“24 часа” и VIVACOM обявиха новата инициатива, която ще надгради “18-те книги на 18-годишните”. Писатели ще посещават училищата и ще влизат в часа на класния. Писатели и интелектуалци говориха пред учениците на дискусия в сряда.
И аз мисля, че тази инициатива на “24 часа” е чудесна, затова се включих от самото начало в нея.
Вече трета година се убеждаваме в нещо, което съм казвал много пъти преди това. Не е вярно, че младите хора не четат. Разбира се, че има деца, които не обичат да четат, но ги имаше и по мое време.
Има обаче хора, които обичат да четат, и то от най-младите. Към тези хора е насочена тази кампания.
Тя показа, че винаги в списъка на нашето поколение, на предишното поколение и на вашето поколение ще има общи книги. Между книгите, които не сте задължавани да четете, винаги ще си намерите такива, които и на вас са ви харесвали.
Разбира се, има и нови, не виждам нищо лошо в това. Защото много от тях са стойностни и тези, които съм успял да прочета, са ми харесали.
Най-важното е да четете много. Не съм сигурен, че не трябва да дочитате книгите. Примерът с Достоевски беше показателен. “Братя Карамазови” е книга, която никой не би дочел след първите 30 страници, защото първите са ужасно скучни, но е
една от
най-великите
книги на света Така че четете много! Създайте си собствен вкус. Намерете това, което ви интересува. Виждам, че нямате нужда от окуражаване.
Аз имам студенти, които са чели повече от мен. Някои от тях са чели и новите книги, за които стана дума, и всичко, което аз съм чел от времето на Гьоте. Това е изумително, защото вкусовете им са много по-разнообразни от нашите.
Накрая ще кажа, че изглежда мислим по еднакъв начин, защото това, което чувам за предложението да влязат някои от нас в училище поне за по един час, да направят за някой клас интересна дадена тема, е идея, която и ние в университета имаме.
Тази година Софийският университет стана на 130 г. и догодина ще има поредица от чествания.
Аз се опитвам да убедя всички в университета, че тези чествания не трябва да бъдат просто отчитане на случилото се през тези много десетилетия и постигнатото, а убеждаването на обществото, че имаме нужда от
визия за бъдещето
Ние в университета, другите университети, академията на науките, културните институции да се опитаме да поведем всички към някаква визия, която да е духовна и свързана с култура, с мислене и с разбиране. Да сложим край на вечните си вражди и омрази, защото, както се пошегувах скоро,
не смея да вляза във
фейсбук профила си,
тъй като хилядата ми приятели се занимават основно с това да се мразят. А вместо това да съградим нещо заедно. Затова е нужно човек да е духовен, затова е нужно човек да чете.
От 20 години и повече има други по-лесни начини човек да се срещне с култура и с изкуство. Най-напред с това, че видеото влезе в домовете на хората, преди това телевизията, а след това с интернет, което направи достъпно всичко. Само че визуалните изкуства, свързани с нещо, което ти е представено наготово пред очите, не могат да заместят литературата. В нея точно това е чарът, че ти си създаваш ментална визуална картина, ти си създаваш нещо в главата.
Причината повечето филми, направени по книги, да не ми харесват колкото книгата, е в това, че когато преди това сме прочели книгата, ние сме си изградили филма в главата и никакъв филм не може да го замести. Затова си мисля, че тези изкушения да заместим по-трудното четене с по-лесното гледане, особено пък ако е нещо интерактивно, невинаги са най-добрата идея. Не трябва да избираме между двете.
Не си давате сметка пред каква невероятна опасност е изправено вашето поколение. И тя няма нищо общо с това, че има погрешна информация, че има фалшиви новини и в това, че в някой учебник информацията е остаряла или погрешна. Истинската драма е, че информацията е огромна. Някой беше сметнал още преди десетина години, че неделното приложение на “Таймс” съдържа
повече информация,
отколкото един
средновековен човек
получава за целия си
живот
Ако преди 1000 години е била толкова малко информацията и е било лесно да отсееш ценното и дори преди 100 години е имало по-малко информация и е било лесно да отсееш ценното, сега изобщо не е лесно. Вашето поколение е това, което се сблъска с този проблем. Каза го акад. Дончев, вие трябва непрекъснато да избирате между добро и зло, вие трябва да избирате между това кое въобще е важно и кое няма никакво значение. Защото, ако ви дадат 1000 книги и трябва да прочетете 2, какво ще направите, ще прелистите първите страници на всичките 1000 ли? Изобщо не става дума само за книги.
Вие ще имате огромна информация и няма да може да се ориентирате кое е важно и ценно и ще си загубим ценностите. Това е истинският проблем.