Академик Стефан Воденичаров: Бедността е големият порок на обществото ни

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/6518264 www.24chasa.bg

На нацията ѝ трябват 4-5 големи цели. За съжаление, политиците имат къса перспектива - от избори до избори

- Защо правите анализ за националните цели пред България, академик Воденичаров?

- Преди три години с колеги от БАН написахме една подобна платформа, свързахме се с нашите академични центрове, тръгнахме с този документ из страната. Видя се, че има интерес да се помисли кои са националните ни цели, защото България е единствената страна, която работи от избори до избори. А трябва да се помисли какво ще правим след 10, 15, 20 г. Издадохме нашия анализ с усилията и на колеги от университетите, внесохме го в Народното събрание и очаквахме да ни обърнат някакво внимание. Останах обаче с впечатление, че не може да привлечем вниманието на политиците с един такъв материал. Тогава се обърнахме към българските индустриалци. За нас

индустриалец е

този, който си

плаща данъците

тук, разкрива работни места тук и иска неговата фирма в бъдеще да се развива тук - хора, които милеят какво ще се случва в държавата.

Така интелектуалци, учени и индустриалци създадохме сегашния анализ, който нарекохме “Възгледи за национални цели и приоритети за устойчиво развитие на България”. Ще го представим публично във вторник в БАН.

- Кого ще поканите за такава дискусия?

- Документът е раздаден от 2 месеца на членовете на правителството, на партиите в парламента, имахме срещи в страната. Това е само една платформа за дискусия, а не императивен материал. И след по-широко обсъждане ще го внесем в Народното събрание с молба депутатите да го разгледат, да се издаде един документ. И който ще поеме тегобата да управлява България, да знае тези 4-5 главни цели.

- Коя е най-важната цел пред България?

- Първото най-важно е как да преодолеем бедността в България. Бедността е порокът на цялото ни общество. Всичко негативно се случва заради това, че хората станаха бедни.

Бедният човек не

е креативен

- Как си представяте, че бедността ще бъде преодоляна?

- Бедността се преодолява, когато започне да се работи, да се произвежда. В България ние не работим достатъчно интензивно и качествено. Трябва някак да се преодолеят много административни пречки. Примери - в момента в България действат над 2000 нормативни акта, някои са с давност от 40 г. Тези документи са голяма пречка, всеки от тях създава ограничения. Друг пример - у нас действат над 100 агенции. Трябва да се преформулира този модел. Ще дам и пример с Полша - там 60% от данъците остават за местната власт, а 40 - за централния бюджет. Това прави силни областните управители, те сами искат в техните райони да има повече производство, повече приходи. Така Полша стана водеща страна в Централна Европа. Това трябва да се преосмисли и за България. Много такива примери може да се дадат.

- Освен борбата с бедността какви други национални цели трябва да си постави България?

- Първото - да започне да се възражда българската индустрия, българското производство.

Второ - селското стопанство, което е извадило България от две национални катастрофи преди 100 г. Сега 90% от износа на селскостопанска продукция е непреработено зърно. Станахме зърнопроизводители, без да сме щатът Охайо, без това да е нашата сила, защото хубава България е с 4 сезона с прекрасен климат. Тъй като нашата индустрия в момента не работи, ние сме чиста държава, нямаме замърсявания. Което означава, че биоземеделието ще е сполучливо, ще бъде хубаво

да се върнат

малките семейни

фирми,

подкрепяни от държавата. Около Виена например има много на брой малки частни кръчми. Ако в тях продаваш само продукти, които сам си произвел, не плащаш данъци на държавата. Ето как в Австрия индиректно подпомагат производителите.

- Да, но в България земята бавно и трудно се комасира. Само земята за жито е комасирана.

- Да, и тези огромни масиви изгониха много хора от селото. Изпратиха ги в градовете, където те не се чувстват уютно. Държавата трябва да стане регулатор. Старата идея с кооперациите в България трябва да се възроди. Държавата не може да абдикира от всичко. Държавността трябва да се възстанови, в България тя е наранена и заради това се получават тези недобри резултати и това намаляване на самочувствието, че сме българи. Ходим с наведени глави.

- Но то май ни е част от манталитета.

- Невинаги. 28-29 г. след Освобождението българите са успели да направят България най-силната държава на Балканите.

Левът е бил златен като швейцарския, нашите са ходили да учат навън и са се връщали тук. Но след Балканската и Първата световна война генетичната сила на България е отишла в гробовете. Тези хора са били избити.

- Исторически факт е, че на глава от населението България е изгубила най-много мъжко население в тези войни.

- И веднага след Първата световна война се случва другото лошо - разделението на нацията на едни и други, което и до днес продължава. Затова залагаме идеята да не се обръщаме назад, а всички заедно да гледаме напред, защото ние не успяхме почти 100 г. да преодолеем това разделение. Както направи една Испания.

- Кои са най-тревожните неща, за които биете камбаната в тази условно наречена пътна карта за България?

- Първото се казва демографска криза. Жестоко болестно състояние на нацията и държавата още не се е стреснала да предприеме сериозни мерки. Има няколко фактора, които държавата трябва да реализира. Няколко примера: не може да получава социални помощи онзи, който не отглежда достойни граждани на България. Просто нещо.

Децата на онази част от малцинствата, които не знаят български, трябва да тръгнат много рано на детска градина, за да научат езика, ако искат да бъдат пълноценни граждани, да ходят на училище. И тогава родителите им да получават помощи, а не да се поддържат хора, които гласуват на избори. Проста работа.

В образованието с всички закони и изменения работите преминават само в намерения и приказки. Кълнове има, но те не се развиват. Прави се голяма грешка, като се смята, че учителите и училищата са виновни, а не се търси отговорност от родителите. Трябва воля за това.

- На кои стълбове може да разчита страната за бъдещото си развитие?

- Навсякъде имаме възможности, навсякъде нещата са закърнели. Ще дам един пример с науката. Говори се, че българската наука не се финансира - това съм го патил.

Е, бедна страна сме, чудиш се коя дупка да запълниш. Въпросът с финансирането ще се реши лесно, ако имате 3-4-5 национални цели.

- Говорите за демографската криза, но нека се обърнем към проблема с неграмотността. През 1971 г. Маргарет Тачър като образователен министър на Великобритания идва в България и е поразена от две неща: от българските читалища и от българските училища. Това ми е разказвал проф. Александър Янков, тогава посланик в Лондон. А сега - 50 г. по-късно, в България ще се борим с неграмотността.

- Когато говорим за духовността, ние наново апелираме българските читалища да се върнат на своето място. Нека да се създадат условия те да станат активни. А за образованието - с влизането на информационни технологии коренно се променя образованието. Децата трябва да бъдат научени как да използват модерните си компютри и телефони за образование, да тръгнат от 4 г. на детска градина, да се научат да общуват, да работят в групи. Децата не трябва да се учат на факти, а да се учат да мислят.

- Но вместо това ние си говорим за пълния абсурд в 2017 г. как да преборим неграмотността.

- Срамно е.

- Какво пречи на политиците да виждат тези проблеми?

- Голяма част от политиците ги виждат, но не им стига перспективата, при тях стъпката е 4 години - до следващите избори.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Защо е важно чиновникът да знае и може

    Ако на някого му се стори странно, че бъдещите чиновници ще отговарят на тестове, с които да проверяват базовите им знания и умения, направо ще кажем - има защо.  Първо, защото ако днес българските ученици се препъват на дисциплината четене с разбиране, със сигурност утре, когато започнат работа, трудно ще схващат поставените им задачи.
  • Властелинът на професорите

    Последните научни открития на Иво Христов от БСП за подмолната информационна война на Холивуд срещу Русия ТРЯБВА ли задължително да си луд, или надрусан, за да откриваш закодирани послания на световната конспирация в класически произведения и филми? В “От местопрестъплението” все дават сюжети с мрачни, лабилни индивиди,