Таблети ще олекотят раниците, но няма кой да ги купи

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/6516305 www.24chasa.bg

Защо печатат учебниците      и тетрадките на тежка      хромова хартия

Детенце хубаво,

пиленце любаво!

Къде под мишница

с таз малка книжица?

Отивам, бабичко,

макар и слабичко,

книга да се уча,

добро да сполуча.

Ето как с вдъхновение и надежда пише класикът Иван Вазов в своето стихотворение "Училище" преди малко повече от век. Книжицата сигурно е тежала грамове.

Днес “пиленцета любави” отиват да се учат с пълна с учебници раница, която тежи между 2,8 и 4 кг - според официални данни. И над 8 кг според родители и ученици.

Колко ли обаче ще тежи ученическата раница, ако в нея се натъпчат и всички други проблеми, свързани с образованието на наследниците ни? Заради които те, вместо да си учат уроците, с право започнаха да се изживяват като протестъри. Треперете, бъдещи правителства!

Много родители твърдят, че ненужно учебниците и тетрадките се печатат на 80-грамова хартия. Така освен по-тежки те стават и по-скъпи. Излишно било и хромирането им. Но да не влизаме повече в тънкостите на печатарския занаят, печатарите по-добре от нас знаят какви са “резервите” в олекотяването на учебниците и как то може да бъде постигнато.

Освен учебниците тежки са и тетрадките, на които децата пишат, както и учебните помагала. За един предмет понякога трябва да се носят няколко неща - учебник, тетрадка за писане в час, учебна тетрадка, атлас, други пособия. Цял комплект от неща, които според сегашната организация на учебния процес са им необходими за работа в час.

Не мислете, че проблемът с тежката раница отпада, когато ученикът я дотътрузи в училището. Децата след пети клас не учат само в една стая, в която да имат шкафчета и да си оставят в тях нещата. Обучението все още е на кабинетна система - учениците обикалят от кабинет в кабинет и от стая в стая и продължават да мъкнат тежките си раници.

Докато пишех този текст, от Пловдив дойде изказването на образователния министър Красимир Вълчев, който заяви, че в министерството обсъждат варианти за “олекотяване на товара, който носят учениците”. Той също посочи проблемите с тежката хартия и липсата на достатъчно шкафчета.

Засега електронните учебници и таблети за всеки ученик са най-близо до цялостното решаване на проблема. Вместо да мъкне всички учебници, ученикът идва с таблета си. Благодарение на него той има достъп до електронните учебници на всички издателства.

Но колко днешни училища могат да си позволят този лукс? В някои европейски страни родителите купуват таблети за децата си. У нас всички ли родители могат да си позволят такава покупка?

Н случайно министър Вълчев каза още, че въвеждането на електронни учебници “засега е само допълнителна опция”. Били необходими много средства, за да се купят крайни устройства за всеки ученик.

Помните ли как преди едни местни избори партиен лидер лансира идеята да се раздадат 1 милион таблети на всички ученици от първи до 12-и клас в страната.

По думите на този лидер за купуването на таблетите са нужни около 100 млн. лв. - сума съвсем възможна в рамките на държавния бюджет. Изборите минаха и таблетите бяха забравени. Няма кой да ги купи.

За съжаление и таблетите не са панацея. Защото от прекалено взиране на децата в тях може да се увеличи работата на очните лекари.

А в някои училища учениците сами решили проблема с тежките раници. В 10-и клас идвали само с една тетрадка - като Вазовото “детенце хубаво”, в 11-и клас идвали с ръце в джобовете, а в 12-и - въобще не идвали...

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Защо шофьорите без книжка са най-страшни

    Хиляди шофьори карат без книжки, често без да бъдат наказани. Щом от началото на годината до септември 6000 души са били засечени без документа, излиза, че за година това са 9000 тежки нарушители. И тук са само хванатите при проверки от КАТ. А какъв е точният брой на хората, които никога не са имали книжка или си карат с отнет документ,
  • Дойде ли време да спрем да местим стрелките?

    Двойното време е нелогичен анахронизъм ЛЯТНОТО часово време като организация на светлата част от денонощието, е въведено исторически като мярка за икономия на електрическа енергия за осветление. По-късно, набрало инерция, то се мотивира и като мярка за повишаване на качеството на живота. Приключи обществената консултация на Европейската комисия,