Доц. д-р Веселин Методиев: Глаголът “уреждам” пречи да сме модерни европейци

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/6529111 www.24chasa.bg

Не може да четеш Георги Господинов и Милен

Русков и да не си радостен, че си българин

- Точно преди Деня на народните будители “24 часа” награди в своята специална кампания първия випуск от “Отличниците на България”. Това е една инициатива, чиято цел е да поощри младите ни таланти. На този двигател ли трябва да заложи България?

- Когато бях министър на образованието и ми задаваха въпроса за 1 ноември кои са съвременните будители, аз отговарях така: има будители българи и будители европейци. Хора, които са ни събудили тук, в България, и хора, които са ни повлияли отвън с това, че Европа стана голяма и всички сме част от нея. И давах пример с Георги Марков и Цветан Стоянов като истински будители. А отвън посочвах хора като Джон Ленън и Пол Маккарти, които са били истински будители, защото ни даваха едно усещане за свобода от друг свят, в който има повече справедливост. Така че имаме шанс да живеем с такива будители и аз вярвам в тях.

- Не трябва ли националният елит да задава формулите за доброто и лошото?

- Живеем в гигантска динамика - никога хората не са живели в такова динамично време. Антрополозите казват, че тази динамика е самият ужас, защото как тя се понася от човека? Нямаме такава историческа информация, никога хората не са живели така, както живеем в последните 20 години.

А в националния елит е всеки мислещ човек, националният елит не е институционалният. И в България това са стотици хиляди мислещи хора.

- Защо твърдите, че българската интелигенция преживява ренесанс?

- Ако кажа, че чета български автори и съм много щастлив, а те са и по-млади от мене, това значи, че нещо добро се случва. Не може да четеш Георги Господинов и Милен Русков и да не си радостен, че си българин.

- Зле или добре е България, доц. Методиев?

- Когато се разговаря за България като за модерна държава и се има предвид периодът след 1879 г., различни периоди тежат по различен начин. И в най-неприятна ситуация България е в периода на тоталитарната си държава. От тази гледна точка може да кажем кое време е било най-трудно, кога сме били най-изолирани, без шансове за никаква инициатива, с ниско качество на живот. В края на ХIХ и в края на ХХ век имаше много големи усилия - при първите да се направи модерната държава, при вторите - да се възстанови.

Добрите години

са в началото на

ХХ и на ХХI век

Така бихме могли да подредим историческото време от гледна точка на демокрация, на права, на свободи, на заможност, на стопанско развитие.

- По какво сегашното време прилича на годините в началото на ХХ век?

- Ние живеем във време, в което като че ли всичко беше наред - такава илюзия имахме. След това разбрахме, че за да имаме добър живот, трябва едно всекидневно усилие. Някои още не са го разбрали. Тези илюзии ги е имало и преди 100 г. Разбира се, историята не се повтаря, трябва да се учат уроците от човешките грешки, а не че ще се случат повторения.

Сега имаме други трудности, те са вече в по-голям мащаб - не само в Европа, а и в Америка. Ето сега разговаряме само няколко часа след като в Ню Йорк е имало поредно нападение върху хора. Това е безумието. Така че това, което трябва да разберем, е, че се изисква всекидневно усилие, за да живеем добре.

- Но 100 г. по-късно си казваме, че българите тогава са били по-успешни. А при нас нещата се получават бавно и трудно. Различни ли са едните и другите българи?

- Българите след Освобождението са били

българи като нас

- имало е и

свестни, и

келеши

Не може да говорим за голямо човешко различие. Вярно е, че е имало ценности, породени от християнската вяра, имало е политици - дълбоко религиозни християни, и това се е отразявало на политическата им добродетел. И най-яркият пример за това е Константин Стоилов.

Днес живеем в едно атеистично време. Хората нямат тези задръжки, тази етика. Има и една позната на всички причина - тогава е имало една национална цел, завещана от Българското възраждане. Това е идеалът, който се покрива с Българската екзархия, със Санстефанска България. Днес такава обща цел няма.

Но да кажем нещо много съществено - и сега, и тогава хората са влизали в остри конфликти по политически въпроси. Някои от тези дебати тогава са образци за аргументи и за позиции и надминават днешните дебати по своята острота и конфронтация, което е естествено при демокрацията.

- Не трябва ли обаче да има едно поумняване след натрупания исторически опит от над 100 години?

- Поумняването в парламентарната демокрация е да не повтаряш грешките на своите предшественици, а не да притъпиш сблъсъка. Той е неизбежен поради естествените различия на хората. Някои смятат, че държавата е длъжна да прави всичко за тях, а други - че те са длъжни първо на себе си, после на държавата. И това различие не може да изчезне, то е принципно. Не е заяждане между групи хора.

- Защо наричате прехода посткомунизъм и носим ли още бремето от времето на комунизма?

- Понятието “посткомунизъм” го чух за първи път в зала “Универсиада” в началото на 1990 г. от проф. Николай Генчев, който е любимият ми преподавател от Софийския университет. Той го използва съвсем точно - от историческа гледна точка трябва да го наречем така. “Преход” е понятие от социологията и политологията, а не от историческата наука. А дали носим стереотипи от миналото? Разбира се, че носим и в някаква степен не искаме да признаем пред себе си един начин на живеене, който не е бил добър. Ще използвам един популярен глагол - “уреждам се”. Той е от онова време, в което всичко се уреждаше, защото така беше построена тоталитарната държава и хората трябваше да се съобразяват с този ред на “уреждане”. Тоталитарната държава отдавна я няма, но глаголът “уреждам” продължава да е фактор в нашия живот. Познавам го от своите младежки години и сега, когато навършвам 60 г., пак го познавам.

- Това ли е основното, което ни пречи да живеем като модерни европейци?

- Когато кажем “модерни европейци”, си представяме хората в северозападна Европа. Това е един свят на висока дисциплина, но не е в цяла Европа. Той е в северозападната част. Вебер казва, че протестантската етика носи духа на капитализма. Това е този капитализъм, който прави обществата заможни, най-типичният пример е германското общество. Но ако се сравняваме с Южна Франция, с Южна Италия, ние сме същите европейци като тях. Югът на Европа си прилича. Да не би да не сме европейци като гърците или като Южна Италия?

Защо северните части реагират срещу южните? Защо едните казват, че не искаме нашите данъци да ги харчат онези, които ги мързи и са създали мафията? Този разговор не е за България, той е за Италия. От тази гледна точка ние сме европейци. Българското общество има черти и от Севера, и от Юга на Европа. въпреки че живеем в южната част на континента. В България има дисциплинирани, работещи хора, те обаче не са по-големият процент.

- В този спор Северът - Югът Каталуня къде е?

- Каталуня безспорно е в южната част и се вижда как може да постъпиш съвсем по южняшки. Но това, което не мога да разбера в момента, е как може да застанеш пред половината от населението на провинцията и в момента, в който нещата се усложнят, да си вземеш багажа и да заминеш за Брюксел и да ги изоставиш тези хора сами. Това ми се струва твърде южняшко.

- И твърде безотговорно.

- Ето този въпрос за отговорността отново е свързан с протестантската етика.

- Вие сте експерт по история на модерната българска държава. В началото на 90-те години Желю Желев развиваше една теория - че България трябва да мине през военен режим, за да си укрепи после демократичните институции. Тези дни военният министър припомни, че в българската политика е модерно да си политик с биография на генерал, и дори каза, че армията се е политизирала много, защото много генерали са навлезли в политиката.

Има ли уклон към подобни силови мераци?

- Това, което е споделял президентът Желев, има исторически отговор. В България след Освобождението доста от приличните хора са уплашени от това, което се случва в условията на парламентарната демокрация - тази липса на етика у мнозинството в парламента е довела до режима на пълномощията. Ограничен режим за кратко време. Поуката е, че това не помага. Този режим на пълномощията траял само 2 г., и то при условие, че става дума за силна външна намеса от страна на руския император.

Споделям този урок от историята: не се прави демокрация с личен режим. Ние, хората, създаваме демократичните модели, градим ги всеки ден. Това се разбира трудно и бавно, но това е пътят, по който ще се развива модерна България. Да, на всеки от нас му се ще динамиката да е по-голяма. Но трябва да си дадем сметка, че живеем в общество, в което примитивните правила работят по-силно от модерните. Най-типичният пример е шуробаджанащината, посочена още от Захари Стоянов. Тези дни гледах данни, според които две трети от българите знаят, че така се живее у нас. Модерните българи са една трета. Това е част от нашия живот.

Интервюто взе Генка Маркова

Доц. д-р Веселин Методиев е роден на 3 ноември 1957 г.
През 1979 г. завършва специалност “История” в СУ “Св. Климент Охридски”
Народен представител в 37-о, 38-о, 40-о и 41-о народно събрание
1997-1999 г. е заместник министър-председател и министър на образованието и науката в правителството на ОДС
Доктор на историческите науки, доцент в Нов български университет
Основните му изследователски интереси са в областта на история на държавните институции в България

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Вместо да режат заплати, депутатите да даряват

    Цели 543 лева - с толкова да се намалят заплатите на депутатите. Идеята е на лидера на БСП Корнелия Нинова, а аргументите ѝ - че е “неморално, несправедливо и сбъркано да си увеличаваме заплатите в момент, когато хората протестират срещу ниските си доходи”.  Дотук добре, но веднага идва противоречието.
  • Властелинът на професорите

    Последните научни открития на Иво Христов от БСП за подмолната информационна война на Холивуд срещу Русия ТРЯБВА ли задължително да си луд, или надрусан, за да откриваш закодирани послания на световната конспирация в класически произведения и филми? В “От местопрестъплението” все дават сюжети с мрачни, лабилни индивиди,