Европа завива към национализма, а ПЕС се срива
Малко на шега може да кажем, че онзи ден Сергей Станишев загуби още едни избори – парламентарните в Чехия. А преди седмица – в Австрия. Преди това в Германия и още преди това – във Франция. А, да не забравяме и Холандия, а догодина през пролетта ще ги изгуби и в Италия.
Вярно, той не е лично замесен, но все пак губи като шеф на ПЕС – партията на европейските социалисти. Всички партии, които катастрофираха през 2017 г., са все членки на ПЕС. Дали няма някакъв вирус в опорните точки, които централата спуска на своите членки?
И обратното – всички партии, които през 2017 г. увеличиха значително електората си, проповядват точно обратното на ПЕС. Те са евроскептични, антибюрократични и не обичат мултикултурализма в неговите крайни форми. Така тези мушмороци крадат хората на наемния труд, заради които ПЕС изобщо съществува.
Левият електорат
в Европа стана
ултрадесен
В България това го видяхме през 2007 г. и после през 2008 г., но тук и у нас БСП пак се боричка кой още по-десен лидер да оглави партията и да я гушне под крилото на ГЕРБ. За разлика от България,
Чехия е
отличникът
на бившите социалистически държави. Тя е най-егалитарната и най-заможната, стандартът ѝ е вече западноевропейски. Тя първа започна “малката приватизация” веднага след като падна Берлинската стена, докато тук, у нас, тя се отложи безкрайно, за да може грабежът да стане без търгове и без пари. Когато тук си приватизирахме електроразпределението, един от печелившите бе чешката държавна компания. Нашите пенсионери започнаха да издържат чешките.
Ето защо до онзи ден чешката соцпартия бе водеща в коалиционното правителство. Обаче това свърши. На тези избори чешката соцпартия се оказа едва шеста, все едно Юсеин Болт да се класира сред “и др.” на 100 метра гладко бягане. Тя загуби цели 35 парламентарни мандата и остана само с 15 (от общо 200). И причината е проста – взе на сериозно директивите на ПЕС за “трети път”, мултикултурализъм и европейска интеграция. А нейният електорат си е консервативен националист, който дълбоко не вярва, че на богатите им трябват повече пари.
И затова отломки от бившия ляв електорат (заедно с отломки от десницата на Вацлав Клаус) изстреляха нагоре дясната партия АНО (Действие на недоволните партии) на милиардера Андрей Бабиш. Тя дебютира силно и стана втора преди 4 години, а сега е номер 1 с общо 78 мандата - покачване 31.
Социалистите в Чехия губят и от две начинаещи партии - Пиратите и СПД (Свобода и пряка демокрация) с по 22 мандата. Единствената “системна” партия сред първите 5 е Гражданската демократична партия, основана от Вацлав Клаус. В миналото тя бе управляваща партия, но през 2013 г. се срина след корупционни скандали и сега леко възстановява влиянието си, получавайки 25 мандата - покачване 9. Ако се коалира с АНО, ще изчезне като СДС. Ако не – не се знае.
Някои сравняват победителя Андрей Бабиш с Тръмп, но аз по-скоро бих го сравнил с Бойко Борисов, тъй като е доста адаптивен. Вярно, неговата партия АНО дава умерени евроскептични сигнали, но такъв е зовът на времето. Ако бе основана преди 10 години, може би щеше да се казва ГЕРЧ (Граждани за европейско развитие на Чехия). След изборите Бабиш каза, че е против влизането на Чехия в еврозоната. Малко по-късно уточни, че при балансиран бюджет може да е “за”.
Най-силният му коз е борбата с корупцията на всички нива, но самият той е под свирепа атака за злоупотреба с еврофондове и агентурно минало. Но и това е добре познато, у нас Бойко Борисов издържа на подобни атаки, без да му се килне капата.
Бабиш е толкова
стелт,
че отказва да се определи в класическата координатна система – не е нито ляв, нито десен, нито в центъра. Това ще рече, че е твърдо десен. Но от време на време ще намига с лявото око. А дали партията му ще се закрепи или ще се изпари във въздуха, зависи в най-голяма степен от това дали левицата ще се окопити.
Същата картина, но с местни особености, видяхме и във Франция през май и юни на президентските и парламентарните избори. Там мандатите на традиционната левица бяха 286, а станаха едва 40. Това е небивал, апокалиптичен срив за държава с мажоритарен вот, където партиите ту губят, ту качват по 10%.
И причината е очевидна. Елитът на соцпартията начело с Оланд се оказа голям интернационалист, докато електоратът си иска националната държава. И взе опасно да клони я към Льо Пен, я към по-радикално левия Меланшон или към дясната Републиканска партия, която също даде евроскептични сигнали.
Но вместо да си следва електората, корумпираният соцелит пусна в ход проекта “Макрон” – чист пиар, мъгла и криви огледала. Прясно измисленото движение на Макрон взе 350 места, очевидно за сметка на социалистите. Щом електоратът схвана измамата, рейтингът на Макрон веднага рухна. Обаче късно е, mon enfant, резето падна и най-евроскептичният електорат в Западна Европа вече е в ръчичките на най-брюкселската и меркелска партия.
Някой ден за Макрон и за неговия демиург Оланд ще се говори като за генерал Петен, но сега засега можем само да се възхищаваме на гениалната операция, която може да се сравни с немския “План жълто” - смелата офанзива през долината на река Сома през 1940 г., с която Германия лапна Франция.
Същата
тенденция към
мултикултурно
умиране на
левицата,
но в друга форма, видяхме и в Германия. Вярно, там нещата стават по-еволюционно, а и немската икономика е в чудесно състояние, тъй като засмуква жизнените сокове на всички останали. Партията на Меркел загуби сериозна част от електората, но все още е водеща. Затова пък соцдемократите, начело с Мартин Шулц (партньор на Станишев), на изборите преди месец взе едва 153 мандата в Бундестага, т. е. загуби още 40.
Нормално би било да се движи ту нагоре, ту надолу. При немските соцдемократи обаче тенденцията от 20 години е все надолу. През 1998 тя имаше 298 мандата и бе водещата партия. Тогава пое по “третия път”, т. е. прие неолиберален курс, наречен “Дневен ред 2010” и веднага се плъзна по наклонената плоскост. Откогато се приюти под крилото на Меркел в широка коалиция, лявата партия разчита само на безкрайното търпение на германския бюргер.
Причината за срива на ГСДП е очевидна –неолиберализъм + мултикултурализъм + мюсюлманска миграция. Точно обратното на това, което искат да видят хората на наемния труд. Наистина, много от тях могат да бъдат заблудени и да харесат “пазарните реформи”. Но как да харесат нашествието на евтина работна сила и най-вече кьолнския хепънинг, който пресъздаде “Похищението на сабинянките” от Давид?
След Втората световна война Германия полага неимоверни усилия да попарва всякакви зародиши на ксенофобията и национализъм. Обаче вече имаме пробив - националистическата “Алтернатива за Германия” влезе в парламента с цели 94 мандата. От тях поне половината са подарък от социалдемократите на Мартин Щулц, близък съратник на нашия Станишев.
Ако инерцията от
2017 г.
продължи
до пролетта на 2019-а,
в Европейския парламент гарантирано ще настъпят радикални изменения. Вече е ясно, че евродепутатите на Франция няма да са от водещата във френския парламент партия. Нещо подобно, макар и в по-малка степен, ще се случи и с германското представителство. Групата на ПЕС ще се срине, а групата на НП (народната партия) ще се свие достатъчно, за да преосмисли политиката си. Само след година и половина Брюксел вече няма да е същият. Който мисли с 2 години напред, вече трябва да е измислил нещо добре забравено старо.