Паметта на БСП е избирателна - припознават БКП за спасяването на евреите, но мълчат за атентата в “Св. Неделя”
Някакъв Иво Христов, отскоро депутат, а не знам откога и по какво професор, от 2-3 дни занимава социалните мрежи с изказването си, че 80% от населението е дебилно и не може да се подписва.
За капак въпросният представител на гражданската квота на Българската социалистическа партия направи това изявление не тайно, а пред камера и микрофон в присъствието на симпатизанти в Раднево, при това по повод изказването на говорителката на руското външно министерство Мария Захарова, което в най-общи линии гласеше, че българските евреи по време на Втората световна война са спасени от Съветската армия.
Факт е, че това изказване беше по повод надпис върху паметника на Съветската армия в София, гласящ “100 години ционистка окупация”, което не е повод за гордост от наша страна. Но да оправдаваш едно непремерено, грешно и обидно действие с друго такова, е доста тъпо.
Но да се върнем върху професор Иво Христов. Първо, шефката на партията, която го е издигнала за депутат, макар и от гражданската квота, не обели и една дума за изказването. Иначе в други случаи е доста приказлива. Второ, колегите му от парламентарната група в лицето на Валери Жаблянов го защитиха почти като Матросов на амбразурата и дадоха да се разбере, че няма да му подават оставката. Ще отворя една скоба - за мен това означава, че одобряват или най-малкото - не укоряват думите на професора, който освен всичко друго е и член на инициативния комитет по издигането на Румен Радев за президент като кандидат на БСП. А самият държавен глава доста знаково избра тези дни да отсъства от откриването на възстановения лъв от Войнишкия мемориал, разрушен от комунистите заради построяването на НДК, в който трябваше да се състои ХII конгрес на БКП.
Трето, самият Иво Христов се извини, но както се казва, с половин уста. Извинението не беше поднесено нито заради просташката обида на четири пети от българския народ, наречен от него “населението”, нито заради оправдаването на очевидната неистина, изречена от официален представител на руската държава. Не, извинението беше към някакви имагинерни хора, които може би са се обидили от извадените от контекста негови изказвания.
Четвърто, което вече съвсем ме вбеси, бе обявяването на човека с “80-те процента български дебили” за свят човек според комунистическата идеология - тоест за народен будител.
Направи го най-младият син на партията (имаше такава книга от моето детство с автори Лев Касил и Макс Поляновски), в случая депутатът от БСП Александър Симов, който преди да припознае и прегърне червената идея, беше известен с есето си “20 причини да обичаш Америка” (стига да не са му го приписвали незаслужено).
В четвъртък сутринта въпросният Симов във връзка с репликите за дебилите и спасяването на българските евреи каза в сутрешния блок на Нова телевизия: “Това е неговата функция като интелектуалец и политически представител. Будителят, в този смисъл, както го възприемам аз, и защо казах, че Иво Христов е такъв, той е човекът, който дава диагнозата на обществото, на състоянието, което сме, като трябва да се уточним, че ние като хора естественият ни порив е да отхвърлим тези неща в тази диагноза, да опитаме да ги пренебрегнем, той се е посветил на това да ни казва докъде сме се сринали по време на прехода.”
Типично в духа на партията, от която е избран, самият Симов се отрече от думите на Иво Христов, заявявайки: “Аз не приемам неговата реплика, не се говори така, тъй като особено като депутат ти си представител на този народ и нямаш право да го обиждаш по този начин.”
От вокалния телевизионен демарш на младия соцдепутат си направих извода, че ако в България новите будители са хора като Иво Христов, аз със сигурност предпочитам да съм сред 80-те процента дебили, които не могат да се подписват. Е, поне според тяхната - на бившите комунисти и настоящи социалисти, гледна точка.
И още нещо за услужливата историческа памет на депутата Александър Симов в същото предаване. Той - може би с основание, за това да кажат историците, започна да се тупа в гърдите как неговата БСП като наследник на БКП също е участвала в спасяването на българските евреи, в резултат на което и досега еврейското читалище се казвало “Емил Шекерджийски”. Дали обаче на 16 април догодина същият Симов отново ще припомни тезата за унаследяването? Защото на този ден през 1925 г. от комунисти е извършен атентатът, който преди сриването на двете кули в Ню Йорк беше смятан за най-кървавия в историята на човечеството. Както казала Айшето на Асан, когато я попитал дали е девствена в първата брачна нощ, “а дано, ама надали”...