Ангел Антонов е на път да стане поредният шеф, който си тръгва заради нехаресване от висш държавник
Националната служба за охрана (НСО) е една от митичните привилегии на българските политици, за която обикновените хора много им завиждат.
Службата осигурява транспорта, физическата охрана и охраната на дома на президента, премиера, шефа на Народното събрание, висшите магистрати като главния прокурор или шефа на ВКС и още неизвестен брой политици, за които е преценено, че са застрашени.
НСО обаче има още една важна особеност. Това е службата, в която
генералите козируват
на политиците
и никога не знаят дали ще са доволни от работата им. И постът на началник на службата за охрана се оказва един от най-трудните в цялата държава. Защото трябва да балансира между исканията на политици с различни интереси, да пази физическата им неприкосновеност, но и информацията, свързана с тях, а такава неизбежно се събира покрай охраната им.
Заради всички тези съображения постът на началник на НСО е и един от най-ветровитите в държавата, а средната продължителност на заемането му е от 2 до 5 г.
Причината за напускането пък обикновено е объркване между генералите и политиците кой чия шапка да носи. А съвсем скоро в поредицата началници за по 2 г. на НСО ще се нареди сегашният ѝ началник ген. Ангел Антонов. Отново, защото не е харесван, този път от президента Румен Радев.
Единственият, който излиза от модела на бързи рокади и който успя 10 години да остане начело на службата е първият ѝ шеф ген. Димитър Владимиров.
Той оглавява НСО през 1992 г. и изкарва до 2004 г. Назначен е от първия президент Желю Желев веднага след като комунистическото Управление за безопасност и охрана (УБО) е преобразувано в Национална служба за охрана (НСО). И по собствените му думи най-важната част от работата му била от
служба за слугинско
обслужване
на комунистическите властници да стане модерна служба за охрана. По думите му е успял, въпреки че и в неговото управление имаше скандали. Примерно охранители бяха задължени да разхождат едно височайшо дакелче, собственост на шеф на Народното събрание.
През 2002 г. ген. Владимиров бе пенсиониран от тогавашния президент Георги Първанов. Причината бе разкритие, че гардове от службата участвали в охраната на радиоводещия Боби Цанков, убит по-късно през 2010 г. и близък до наркобоса Антон Милтенов-Клюна. Същите гардове участвали и в охранителните екипи на премиера и президента. Владимиров обаче хвърли вината върху хора, които сам отстранил от НСО и те са го нападнали пред политиците. А на прощалната си пресконференция нападна и тогавашното
правителство на царя,
което се месело в
работата на службата
След пенсионирането на Владимиров постът бе зает от Румен Миланов, дотогава шеф на антимафиотите в НСБОП. Неговото управление продължава до 2007 г., когато е принуден да подаде оставка. Поводът са разкрития на бившия служител на НСО Николай Марков, че държавните охранители са натискани да събират и докладват информация за охраняваните от тях лица, на политиците са правени досиета с цел компрометиране и контрол.
След освобождаването на Миланов начело на службата бе сложен ген. Димитър Димитров. Отново с указ на президента Първанов и по предложение на правителството на Сергей Станишев. Той заемаше поста до 2012 г., когато бе уволнен от следващия президент Росен Плевнелиев. Причината бяха разкрития, че при управлението на ген. Димитров службата за охрана е
плащала за ловни
излети на вече бившия
президент Първанов
Самите разкрития обаче дойдоха, след като няколко месеца генералът е бил натискан да си даде сам оставката. Причината - новата власт го смята за изключително близък до Първанов.
Моментално мястото на началник на НСО бе заето от ген. Тодор Коджейков, кадър на службата и дългогодишен личен охранител на премиера Бойко Борисов. Реално Коджейков дълго време беше само временно изпълняващ началник на службата, а формалното му назначение стана през 2013 г. по предложение на служебния премиер Марин Райков.
При управлението на НСО от Коджейков най-големият скандал бе неуспешният опит срещу тогавашния лидер на ДПС Ахмед Доган през 2013 г. По време на конференция на партията, на която Доган обяви оттеглянето си от активната политика, Октай Енимехмедов успя да внесе пистолет през охраната от НСО. След това стигна необезпокояван до трибуната и стреля по Доган, преди да бъде свален на земята и обезвреден. Заради атентата бяха уволнени хора от охранителния екип в залата на конференцията. Те обаче обясняваха, че виновник е ръководството на НСО, което занижило поисканите мерки за сигурност. Коджейков обаче изкара още година на поста си до 30 май 2014 г. Тогава бе освободен от правителството на Пламен Орешарски. Причините бяха, че като верен на Бойко Борисов Коджейков отказал да свидетелства за полетите със самолети от Авиоотряд 28 пред анкетна комисия на парламента. Освен това в БСП и ДПС, които в момента бяха на власт, имаха съмнения, че като шеф на НСО изнася информация за правителството към Борисов и протестиращите срещу кабинета на Орешарски. Коджейков подаде оставка на 27 февруари 2014 г., но смяната му бе забавена в търсене на нов началник на НСО.
В началото на юни 2014 г. президентът Плевнелиев назначи като началник на НСО сегашния ген. Ангел Антонов. Той бе посочен от тогавашния вътрешен министър Цветлин Йовчев, въпреки че преди това именно той го бе освободил от поста му като шеф на националната полиция.
Ангел Антонов остана началник както при второто правителство на Бойко Борисов, така и при служебния кабинет на Огнян Герджиков и третия на Борисов. Единствената по-конфликтна ситуация при управлението му бе снемането на охраната на изпадналия в немилост лидер на ДПС, а сега на ДОСТ Лютви Местан в дните преди Коледа на 2015 г., което накара политика да се скрие в турското посолство.
В момента обаче президентът Румен Радев иска неговото освобождаване и вече дори е говорил с правителството за смяната. Реално
Радев е първият
държавен глава, който
може еднолично да
смени шефа на НСО
Според приетия през 2015 г. Закон за НСО началникът се назначава от президента след съгласуване с правителството. Всички предишни шефове на службата бяха официално одобрявани от МС, преди да бъдат назначени с президентски указ.
Няколко са версиите защо ген. Антонов и президентът Радев са си омешали шапките. Според първата държавният глава бил недоволен от начина, по който генералът ръководи службата за охрана. Освен това имал и забележки към конкретни кадрови решения на Антонов.
Втората версия е, че Антонов реално не е назначен според изискванията на Закона за НСО. Генералът бе сложен като началник на службата по предишните правила, които не са в сила от 2015 г. По стария правилник за дейността на НСО, по който бе назначен Антонов, началникът на службата нямаше мандат. При новите правила в Закона за НСО обаче е предвидено той да има 5-годишен мандат. И това създавало правни недомислици с оставането на генерала на поста. Причината била, че след приемането на закона през 2015 г. не е имало втори указ на президента Плевнелиев, с който да го преназначи на поста.
Освен това назначаването на Антонов бе свързано и с друга правна неразбория. По формалните разпоредби, за да бъде назначен началник на НСО, човекът трябва да е военнослужещ. Това важи както по новия закон, така и при стария правилник, при който НСО бе част от въоръжените сили и се подчиняваше на закона за отбраната. Ген. Антонов обаче бе служител на МВР и буквално за часове бе прехвърлен в резерва на армията и измина цялата военна йерархия до генерал-лейтенант. За да стане това прехвърляне пък, бяха ползвани разпоредби от закона за отбраната, които са валидни само при война. При това спешно прехвърляне бе допуснат и гафът, че Антонов бе произведен в генерал-лейтенант, а изискванията за началник на НСО тогава бяха за чин генерал-майор. А по закона за отбраната военен не може да заема длъжност за по-ниско звание от неговото.
Каквито и да са истинските причини генералите Радев и Антонов да си омешат шапките, почти сигурно е, че сегашният шеф на службата съвсем скоро ще се нареди в редицата на бившите. Изявлението на вътрешния министър Валентин Радев, че смяната на шефа на НСО си е правомощие на президента, само потвърждава, че правителството не смята да влиза в конфликт за защита на Антонов. “Това са ръководители, нормално е да се сменят от време на време. Няма интрига”, обобщи Радев в неделя.