Търсете ПОСтерминала!

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/6546568 www.24chasa.bg

Българинът по-често плаща през електронните устройства, отколкото тегли пари през банкомат

Предложението за допълнително ограничаване на кешовите плащания до 5000 лв. не действа срещу естествения ход на избора на потребителите. Забелязваме устойчива тенденция към нарастване на плащания през банковата система, на употребата на банкови карти, на използването на банкоматите и тя е особено видна през последните години.

Например, ако сравним първото полугодие на 2017 г. с това на 2014 г. ще видим, че

плащанията през

ПОСтерминали

нарастват с 20%

делът на тегленията през банкомат - с 40%, внасянията на пари през банкомати - над 4 пъти. Общо плащанията през банковата система нарастват с над 26-27%. С 30 хил. повече са станали ПОС терминалите като брой за последните три години. Броят на операторите на ПОСтерминали също е нараснал с 23-24 хил. или с около 50 на сто.

Разбира се, има и много други цифри, които доказват нарастващата роля на операциите през банки и електронни устройства. Но основното е, че българските потребители използват все по-често както банкови карти, така и преводи от банка в банка за извършване на своите разплащания, независимо дали са представители на бизнеса, или на домакинствата.

Причините за тази тенденция са много - удобство, напредък в технологиите,

предимството

да не носиш

пари в брой

Друг важен фактор е нарастващият с около 47% брой на регулярните плащания през банките на сметки и заплати за тези три години. И тук тенденцията е към все по-активно използване на банковите услуги в средите на бизнеса и домакинствата. Все повече хора получават месечните си заплати по банковите си сметки, същото важи за пенсиите и социалните помощи. В този контекст трябва да разглеждаме и лимитите за кешови плащания, които се предлагат.

Да, това безспорно е ограничение на правата и свободите на гражданите и на бизнеса. Въпросът е доколко предложеният праг от 5000 лв. за такива плащания, при 10 000 лв. таван досега затруднява естествения стопански оборот. Трябва да съпоставим това затруднение с възможностите за избягване на данъчното облагане, които позволяват плащания в брой на по-големи суми. На мен ми се струва, че в момента по-скоро се

затрудняват

опитите за

заобикаляне

на данъчното законодателство при оправдаване на сделки със задна дата, отколкото реални трансакции, които българските граждани правят в ежедневието си.

Не е лошо на предложението за ограничаване на лимита за кешови плащания до 5000 лв. да се гледа и в контекста на

акцията на НАП

от края

на лятото

за насочване към фирми, деклариращи суми в брой в касите си в края на миналата година. По сведения на НАП тези суми общо възлизат на 13 милиарда лева, което е колкото всички пари в обращение, подадени от БНБ.

Това показва, че тези каси, първо, са фиктивни и, второ, са улесняващ механизъм за пълно или частично заобикаляне на данъчно облагане, при това на различни данъци, не е само данък дивидент. Затова сега данъчните сякаш имат по-силен аргумент отпреди да твърдят, че при лесна възможност да се плаща в брой се натрупват подобни фиктивни наличности с цел цаобикаляне на облагането.

Слабост на законодателството е, че липсва точен анализ как точно съответните прагове ще ограничат такива действия.

Данните показват, че

ПОСтерминалите

стават все

по-важни от

банкоматите Вярно, българските граждани от доста време ползват карти, но ако преди са ги ползвали предимно, за да изтеглят пари от банкоматите и да платят, сега все повече плащат с тях сметки директно през ПОСтерминал.

Е, не можем да се сравняваме още със западните и скандинавските държави, където практиката за плащания с карти през ПОСтерминал е повсеместна. Впрочем единият от факторите това да се случва, е и също

повсеместният

контрол на

данъчните

служби,

който е свързан с много ограничения. Например, ако натрупаш много кеш и няма какво да го правиш, трябва да го внесеш в банката. Защото както инкасото, така и касиерите също струват пари. В България доскоро не се сблъсквахме с този проблем, защото заплатите бяха изключително ниски. Но във все повече страни виждаме търговски обекти без продавачи, т.е. човек сам си регистрира стоките и директно плаща с карта, защото е скъп касиерът. Това означава, че много повече фактори влияят да се използват електронни, а не хартиени пари.

Практиката да плащаш в брой на работниците си частично, без осигуровки и данъци, да плащаш кеш на доставчиците си, за да ти доставят примерно домати в ресторанта, или на шивача, който те снабдява с дрехи, е път към безотчетността и заобикалянето на данъци. Когато плащаш обаче през банкови устройства, тези суми минават през контрола на държавата. Което е предпоставка да се затруднят онези, които оперират целия си бизнес с идеята да не се ползват банкови услуги. Мярката с намаляването на кешовите плащания до 5000 лв. е една от многото мерки, които водят към крайната цел -

да спре

заобикалянето

на данъчни

плащания

Далече сме от стандарта в скандинавските страни, където плащаш кафе с карта през ПОСтерминал. Според мен у нас ще се стигне до плащане на трансакциите с карта далече преди регулаторът да си помисли да снижи лимита.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Народът тръгна пак на път, карайте внимателно

    Пак се събират няколко почивни дни и народът отново тръгна на път. Едни се запътиха за последно до българското море, други хиляди се наредиха в колони към Гърция, трети ще помагат за гроздобера или просто ще празнуват. Но нека всички да не забравят най-важното - за да има празник, дано всеки да стигне жив и здрав там, закъдето е тръгнал.
  • Дойде ли време да спрем да местим стрелките?

    Двойното време е нелогичен анахронизъм ЛЯТНОТО часово време като организация на светлата част от денонощието, е въведено исторически като мярка за икономия на електрическа енергия за осветление. По-късно, набрало инерция, то се мотивира и като мярка за повишаване на качеството на живота. Приключи обществената консултация на Европейската комисия,