Още акценти от интервюто:
Членовете на антикорупционния орган трябва периодично да минават тест за лоялност
Съдебна реформа не е да замениш Иван с Петър
Единното обвинение ще разследва обществените поръчки с европейски пари
Предстои издаването на втория ми сборник разкази, скицирал съм и роман.
Надявам се да излезе до 5-ия мандат на г-н Борисов
С професора по право, ръководител на катедра “Теория и история на
държавата и правото” в СУ “Св. Кл. Охридски”, разговаря КРИСТИНА КРЪСТЕВА
- Проф. Вълчев, излезе новият брой на вашия “Юридически барометър”. В него водещата тема е Европейската прокуратура. Какво всъщност е това? Звучи още малко имагинерно.
- “Юридически барометър” е гражданска инициатива, която вече 8-а година на всеки 6 месеца прави анализ на състоянието на правния ред в България. В последния решихме темата да е Европейската прокуратура. А и всеки момент се очаква в официалния вестник на ЕС да бъде публикуван регламентът, засягащ създаването ѝ.
От 28 държави Европейска прокуратура поискаха 20, сред които и България.
Седалището ѝ ще е в Люксембург. Ще се създаде фигурата на европейски главен прокурор, който ще се подпомага от няколко заместници, и офис от около 100-тина човека. Заедно с това ще има европейски прокурори - по един за всяка държава. Отделно ще съществуват поне по двама делегирани прокурори от съответната съдебна система, които ще са на двойно подчинение.
- Защо трябва да се създава такава структура?
- В момента сътрудничеството между държавите по защита на финансовите интереси на ЕС се изчерпва с ОЛАФ - структура, която извършва само административни разследвания. Когато има данни за извършване на тежки нарушения, особено на престъпления, ОЛАФ трябва да се обърне към съответни национални правораздавателни системи за разследване, изготвяне на обвинителни актове и вкарването им в съда. Ефективността на сегашната система не е особено голяма.
Милиарди евро
се губят
ежегодно в
ЕС от измами,
включително контрабанда, трафик, пране на пари, организирани престъпни групи и т.н. Когато има Европейска прокуратура, при престъпна дейност на територията на няколко държави, а тя по дефиниция е такава, няма да има нужда да се правят съдебни поръчки, да си говорят по един сложен начин. Ако става дума за България и Франция, то двамата европейски прокурори заедно с делегираните биха могли да свършат работата директно и да се стигне до изготвянето на обвинителни актове.
Има и много проблеми. Първо, в отделните държави престъпните състави или начинът, по който са описани престъпленията, са различни. Това поражда доста въпросителни как ще се осъществява единно разследване. Това е първото, което трябва да се уеднакви, и то бързо. Второ, и наказателните процедури се различават. Тук също трябва да има съгласуване, защото примерно определен тип доказателства може да се събират по един начин в една държава, който да не се признава в друга.
- Ще се пише Европейски НПК и НК ли?
- Това е твърде амбициозно, но поне да се върви в тази посока.
- Кога ще тръгне общата прокуратура?
- Идеята е още по време на българското председателство да започне създаването ѝ и до 2020 г. да започне да работи. А през 2022-2023 г. да разгърне пълния си капацитет.
- Тя ще разследва ли обществените поръчки в отделните държави?
- Да. Ще разследва обществените поръчки с европейски пари.
- България може ли да пробва да излъчи главния прокурор на ЕС?
- Би могло номинация да дойде и от малка държава. Няма пречка. Дано повечето държави, особено тези с по-силни правосъдни системи, да не се откажат. У нас традиционно смятаме, че като дойде чужденец, може и нещо добро да свърши. Но представете си да отиде чешки прокурор в Германия - държава със силна съдебна система.
- А нашата система силна ли е, слаба ли е?
- Българската съдебна система се подобрява. Каквото и да си говорим, помня какво чудо беше през 90-те - как се нароиха юридическите факултети, как в съдилищата навлязоха хора с по 1 г. стаж. Окей, демократични промени, но в консервативните институции това създава проблеми, понякога дългосрочни. И днес не можем да се отърсим от това. Същите хора, които в миналия мандат пиеха кафе с този и онзи, за да се постигне заветното мнозинство, сега обясняват, че отново трябва да се прави промяна в конституцията. Но една-единствена промяна в един-единствен нормативен акт, пък бил той и конституцията, не може да реши който и да е обществен проблем. Функционирането на една публична система се нуждае от системни мерки за подобряване, а не да се замени Иван с Петър. Като ушием костюм по мерките на този, който ще го носи, е хубаво. Но като го правим за държавата, е много лошо.
- Не мога да не ви попитам и за прословутия и дългоочакван антикорупционен орган. Кой да посочи шефа му?
- Преди 2 г. имахме брой на “Юридически барометър”, посветен на техниките за борба с корупцията в правозащитните органи, защото оттам трябва да се започне. Това, което синтезирах от всички практики в Европа и от дебатите, е, че корупцията трябва да се бори от 3 различни гледни точки, но задължително свързано. На първо място, трябва да е ясно къде са местата, раждащи корупция.
- Където има ресурс.
- Да. Второто е специалният отчет на хората, които са на тези места, защото все пак живи хора ще извършват тази дейност. Не казваме, че те са корумпирани, но са поставени пред голямо изкушение. Затова има специални процедури. В Германия всички магистратури имат задължителни антикорупционни наръчници. Ако аз съм ръководител на съд или на прокуратура там, и мой служител остава след работа или ходи да пита по другите стаи “Това дело как ще го решиш?”, аз съм длъжен да го взема на отчет. Ако не го направя, подлежа на наказание аз. Същото е, ако той рязко промени начина си на живот. Може да се е оженил за богата наследница. Но аз съм длъжен да проверя за какво става въпрос. Поведението на хората в корупционен риск трябва да бъде следено. Може да звучи мракобесно, но като искаш да си на такава позиция, поемаш и рисковете. И третото е уреденото в закона - ако лице на такава позиция се е облагодетелствало неправомерно, така да следим имуществото му, че да не му разрешим да харчи тези пари.
- Урежда ли се само с този закон въпросът?
- Не. Важно е как ще се избира ръководството му, но по-важно е членовете на този орган да минават периодично тестове за лоялност. Почнаха оправдания, че нямало 100% надеждност на тези тестове, че те нямало да имат процесуално значение, но това са наивни оправдания. Просто в трудовия му договор е записано, че трябва да мине тестове за лоялност. Ако го издържи, продължава, ако не - това е основание да го уволним.
- Какви други проекти ви предстоят?
- До края на годината пускаме сайт “Юридически барометър”.
Всяка седмица
ще излизаме
с коментари
за правния ред
и съдебната система.
- Разбрах, че сте готов и с нова книга - разкази.
- Да не изглеждам като герой от “Искрено и лично”. Написал съм доста юридически книги, но това е друго. Почувствах, че имам някаква натрупана мъдрост, виждане за света, което може би не е лошо да изложа. Може пък на някого да му хареса. Първо издадох сборник есета “Да обичаш на инат”, след това сборник разкази “8 и половина” и това лято успях да завърша още един цикъл разкази, който се нарича “Осмият ден от седмицата”. “Осмият ден от седмицата” и предходният цикъл ще бъдат публикувани в едно общо издание, което ще излезе до 20-ина дни.
- Какво ви провокира? Кои са вашите герои?
- Както маниерно обикновено се казва, изгаря ме отвътре, не мога да не го изкарам. (Смее се.) Аз всяко лято, понеже много не умея да почивам, гледам да запълвам с нещо по-ленивите месеци. Иначе героите ми са най-различни - от италиански адвокат през селски идиот, през скучаеща жена, която гледа по цял ден телевизия и звъни в риалити формати, и се стигне до група съученици, които се изпозастрелват на годишнина на випуска. Не съм ги писал между другото, зрели са доста време, обмислил съм ги. От 2 г. обмислям един роман, но засега само съм го скицирал. Тези неща зреят бавно, поне при мен. При някой много гениален човек може да идват за секунди. Но аз не бързам, да сме живи и здрави! До 5-ия мандат на г-н Борисов надявам се да излезе и романът. (Смее се.)
CV
Роден на 10 август 1962 г. в Бургас
Завършил е Юридическия факултет на СУ “Св. Кл. Охридски”, където в момента е професор по право. Специализирал е в Международния институт по публична администрация в Париж и във Военния колеж на НАТО
Бил е вицепремиер и министър на образованието
Ръководител е на катедра “Теория и история на държавата и правото” в СУ “Св. Кл. Охридски” и на Центъра за правни инициативи, който прави “Юридически барометър”