Как Желев устоя на толкова удари - и за “Фашизмът”, и за “Боянски ливади”

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/6539816 www.24chasa.bg
За първи път четирима президенти застанаха заедно в памет на Желю Желев.

Лично Митеран му изпрати един
от най-доверените си хора за съветник

Браво на община Смядово за идеята й да постави паметна плоча на родната къща на д-р Желев. Все пак, макар и достигнал до “Дондуков” 2, добре е българите да знаят от къде е тръгнал житейският път на този достоен българин.

Чест прави и на четиримата президенти - действащият и неговите предшественици, че изобщо не се поколебаха да уважат този акт. И както каза един от тях, това е почит не само към паметта на д-р Желев, но и израз на респект към самата институция.

А иначе пътят на Желю от Веселиново до жълтите павета хич не е бил лесен и славен. Обратно – понеже си беше и малко “чвор” (т.е. като се запъне за нещо, което смята за истина, никой не може да го мръдне от позицията му),

постоянно си

навличаше и

житейски несгоди

Анулираха му първата дисертация, в която доказваше колко несъстоятелни са някои философски тези на Ленин. Ама той, инатът му с инат, написа втора, която изненадващо мина.

Интернираха го в родното село на жена му Марушка – прекрасния Грозден. Ама той, пак инатът му с инат, все намираше начини да се добере до София, за да се щура из библиотеките. От което се роди и книгата му “Фашизмът”.

Е, забраниха и нея. Но преди това почтените хора от тогавашното издателство “Народна младеж” успяха да му изплатят хонорара. Който му беше достатъчен, за да построи в къщата в Грозден навес. И когато се събирахме там на приятелски разговори, то беше не “под асмата”, а “под фашизма”.

Набъкаха с

микрофони

дома на

“Чавдар войвода”

в София, където живееше под наем. Поради което ни канеше в кухнята и пускаше чешмата – някой “спец” му бил казал, че шумът на течащата вода заглушавал микрофоните.

В продължение на месеци през 1987 г. Висшата атестационна комисия (прословутата ВАК) отказваше да утвърди и втората му докторска степен. Наложи се група колеги от Софийския университет да ѝ изпратим протестно писмо, за да стане. Та от тази гледна точка Желю е “двоен” доктор – “малък” и “голям”.

Но дойде 10 ноември 1989 г. После кръглата маса. После изборите за Велико народно събрание. После оставката на Петър Младенов като президент. И още по-после (юли 1990) – изборът на д-р Желев за нов държавен глава.

По стечение на обстоятелствата бях активен участник в този процес. Лично аз бях привърженик на кандидатурата на д-р Дертлиев, но тогавашната ми партия (БСП) ми нареди да работя за тази на Желю. Мотивът на Луканов беше железен – по този начин

обезглавяваме

СДС

и то тръгва към разпад.

И тъй, д-р Желев стана президент. И като такъв направи за държавата редица полезни неща.

Департизира държавния апарат. В смисъл, че никой държавен служител нямаше право да членува в политическа партия, защото служи не на нея, а на цялата държава. Някои неграмотници и досега му викат на това “деполитизиране”, ама то е съвсем различно.

Премахна жителството. Вярно, това донесе на софиянци огромни главоболия, когато в столицата се засели вълна от провинциалисти. Ама това е то демокрацията – терминът “жителство” присъства само в недемократичните държави.

Даде яко рамо на акта за признаване от страна на България на Република Македония. Нещо повече, буквално изнуди тогавашния президент на Русия – Борис Елцин, да направи същото.

Възстанови нормалните отношения с демократичните държави в Европа. Вероятно малцина знаят, че лично Митеран му изпрати за съветник един от най-доверените си хора.

Направи прословутите “Боянски ливади”. Много пъти сме говорили с него за това, но той беше непоклатим – в онзи си вид “неговото” СДС се беше самозабравило, че е взело властта “с малко, но завинаги” и вървеше към повторение на недемокрацията. И той го предотврати.

Разбира се, плати си скъпо. Гориха пред президентството книгата му “Фашизмът”, която преди това прегръщаха и целуваха. Аз такова чудо не бях виждал от 30-те години в нацистка Германия.

Когато загуби една от дъщерите си, “доброжелатели” публично му пожелаваха “да пукне и другата ти”.

Организираха

му най-

манипулираните

“предварителни избори” за втория му мандат. И фактически го отказаха от участие в тях.

Но макар и вече като “бивш”, Желю не се отказа пък от активно присъствие в българския политически живот.

Стана един от учредителите на Балканския политически клуб. Ако някой си мисли, че в онези времена беше лесно да събереш на една маса лидерите (бивши и действащи) на балканските държави, греши. Но Желю успя.

Чрез фондацията, която създаде, организира поредица важни научни конференции, срещи и семинари, посветени на миналото и настоящето на демокрацията.

Направи и Президентска библиотека, която издаде куп не само документални, но и научни изследвания – като се започне от протоколите от кръглата маса и се стигне до “Президентските режими в Европа”.

Един от последните му мераци беше да издаде и всичко, свързано с идеята за “България – 16-а република на СССР”. Помоли ме и му доставих пълните стенограми от четирите пленума на ЦК на БКП (1963, 1964 и 1973 г.)

Уви, неочакваната му кончина не позволи те да излязат в президентската библиотека. Направи го ИК “Труд” месеци след смъртта му. За което ѝ благодаря, защото и това беше своеобразен жест на почит към достойния живот на един достоен българин – д-р Желю Желев.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Политики срещу лошата демография, не само приказки

    Населението на България може да падне под 6 млн. през 2040 г. Печалният извод e на екип от Института за изследване на населението и човека при БАН. Тенденцията обаче не е от вчера и далеч не е само българска - населението на цяла Европа застарява. Да, повод е за черногледство, но то няма да реши проблема.
  • Властелинът на професорите

    Последните научни открития на Иво Христов от БСП за подмолната информационна война на Холивуд срещу Русия ТРЯБВА ли задължително да си луд, или надрусан, за да откриваш закодирани послания на световната конспирация в класически произведения и филми? В “От местопрестъплението” все дават сюжети с мрачни, лабилни индивиди,