Как да събудим умната индустрия

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/6524818 www.24chasa.bg

Учете децата на универсалния език на логиката и знанието. Родители, не плашете децата си с математиката

Ако разгледаме структурата на българската икономика в сравнение с другите страни от ЕС, със сигурност

ще развенчае

много митове

Да започнем с често тиражирания, че “в България нищо не се произвежда”. Въпреки продължаващото нарастване на износа устойчиво след кризата и 6-кратното увеличение за последните 15 г. тази заблуда продължава да среща поддръжници. Всъщност България е относително индустриална страна. Делът на промишлеността в добавената стойност в България е 24,4%, при 19,4% средно за ЕС, а България е сред страните с най-висок дял на промишлеността, както впрочем и повечето страни от Централна и Източна Европа. Още повече, делът на индустрията е нараснал с 1,7 процентни пункта за последните три години – от 22,7% през 2013 г. Това се вижда и от значението на сектора за заетостта – близо 25% от всички извън земеделието са заети в производство, което е сравнимо с това в Словакия (лидерът в автомобилната индустрия спрямо населението), и след само Чехия, Полша и Румъния.

В България освен индустрията относително “големи” по значение са финансовите услуги, търговията, транспортът и туризмът, информационните и комуникационните услуги.

Същевременно, както по добавена стойност, така и по дял в заетостта, недвижимите имоти и строителството са малки – близо два пъти по-малки от тези в Словакия и Полша например. Селското стопанство обаче все още е голям работодател – за съжаление, голяма част от заетостта е с много ниска производителност и ниски доходи.

Секторът на информационните и комуникационните технологии почти винаги се посочва като двигател на растежа в България. Наистина за последните 5 г. заетите в създаването на софтуер и информационни услуги нараснаха с близо 65%, а аутсорсингът на бизнес процеси е разширил броя на работещите с над 90%. От своя страна, с ИТ и комуникации са заети 3,2% от всички работещи извън земеделието у нас, при над 4% в Естония, Финландия, Великобритания.

Вероятно индустрията ще става “по-умна”, а възможностите за глобален износ на ИТ услуги са на практика безгранични. Ограничението обаче идва от предлагането на работна сила с подходящо образование и умения.

За да станем

Естония или

Швеция, трябва

да създадем

25 000

програмисти

Вярно е, че записаните студенти по информатика и някои инженерни специалности се увеличават през последните няколко години. Делът им все още е 2 до 3 пъти по-нисък от този в страните, които имат индустрия с висока добавена стойност и голям ИТ бизнес. Все по-видно е също така, че за да има повече студенти в тези области, трябва да има повече деца, които от ранна възраст проявяват интерес към математиката и точните науки. Деветокласниците се провалят в международното сравнително изследване ПИЗА – 2/3 имат резултати от най-долните три нива; също толкова бяха и двойките в матурите след седми клас. Само с добро обучение в няколко елитни гимназии няма как в бъдеще да се създават хиляди инженери и програмисти.

Училищата да обръщат повече внимание на знанието и науките. Новите будители са тези, които могат да дадат шанс на повече деца да говорят на универсалния език на логиката и знанието. Не на последно място, по-малко родители да плашат децата си с математиката. Тя не е страшна, не е и безполезна.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Договорката за хляба е съвсем на място

    Договорката между земеделското министерство и големите вериги за цената на хляба е навременна и на място. Защото тук не става въпрос за намеса на държавата в дейността на частни дружества, а за джентълменско споразумение. И неговата цел е да не се позволи рязко поскъпване на хляба. Ясно е, че за увеличение на цената има основателна причина -
  • Дойде ли време да спрем да местим стрелките?

    Двойното време е нелогичен анахронизъм ЛЯТНОТО часово време като организация на светлата част от денонощието, е въведено исторически като мярка за икономия на електрическа енергия за осветление. По-късно, набрало инерция, то се мотивира и като мярка за повишаване на качеството на живота. Приключи обществената консултация на Европейската комисия,