Нацията разделена - възрастните искат живота си преди 10 ноември, младите - след
28 години след 10 ноември по 41% от населението предпочитат да живеят в социализма и изпитват топли чувства към Тодор Живков. В тази група над 2/3 са над 60 г. Едва под една пета от анкетираните между 18 и 39 г. искат да живеят в този период.
41% от анкетираните харесват живота си след 10 ноември.
Това показва национално представително проучване на изследователски център “Тренд”, проведено между 18 и 26 октомври сред 1005 пълнолетни българи по поръчка на евродепутата Андрей Ковачев.
Към политиците, които направиха възможен 10 ноември - Петър Младенов (15% положителни, 29% отрицателни оценки) и Андрей Луканов (13% положителни и 37% отрицателни) обаче доминира негативно отношение.
Социолозите са проверили отношението към исторически личности от Освобождението ни от османско владичество до 10 ноември 1989 г. С най-малко симпатии се ползват Богдан Филов (10%) и Александър Цанков (8%).
Най-топли
чувства
българите
таят към
Петко Каравелов
(63%), Екзарх
Йосиф (54%)
и Александър Стамболийски (49%). Сходно е отношението към Стефан Стамболов (46%) и княз Александър Батенберг (45%).
Цар Борис III и Тодор Живков си делят шестата позиция в тази класация с равен резултат - по 41%.
Седми е президентът Желю Желев, като позитивното отношение към него се споделя от всички възрастови групи, както отбелязват от “Тренд”.
Социолозите отчитат, че положителното отношение към фигурите от комунистическия период е характерно за по-възрастните хора, докато най-младите декларират по-скоро отрицателно отношение към тях. Не се забелязва съществена динамика при различните демографски групи, когато се определя отношението към личности от периода след Освобождението до 1944 г.
Между една трета и една четвърт от попитаните не познават исторически фигури като Александър Малинов, Богдан Филов, Тодор Александров, Кимон Георгиев. По още толкова нямат сигурен отговор дали ги харесват, или не.
Тодор Живков
и Желю Желев
пък са най-
разпознаваемите
и известни български политици, показват данните. За бившия комунистически диктатор няма нито един отговор “не познавам тази личност”, а за покойния президент Желев така отговаря само 1% от анкетираните.
Позитивните и негативните асоциации за периода от Освобождението до 9 септември 1944 г. са сравнително поравно разделени, е следващ извод от проучването на “Тренд”. От една страна, хората отчитат подема и развитието (15%), също - исторически събития като Независимостта (5%), Освобождението (4%), Съединението (3%), но от друга страна, споменът за националните катастрофи (8%) и двете световни войни (6%) също са част от всенародната памет.
В проучването голям дял анкетирани - 44%, не могат да направят никаква асоциация с периода между Освобождението и 9 септември 1944 г. Социолозите го обясняват с по-слаби познания на респондентите за периода, също и с историческата му отдалеченост.
Обществено
раздвоение
в оценката
за следосвобожденска България ясно личи и от отговорите на въпроса дали това са били добри, или лоши години за България. Като добри ги определят 31%, а като лоши - 30%. “България е вървяла във вярната посока в периода от Освобождението до 1944 г. ”, твърдят в отговор на друг въпрос в проучването 41 на сто от анкетираните срещу 16 на сто на обратното мнение. 43% от анкетираните обаче се въздържат от преценка.
По-голям дял от анкетираните успяват да асоциират с конкретни неща годините от 1944-а до 1989-а. Социолозите го обясняват с историческата близост до комунистическия период. В листата със социални преимущества на комунизма са работа за всеки (16%), спокойствие (11%), безплатно здравеопазване и образование (8%/7%).
Негативните асоциации са за
цензура и
ограничаване на
личните свободи
(5%), репресии
(4%), изолация
и забрана за
пътуване (2%)
По-младите обаче се въздържат от оценки за този период, а сред по-възрастните дяловете на отказ да отговорят на въпроса са минимални, което до голяма степен формира обществената картина по този въпрос.
Всеки втори, или 52% от попитаните, твърди, че комунистическият режим е извършвал престъпления спрямо хората, само 17% не споделят това мнение, показват данните на “Тренд”.