Жените с малки деца и хронично болните ще бъдат ударени най-тежко от намалението, а ефектът ще е близо до нулата
БЪЛГАРСКИЯТ работодател не обича майките. От години се гледа подозрително на жени в детеродна възраст и нерядко на интервюта за работа ги питат дали имат намерение да раждат. На вече родилите жени пък шефовете гледат като ненужна досада, от която само страдат фирмите, държат ги на по-ниски заплати, правят им проблеми, ако имат нужда от време за децата си.
От тази есен в борбата на работодателите с майките обаче се включи и държавата. С предложението от догодина за първите три дни на болничните фирмите да плащат 50% от надницата вместо досегашните 70%. След това болничният се поема от Националния осигурителен институт и режимът остава непроменен. Именно заради това, че плащанията от НОИ няма да се променят, обясненията на социалния министър Бисер Петков, че намалението на парите за болничен в първите три дни ще пази системата от злоупотреби, е, най-меко казано, нелепо.
От 1 януари всъщност ударени ще бъдат не тези работници, които се уговарят с лекари за някой и друг ден извънредна почивка и фалшив болничен лист. Ще бъдат ударени майките и онкоболните, които ходят на химиотерапия. Именно тези две групи са най-честите ползватели на тридневен болничен.
2016 г. бе
обявена и от
НОИ за рекордна
за болничните
- ползвани и изплатени. И сухите числа показват точно това. През 2016 г. са ползвани общо 21 965 574 дни болнични, което е с 5 000 000 повече от 2009 г. Вземаме за отправна точка тази година, защото след нея бе въведено плащането на първите три дни от работодателите, дотогава плащаше само НОИ. Платената за миналата година обща сума на болничните е 589 984 462 лв., като от тези пари 144 064 443 лв. са дадени от работодателите за първите три дни.
В тези числа обаче има още една разбивка. Според официалната статистика на НОИ за миналата година средната продължителност на болничния лист е 8 дни. Като средно заради болест се отсъства 9 дни, заради карантина 4 дни, заради санаторно лечение 6 дни и 14 дни заради трудоустрояване. Най-важната графа в тази разбивка обаче са болничните за гледане на болен член на семейството. Средна продължителност 3 дни. Именно това са болничните, които майките ползват, за да гледат децата си, които са пипнали поредния вирус в училища и детски градини. Тъй като в тази статистика влизат само данните за обезщетения, които са плащани от НОИ, реално продължителността на болничните на майките е 6 дни. И при сегашните условия, когато и работодател, и НОИ плащат реално една и съща сума, дава възможност да се изчисли какви ще са спестяванията на фирмите догодина при намаления болничен и какви ще са щетите за майките.
Средното обезщетение, ползвано през 2016 г. за гледане на болен член на семейството, е 83,96 лв. Реално при майките е 81 лв., а средната сума се завишава от старателни бащи, които също ползват такива болнични и получават по-големи обезщетения. Същите 83,96 лв. излизат и от джоба на работодателите за трите дни, които плащат те като болничен на майките.
При 70% от надницата, което реално е чистият доход на жените, тъй като върху болничните не се плащат данъци и осигуровки. Намалението на тези пари с 20% означава, че вече за първите три дни от болничния
майките ще
вземат с 16,79
лв. по-малко
Или обезщетението им се намалява на 67,17 лв., което горе-долу е сумата за лекарства на едно болно дете. По същата статистика спестяването на работодателите ще е малко над 2 млн. лв. на година. Което е доста под 1% от планираните за догодина над 100 млрд. лв. БВП.
В предложението на НОИ за намаляване на болничните за първите 3 дни липсва финансова обосновка, която да казва колко ще спестят работодателите, колко ще пострадат болните работници.
Самите работодателски организации също нямат собствени изчисления, а бакалски намаляват дадените общо пари за болнични в предни години с 20%. И по техните сметки се оказва, че годишното им спестяване от орязването на болничните ще е 29-30 млн. лв. За всичките над 3 млн. работещи, което пак бакалски сметнато, прави спестяване по 10 лв. на човек.
Същите сметки важат и при хронично болните, главно хора с онкологични заболявания. С малката разлика, че повечето от тях въобще не стигат до статистиката на НОИ. Защото ползват само по 2-3 дни, за да си минат курса химиотерапия, след което се връщат на работните си места.
Ако трябва да сме честни,
работодателите
имат право да
искат пълното
отпадане
на тяхното задължение да плащат първите три дни на болничния. Защото през 2009 г. им бе обещано, че това ще е временна мярка. 8 г. по-късно мярката продължава да действа и реално се явява косвен данък за фирмите.
И както се вижда от данните през годините, в които болничните непрекъснато нарастват, не успява да постигне първоначалната си задача работодателите да са заинтересовани и да контролират по-стриктно дали работниците им не лъжат с болничните, които ползват.
От друга страна, България е една от малкото държави в ЕС, където работодателят носи малка отговорност за болестите на своите служители. В повечето от държавите фирмите покриват обезщетенията до 15-ия ден на болестта, после се включват осигурителните дружества.
Промяна на цялата система на болничните обаче не може да се прави на бърза ръка с преходни и заключителни параграфи в проектозаконите за бюджета. И със сигурност не бива да се прави, без да са приложени финансови обосновки и оценка на въздействието. Д
ори и само заради причината, че всяко пипане в режима може да доведе до това хора, които са в нужда и трябва да правят разходи за лекарства, да се оказват изведнъж с по-малки доходи.
А за измамите най-голямата отговорност носи именно НОИ. Защото това е институцията, която трябва да контролира, а не просто да симулира дейност и да предлага експерименти на килограм.