ГЕРБ не са ни опитомили - градим доверие постепенно
Зад обвиненията на ДПС към патриотите стоят амбициите им те да се намесят в управлението
Турция отдавна цели да стане “майка държава” и да покровителства мюсюлманите в България
Нинова иска вот, но още се чуди за какво - значи няма аргументи, казва доц. Михов
- Доц. Михов, опитомиха ли ГЕРБ патриотите - толкова похвали се чуха от съпредседателите ви към премиера? Според Волен Сидеров сегашната коалиция работи много по-добре от тази при “Борисов 2” заради коректните ви отношения.
- Коалиционното управление и коалиционните отношения са висша форма на политиката. Те изискват умения, отношения и постоянно изграждане и поддържане на диалог на доверие и разбирателство.
Не може да става и дума за опитомяване. Коалицията се роди по класически начин - водиха се преговори, подписахме споразумение и изградихме общо уравление. Имаме и различия, но в коалицията съществува диалог, отношение и ясно определени политически фактори, и всеки лидер и партия имат собствен политически образ. Всеки от тях държи на него, но постигаме разбирателство и търсим компромиси.
- Защо само вицепремиерът Валери Симеонов не отиде в Брюксел? И защо ДПС не ви иска в правителството на Борисов, но в същото време няма нито един сигнал от европейска институция за участието ви като националистически партии във властта у нас?
- Все пак някой трябва да остане в страната и да упражнява правата на изпълнителната власт. Не виждам някаква политическа оценка на г-н Симеонов.
Още по-малко неглижиране или пренебрегване от Европа към някого от министрите или партньорите в този кабинет. Такива обвинения се сипят постоянно от ДПС към патриотите, но зад тях стоят амбициите им да се намесят в управлението на страната. Това намира израз и в изказаната от Доган теза за “демонтирането” на патриотите от властта.
- Ще успеят ли да ви “демонтират"?
- ДПС вече доста дълго стои в опозиция. Когато не се храни от властта, изпитва затруднения.
Но зад тази идея не стои въпросът за предсрочни избори. Самото ДПС не иска това. Не бърза, защото има вътрешен проблем - партията на Местан. Те по-скоро
предлагат на
ГЕРБ създаване
на правителство
на малцинството без патриотите - излъчено от ГЕРБ с парламентарна подкрепа на ДПС, без прякото им участие във властта. Ясно е, че такъв модел на управление е триумф на задкулисието - срещу тази парламентарна подкрепа ще искат реализирането на интереси на фирми, които стоят зад тази партия. Обществото няма да приеме такъв политически модел.
- “Воля” отказа да подкрепи вота на БСП и ДПС, но все пак ще го внесат. Може ли да се разклати правителството преди европредседателството?
- Това, че вотът на недоверие ще бъде в навечерието или началото на председателството, показва, че опозицията се стреми да изнесе дейността си на европейска сцена. Това няма да помогне да реализираме националните си интереси - Шенген, еврозоната, Западните Балкани.
Иначе вотът не ни притеснява, защото не са ясно формулирани основанията за него. БСП и Нинова искат вота, но още се чудят за какво да бъде. Което показва, че това начинание е по-скоро формулирано само за себе си, а не вследствие на аргументи, видими и приети от обществото.
- Ще изкара ли кабинетът пълен мандат?
- Правителството може да не изкара своя мандат по външни обстоятелства - да се предизвика промяна в средата за сигурност и да настъпят сериозни проблеми в международните отношения. България може да бъде изправена пред външни заплахи. Но от вътрешнополитически и обществено-икономически аспект може да не изпълни мандата си единствено при сериозни пропуски в изпълнението на управленската си програма.
Но по-важно
от довършването
на мандата е
изпълнението на
обещанията
Така че приемането на бюджет 2018 е отговор на съмненията, че няма да изкараме мандата. Опозицията говори, че в бюджета нямало философия и политика - напротив, правят се важни политически реформи в областта на образованието, сигурността и отбраната, доходите.
- Има ли вече реакция от главния прокурор, след като ВМРО го сезира, че Местан иска да се обяви турско малцинство?
- Съществуват процедури, които главният прокурор ще спази. Исканията на Местан са провокация към конституционния ред и законите. Това
не са случайно
появили се
желания на
Местан
Като лидер на ДПС той на няколко пъти бе издигал тезата за преразглеждане на конституцията.
- Имате ли конкретни данни ДОСТ да е получавала пари от Турция?
- Те станаха публично достояние. На пръв поглед изглежда незначителна финансова помощ от 100 хил. евро, но трябва да си дадем сметка, че не размерът на това финансиране, а самата политика и създаването на ДОСТ е пряко свързано с турската държава. Можем да кажем, че Местан води партия - филиал в България на партията на Ердоган. И това представлява част от външната политика на президента на Турция. Той оказа много силно влияние, намесвайки се във вътрешните работи на Германия на последните избори. А в Холандия - холандската проекция на ДОСТ влезе в парламента на последните избори. Ердоган и Турция се стремят да изградят политически субекти в Европа, които да бъдат оръдие на турската политика в ЕС. И ДОСТ е филиал на този неоосмански коминтерн в Европа, който се изгражда с финансовата подкрепа на Турция.
- Има ли възможност Местан да осъществи тези цели, които по думите ви му се поставят?
- Това зависи от съпротивата и реакцията на българското общество. Не можем да допуснем, не само по конституция, но и като принцип прилагането на колективни права в България. Отваряйки вратата на колективните права, ще трябва да тръгнем по път,
който води към
зачитането им
въз основа на
етнически,
религиозен, а и
свързан със
сексуалната
ориентация признак. Нещо, за което трябва да си отговорим възприема ли го обществото. Мисля, че мнозинството не го приема. Това не е извънредна или неприсъща за европейските държави практика - много утвърдени демокрации защитават индивидуалните права, но не възприемат упражняването на колективни. Класическият пример е Франция.
- От ВМРО подготвяте няколко изменения в закона за вероизповеданията, какви са те?
-Той е почти готов и ще реши няколко основни въпроса. Да гарантира правата на вероизповеданията, правата на българските граждани по отношение на техните вярвания и религия. Много ясно да се осигури това право с оглед на чуждо влияние, намеса и финансиране в религиозните дела. И да се пресекат възможностите за външнополитическо или икономическо влияние чрез религията. В тази посока
се създава
определен
регламент за
дейността на
вероизповеданията, засилва се ролята на държавата като институция, която да контролира, наблюдава и регламентира отделни дейности, свързани с религиозното образование, дейността на религиозните общности и да се гарантира подкрепата на обществото чрез държавата за тези институции. Трябва да се поучим от горчивия опит на Западна Европа в тази посока и да прекратим или поне силно да ограничим възможностите за прокарване на идеите на радикалния ислям.
Визитка:
- Роден на 4 май 1961 г. в Стара Загора
- Историк, доц. д-р във Великотърновски университет “Св. св. Кирил и Методий”
- Член на Съюза на учените в България и Македонски научен институт – София.
- Зам.-председател на ВМРО-БНД.
- Народен представител в 43-ото и 44-ото НС
- Зам.-председател на парламентарната комисия по образование и наука
- Член на комисията по отбрана
- Автор на две книги и множество научни публикации