но само надежда, че България може да успее.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Крадците на вода да плащат яко

    Крадците на вода да плащат сметки за година назад - това предвижда нова наредба на МРРБ. И ако на някой този срок му се вижда дълъг, не е прав - към тарикатите, които ползват услуга на чужд гръб, не трябва да има милост. А в случая наказанието е достатъчно солено, за да откаже крадците - ако не напълно, то поне голяма част от тях.
  • Дойде ли време да спрем да местим стрелките?

    Двойното време е нелогичен анахронизъм ЛЯТНОТО часово време като организация на светлата част от денонощието, е въведено исторически като мярка за икономия на електрическа енергия за осветление. По-късно, набрало инерция, то се мотивира и като мярка за повишаване на качеството на живота. Приключи обществената консултация на Европейската комисия,