Популистите – новите любимци в Европа

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/6512623 www.24chasa.bg
АНДРЕЙ БАБИШ СНИМКА: РОЙТЕРС

В Източна Европа след дългия преход антисистемни играчи заемат властта

Унгарският премиер Виктор Орбан обяви тези дни Централна Европа за зона, свободна от мигранти. Така той отбеляза поредната победа на популист в тази част на континента – чешкия богаташ Андрей Бабиш.

Беше само въпрос на време популистката вълна от Западна Европа да залее и държавите на изток от Париж. И ако в Холандия, Германия или Франция популистите все пак не оглавяват правителствата, то малко по̀ на изток това вече е факт. Миналия уикенд

Чехия се сдоби

със своя Тръмп

– милиардер, антисистемен играч, който успя само за няколко години да преобърне чешката политика с хастара. Андрей Бабиш става премиер по класическата рецепта на популистите. Обяви, че той знае какво иска народът и говори от негово име. Дори партията му се казва така – Партия на недоволните граждани.

Популистите се различават по много неща – има крайнодесни и крайнолеви, има антиглобалисти и такива, на чийто фон дори и най-яростните неолиберали са като от комунистически кооператив. Но те имат едно общо помежду си –

улавят

страховете на

избирателите,

играят си с емоциите им и предлагат гръмки, макар и неработещи решения. “Страх ви е от тероризъм? Ще затворим границите за бежанци, ще прогоним мюсюлманите, ще забраним исляма.” Че този тип решения не могат да бъдат осъществени, се вижда и от най-големия експеримент на политическата сцена, овладяна от популисти - САЩ. Тръмп обеща в предизборната си програма да изгради стена с Мексико, за да не допуска нелегални мексиканци в страната, и да затвори границите за мюсюлмани. Стена още няма, а границите и достъпът през тях в САЩ се оказаха добре защитени от редица закони.

Популистите обещават, че ще се разправят с корумпирания елит, лъжовните медии, богатите банкери, високомерните интелектуалци, евробюрократите.

Възходът на популистите се дължи до голяма степен и на разпадането на класическите партии – процес, продължаващ вече повече от 10 години. Глобализацията пък преразпредели богатствата така, че ножицата между бедните и богатите се отваря все повече, а средната класа изтънява. Класическите партии представяха политически именно най-вече средната класа и електоратът им оредя, като този на левите партии буквално се стопи. Разочарованите от тях търсят нов политически представител. Една част от тях искат този нов лидер не просто да провежда и нова политика, а направо да върне времето назад.

“Едно време

всичко беше

по-хубаво”,

е класическата популистка реплика, която лови най-много избиратели. Особено в Източна Европа, където броят на хората, обеднели, измамени или разочаровани от прехода от комунизъм към капитализъм е значително висок. Умората на тези хора от демокрация, която не им носи очакваните плодове, е толкова голяма, че са съгласни да дадат властта на някой, който действа като диктатор, само и само да възстанови справедливостта.

Как точно чехите – най-бунтовните източноевропейци, се поддадоха на чара на Андрей Бабиш? Той просто обеща на онези, които някога се осмелиха да въстанат срещу системата, а после се оказаха стъпкани от новия ред, да им върне полагащите се места. Припознаха го за един от своите, борец срещу корумпирания елит, макар и самият той да е увъртян в дела и подозрения за корупция и укриване на данъци. В него те видяха своя лидер, антисистемния борец, макар и да бе част от същото това правителство, срещу което уж въстава. Бабиш обещава всичко, което уморените искат да чуят. Повече пряка демокрация, но по-малко бежанци, повече свобода на търговията и придвижването, но

никакво евро,

по-силна

национална

държава,

но обща европейска сигурност. Това, че обещанията му си противоречат и не може да бъдат изпълнени едновременно, притеснява избирателите точно толкова, колкото и фактът, че обещава да разгроми елита, а самият той е част от него. Дете на висши партийни функционери, пратен на работа в чужбина по време на социализма, завърнал се с неясни капитали и с тях основал фирма, Бабиш всъщност е символ на елитите, управлявали Чехия преди промените и натрупали пари след тях.

Почти със същите лозунги властта спечели и новият канцлер в Австрия – Себастиан Курц. 

От примерен консерватор, който критикуваше крайнодесните в страната си, че прекрачват границата на приличието, той се превърна в тяхно по-добро копие. Зае голяма част от репертоара им, смени цвета на партията си по изборните плакати и се представи в кампанията като ново лице в политиката. Макар да е от 7 години в нея и да бе дори външен министър. Това не попречи австрийците да гласуват за него като за символ на промените. Или, ако трябва да сме по-точни –

символ на

гаранцията, че

няма да има

повече промени

Когато светът бе наред и в германските градчета мюсюлмани нямаше, е любим образ, с който боравят и германските популисти. Макар и реално този “по-добър свят от миналото” да не съществува, поне в Германия с нейната история на подпалвач на световни войни и губещия в тях. 13% спечели “Алтернатива за Германия” на последните парламентарни избори обаче именно с обещания за тези отминали времена.

За разлика от Германия в Словакия избирателите на крайните популисти са предимно млади хора. Партията “Котлеба – Народна партия Наша Словакия” от напълно ново и непознато движение се озова в парламента през 2016 година като трета по сила партия. 70% от нейните избиратели са под 40 г. Шефът ѝ Мариан Котлеба е известен неонацист, чиято предишна партия бе забранена заради фашистка символика.

Защо младите

словаци му

вярват?

Според политолози в страната те са загубили доверие в политическия елит, не виждат перспектива за себе си, искат промяна и вярват, че тя ще дойде само от някой, който е извън системата.  Словакия е и една от европейските държави с най-висока младежка безработица – през 2010 г. тя достига дори 34%, сега е спаднала до 19%. Именно към тези разочаровани и гневни млади хора се обръща и Котлеба. Той вече се е отказал от фашистката символика и не плаши хората, неговите съпартийци ходят по селата и малките градове и показно помагат на възрастни хора да си поправят дома, да си напазаруват, да стигнат до болницата.

Сред младите свои привърженици намират и унгарските крайнодесни. Движението “Йобик” е по-популярно сред тях от консервативната и вече доста крайна “Фидес” на Орбан. За да не ги губи, “Фидес” зави крайно вдясно и от някогашната умерена буржоазно-консервативна партия се превърна в доста радикална десница. Сега двете партии се конкурират за гласовете, отивайки все по-вдясно и търсейки нови и нови врагове. И докато “Фидес” на Орбан ги откри в ЕС, Меркел и бежанците, то “Йобик” се бори срещу елитите и самата “Фидес”.

Не две, а три радикално десни партии доминират политическия пейзаж в Полша. Управляващата “Ред и справедливост” и движението “Кукиш 15” на рокпевеца Павел Кукиш са в парламента, а партията на Януш Корвин-Мике продължава да е фаворит сред младите. Евродепутатът се прочу със скандалните си изказвания в Европарламента, сред които и онова, в което обяви, че е правилно жените да получават по-ниски заплати от мъжете, защото “са по-слаби, по-малки и следователно по-глупави”. И трите крайнодесни партии твърдят, че говорят от името на “истинския полски народ” и разпознават като свой враг бежанците и “корумпирания елит”.

Навсякъде

рецептата за

идване на власт

е еднаква:

популистите са народът – беден и мамен, който се бори срещу елита – корумпиран и самозабравен. Основният враг са бежанците, които пречат на идеала за хомогенен народ с една религия. Който се обявява против популистите, е част от елита. Лидерите на новите партии може и да не са нови лица, но се представят като такива. Те са добре облечени, добре подстригани и с консервативни виждания. Всички владеят изкуството на провокацията – скандалните им изказвания не само не отблъскват избирателите, а печелят нови. Причината е, че популистите печелят от всяко голямо възмущение, като заемат ролята на жертви, казващи “неудобната истина” и санкционирани заради това от елитите. Тази тактика обещава и дълъг политически живот на популистите. Докато и ако избирателят не се умори от скандалите и не прозре, че решенията им не работят, те ще останат на власт.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Защо българските съдии обичат убийците?

    Българският съд определено обича убийците. Освен пословичната снизходителност към убийците, които правят сефте, съдиите правят нужното и вече осъдените да не търпят цялото си наказание. Вчерашният случай за освобождаването на Джок Полфрийман само доказва тази порочна любов. Прословутото снизхождение към подсъдими
  • Дали наистина тротинетките не могат да се движат по пътищата?

    Регистрационният им режим е като при мотопедите НАИСТИНА ли тротинетките не могат да се движат по пътищата? Всъщност могат! Но регистрационният им режим е като при мотопедите. Иначе законът е категоричен, че по пътищата се движат именно пътни превозни средства. Законът много ясно е казал, че “пътно превозно средство” е съоръжение,