Баща ми беше отчаян оптимист, мразеше връзките, парите не го интересуваха и никога не се оплакваше, казва дъщерята на президента д-р Желю Желев (1990-1997)
- Не е ли прекалено малка тази паметна плоча, която поставиха на родната къща на д-р Желю Желев в с. Веселиново, за делата, които той извърши през трудните първи години на прехода, г-жо Желева?
- Според мен размерът няма значение. За мен беше важно, че тази инициатива се осъществи. Имаше и други, които само вдигнаха много шум. Искам да изразя огромната си благодарност на Българския антарктически клуб, по чиято инициатива на името на татко беше кръстен връх в Антарктида.
- Защо нарекоха връх на името на д-р Желев?
- Доколкото знам, това е инициатива на Българския антарктически институт (БАИ), на който баща ми много е помогнал.
Той е първият
държавен глава,
на когото е
кръстен връх
в Антарктида. По думите на Христо Пимпирев баща ми е помогнал много за институциализирането и международното легитимиране на БАИ.
Съвместните им усилия са причината България да стане пълноправен член на Антарктическия договор. Баща ми е помагал и със събирането на пари за експедициите през 90-те години. Той е установил традицията всяка година държавният глава да изпраща антарктическата експедиция и й предава националния флаг.
- Разкажете нещо повече за този връх...
- Връх “Желев” (Zhelev Peak) е утвърден с Указ № 164 на президента на Републиката от 31 май 2016. Координатите му са 67р12'32.0" южна ширина, 66р21'40.0" западна дължина. Скалист връх с височина 1650 м на западния бряг на полуостров “Перник”. Стръмни и частично свободни от лед са западните склонове. Издига се над Лалеман фиорд на запад, Фийлд на север, Нарезне на североизток и Хефели на юг-югоизток.
- Не трябва ли бюстпаметник на д-р Желеве да бъде поставен в Борисовата градина - тъм, където са събрани много от най-известните духовни и политически първенци на нацията?
- Не съм аз човекът, когото трябва да питате за това...
- Кой живее сега в къщата, в която се е родил д-р Желев?
- В нея живее доведеният брат на баща ми Христо. Той е син на втората жена на дядо ми. Майката на татко умира, когато той е на 10 години. Влязох в двора на къщата и много се натъжих, защото в моите детски спомени тя изглеждаше по съвършено друг начин. Нямаше и педя земя в градината, незасадена със зеленчуци и цветя. А сега изглежда като без душа. Запустяла и тъжна. Съжалявам, че я видях така.
- Как ще коментирате думите на президента Румен Радев, че д-р Желев остана безсребреник, докато други осребрявали надеждите на хората?
- Баща ми никога не е правил каквото и да било за пари и материален интерес, а от убеждение. Да влезе в политиката, беше негов дълг, за да помогне за смяната на режима и превръщането на България в демократична независима държава. Неговият лайтмотив беше “Кой, ако не аз, и кога, ако не сега?”. Той никога не се е интересувал от пари, облаги, слава. Това просто не го вълнуваше. Ще ви разкажа една много показателна история.
Когато заминах да уча във Франция, за да получа ученическа виза, трябваше да покажа, че имам издръжка 400 долара на месец. Помолих баща ми да ми напише на бланка на президентството удостоверение, че ме издържа. Показвам я в префектурата, а те ми искат копие от фиш със заплатата на баща ми. Аз им казвам: “Съжалявам, но това е държавна тайна...” А истината беше, че неговата левова заплата на президент през 1993 г. се равняваше на 300 долара и нямаше никога да получа студентска виза.
- Какво ви остави д-р Желев като бащино наследство?
- Много книги, мили спомени... В трудни моменти си мисля за него и това ми дава сили. Той беше отчаян оптимист!
- Кой е най-скъпият подарък, направен от баща ви, докато беше президент?
- Като президент... Баща ми нямаше отношение към подаръците. Да отиде да купи нещо специално за мен?! Не си спомням... Но ако кажа, че искам нещо, би ми дал пари, стига да има у себе си на момента. Много обичам една икона, която ми подари (по-точно даде ми пари да си я купя) за последния ми рожден ден, преди да почине (2014). Тя е реплика на една възрожденска икона, която се намира в Криптата - “Раждането на Дева Мария”. Иконата сега се намира на видно място вкъщи и всеки път, когато я погледна,
имам чувството,
че баща ми е
някъде съвсем
близо до мен
- Кои негови качества сте наследили?
- Може би, че съм прекалено търпелива и много трудно споделям проблеми.
- За какво най-много си говорехте с него през последните месеци от живота му?
- Той много съжаляваше до последно, че върхушката на БКП (БСП) не беше изправена на съд за национално предателство. Като се започне с прословутия член първи на конституцията, България - 16-а република на СССР, и т. н. А не децата на тези хора да се изживяват като национален елит и да продават за комисиони българските национални интереси!
- Споделяше ли с вас най-големите си разочарования от времето, когато беше в активната политика? Примерно, когато беше запален партийният дом, или пък Блага Димитрова подаде оставка като вицепрезидент?
- Всички тези събития се коментираха много оживено, обикновено в кухнята с най-близките му съветници и приятели. По това време политиката беше животът на всички нас. Денят започваше с вестници, гледане и слушане на новини, всички говореха и се вълнуваха от политика. Баща ми никога не се оплакваше, не съм го чула да каже лоша дума за някого. Но много хора го предадоха и се оказаха внедрени предатели. Баща ми беше човек с ясни идеи, кауза и чиста съвест.
- С какво най-вече искате да бъде запомнен д-р Желев?
- Като човека, който винаги следваше своите идеи и убеждения, никога не се продаде, никога не излъга и благодарение на когото по време на българския преход не се проля кръв. Като човека, който успя да обедини българската демократична опозиция, да я поведе на първите свободни избори. Като президента който положи основите на независимата българска международна политика и извади България от международната изолация и сянката на СССР.
- Вие интересувате ли се от политика? Бяхте ли канена от някоя партия да станете неин член, да се кандидатирате за депутат? Така, както преди години БСП постъпи с Евгения Живкова.
- Разбира се, че се интересувам от политика. Била съм член само на Федерацията на независимите студентски дружества в началото на прехода. Миналата година една от десните партии ме покани да се кандидатирам за депутат от тяхно име. Отказах.
- Някъде прочетох, че сте подарили целия архив на д-р Желев на Народното събрание. Защо там, а не на президентството?
- Истината е, че
предадох архива
на баща ми в
Държавна агенция
“Архиви”,
защото смятам, че той трябва да бъде достъпен за всички и там му е мястото. В президентството дадох за президентската библиотека неговото бюро и различни подаръци, получени по време на управлението му, а в Националния исторически музей са изложени неговите ордени и медали.
- Как върви вашият бизнес сега? Случвало ли се е да използвате връзки на баща ви, за да решите някакъв проблем?
- Нямам бизнес. Работя във фондация “Изиарт”, която се занимава с културно-образователни проекти за деца. Връзки никога не съм използвала - баща ми мразеше връзките, но със сигурност името му ми помага и отваря много врати.
- Как ще реагирате, ако дъщерите ви тръгнат по политическия път на дядо си?
- Те са още малки. Едната от тях, когато беше на 4 години, каза, че иска да стане президент на България. Но когато й обясних, че това е невъзможно, защото е родена в Париж, тя бързо загуби интерес...