Данъчните грешници не са Боно и Мадона, а големите концерни

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/6537580 www.24chasa.bg

Проблемът след “Парадайз пейпърс”: чуждите офшорки са лоши, “нашите” - добри

Кралица Елизабет го прави. И Луис Хамилтън също. Въздигналият се до месия и спасител на бедните в Африка певец Боно от U2, както и приятелите на смятания за съвършения ляв - канадския премиер Трюдо. Иконата на женската революция Мадона и бившият канцлер Шрьодер редом с приближените на Тръмп и Путин.

Поредният скандал с изтекли данни се превърна в медийна бомба. Този път не е “Панама пейпърс”, а “Парадайз пейпърс”. Също както и при предишния неизвестен хакер се добира до данните на адвокатска кантора в офшорна зона и предава на германския вестник “Зюддойче цайтунг” файлове с документи.

13,4 милиона досиета. Затова и журналистите се обръщат към колеги от международния консорциум за разследваща журналистика, с който работеха и при панамските досиета.

Разследванията им вадят толкова интересни данни, че някак си отново потънаха два съществени въпроса. Кой хаква такива поверителни данни в такива огромни количества? И какви са последствията от това?

На първия въпрос журналистите не дават отговор – защитават източника си. Дали хакер любител би могъл да свърши това, което стотици финансови и данъчни служби на планетата не успяват?

Едва ли. Явно лийковете са професионална работа. Още повече че, както журналистите от “Зюддойче цайтунг” признават – файловете са били непълни. Съдържали са само отделни имена и части от финансовите им досиета, та се е наложило да се правят сложни и дълги разследвания, за да се възстанови пъзелът.

На втория въпрос има отговор, който засега е толкова неудовлетворителен, че по-скоро не е отговор. От изтеклите “Панамски досиета” последствията бяха следните: в Малта се проведоха нови избори, исландският премиер подаде оставка, пакистанският премиер бе отстранен. Това е.

Нищо повече. Десетки имена, попаднали в тях, пък успяха да докажат, че си плащат данъците и не са извършили нищо незаконно. Като например бившият британски премиер Дейвид Каймановите. Той доказа, че е облагал всичките си доходи чинно и почтено, така че не е ощетил държавата, влагайки парите си в офшорни зони.

Офшорните зони не са и незаконни. Всеки притежател на достатъчно средства има право да прави с тях каквото иска, след като е платил данъците и социалните осигуровки. Дали ще ги сложи в банка, ще ги скрие в дюшека или ще ги прати на Камайновите острови, си е все още част от личната свобода. Опцията да има офшорни зони е и спасение за хора от страни, в които на власт идват авторитарни режими. Справка – саморазправата с олигарси в Русия.

Друг е въпросът, че много диктатори, престъпници и хора, и фирми, укриващи данъци, използват офшорните зони, за да заметат следите си. Но пък и не всеки с пари на Каймановите острови е престъпник. Както и не всеки богаташ е душманин.

Така че въпросът с офшорките и парите в тях не може да бъде поставен в графата добри бедни и лоши богати.

Да вземем за пример Германия. От една страна, 43% от данъците в тази богата държава се плащат от 2 милиона души, а остатъкът - от останалите 38 милиона данъкоплатци. От друга страна, най-вече големи концерни успяват с различни хватки да се отърват от плащането на част от данъците си и така Германия взема 32% по-малко данъци годишно, отколкото би могла без офшорните хватки. Разликата се доплаща от обикновените работници, служители и чиновници, които нямат милиони за укриване. При положение че дори и в Германия, както и в останалата част на света ножицата между богати и бедни се разтваря все повече и към днешна дата световното богатство е концентрирано в под 1% от населението на Земята, възможността свръхбогатите да се изплъзват от социалната отговорност е драстично неморална. Но за съжаление, не и незаконна.

Все повече държави се включват в борбата срещу укриването на данъци. Финансови и данъчни служби срещу данъчни хитреци – битката е дълга и подобни изтичания на данни я поддържат жива. Неотдавна страните от Г 20 подписаха споразумение да се борят срещу укриването на данъци в офшорните зони.

Проблемът е, че няма как да се бориш с нещо, което е законно. А и също така сред главните борци има държави, които са гласовити, когато става дума за чужди офшорки, но бранят свирепо своите. Например САЩ. Те натискат Европа отдавна да се справи със страни като Швейцария и Люксембург, които приютяват честни и недотам честни милиони. Когато става дума за американските офшорни зони в Делауер и Невада обаче, борбеният им плам изведнъж секва. Същото прави и Великобритания, която защитава собствените си задокеански офшорни зони, а когато не става дума за тях, е сред главните борци. Затова и поредният скандал с изтекли досиета вероятно ще изтече там, където изтекоха и Панамските. В забрава и умора от подобни скандали за три дни. Поне докато световната общност или поне европейските държави не успеят да задължат големите концерни – основните данъчни грешници, да плащат данъци там, където оперират.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Внимателно с формулите за пенсия

    Разбра се най-после, че нещо във формулата, по която отпускат новите пенсии, не е така, както трябва да бъде. А как да бъде - това е въпросът, за чийто отговор днес социалният министър вероятно е готов да даде специална премия. Защото е хубаво да се обещае, че нито един пенсионер няма да бъде ощетен от някакви си там модели.
  • Антиваксърите ходят по плоската Земя и ги е страх да не паднат от ръба

    “Преди 1500 години всеки е знаел, че Земята е центърът на Вселената. Преди 500 години всеки е знаел, че Земята е плоска. А преди 15 минути ти мислеше, че хората сме сами на тази планета. Представи си какво ще знаеш утре.” Репликата е произнесена от агент Кей (Томи Лий Джоунс) към неговото протеже Джей (Уил Смит) в хитовия филм от 1997 г.

МАЛКИЯТ ИВАНЧО

Малкият Иванчо