Алексения Димитрова: Осуалд, сочен за убиеца на Кенеди, е рязал букви от български роман

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/6556553 www.24chasa.bg

Попаднах на името на Димитров в архивите на ФБР и ЦРУ, сестра му го издирваше

- Алексения, преди дни CNN съобщи, че има българска връзка в досиетата “Кенеди”, разсекретени от американския президент Доналд Тръмп. Изненада ли те това?

- Не, никак. Дори знам за повече български “връзки”, които открих в американските архиви преди години и ги публикувах в поредицата “24 часа” в тайните американски архиви”.

- Кога всъщност откри първите документи?

- Доколкото си спомням, още през 2010 г. Както знаеш, от 1998 г. използвам активно американския закон за свободата на информация и искам документи свързани с България. При едно проучване в архива за политически убийства във Вашингтон намерих няколко интересни неща, които са съвсем малка част от общо около 50-те хиляди страници доказателства, събрани от т.нар. комисия “Уорън”, която разследва стрелбата срещу Джон Кенеди. Комисията, оглавявана от върховния съдия Ърл Уорън, вписва под номер 111 в доказателствата, които намира, една българската книга, а под номер 1840 рапорт за показанията на Марина Осуалд - съпругата на сочения за убиец на Кенеди Лий Харви Осуалд.

- Коя е книгата, за която говориш?

- Това е един

руски превод на

български роман - “Очи, които питат. Дневникът на един учител” от Спас Кралевски, издаден през 1962 г. От справка, която направих, разбрах, че Кралевски умира през 1969 г. Той едва ли научава, че книгата му е ползвана от сочения за убиец на американския президент и дори е прибрана като веществено доказателство.

- С какво е била интересна книгата на Кралевски на комисията “Уорън”?

- Едва ли е била интересна самата книга. По-скоро конкретното копие, притежавано от сем. Осуалд. В него соченият за убиец на Кенеди е изрязвал букви на кирилица от стр. 150, 151 и 152. Може би затова е конфискувана от дома на семейството малко след убийството. Записана е в протокола за изземване под номер 324.

- Защо са рязани кирилските букви?

- Според обяснението на съпругата Марина пред агент на ФБР по телефона в 11,30 часа на 12 март 1964 г. Осуалд искал да напише името й върху входната врата на дома им на Елизабет стрийт в Тексас. В архива във Вашингтон се пази подробно описание на това телефонно интервю с нея, както и изрязаните страници. Те са наистина микроскопична част от общо 750-те хиляди страници материали, събрани от ФБР и ЦРУ за убийството на Кенеди.

Тук трябва да кажа, че огромна част от документите за убийството на Кенеди бяха разсекретени със специален закон през 1992 г. Беше останала малка част, които президентът Тръмп разпореди да се отворят неотдавна. Историята с рязаните страници на българската книга обаче ми даде повод да продължа да се интересувам от темата. Така по-късно намерих още български документи, които публикувах в друго разследване. То ми отне близо 3 г. Довърших го буквално дни преди 50-ата годишнина от убийството през 2013 г.

- Къде откри втората порция документи?

- Първо в архивите на ФБР и ЦРУ, свързани с убийството на Кенеди, които се пазят в американските национални архиви в Мериленд. Оттам изскочи едно име, което ми звучеше доста познато - Димитър Димитров. Като се върнах назад във времето, се сетих, че през 2009 г. с мен се свърза

една жена от Лом,

която търсеше брат

си Димитър, който

емигрирал в Америка през 40-те години. Докато си говорех с нея, за да науча повече подробности, разбрах, че по някое време той се е преименувал на Доналд Доналдсън. Оказа се, че търсеният от нея човек и онзи, за когото бях прочела в архивите на ЦРУ и ФБР, са едно и също лице. Така започнах да разплитам историята на българина Димитров-Доналдсън, която се оказа уникално интересна. После намерих и други интересни факти за Димитров, но в Холандия.

- Защо в Холандия?

- Защото Димитров успява да заблуди доста успешно един холандски журналист, че знае кой е убил Кенеди. Всъщност историята едва ли щеше да стане известна на нас и на света, ако през 1977 г. българинът не бе успял да се свърже с холандския журналист Вилем Олтманс, който от години разследва убийството на Кенеди. Димитров го търси по този повод и му казва, че знае истината за убийството. След дълги совалки между двамата накрая Олтманс свиква пресконференция по темата. Преди години Олтманс разказва сагата в своите мемоари. За да науча повече, го потърсих в Холандия, но се оказа, че е починал. Подробностите за Димитров в неговата книга обаче ми дадоха повод да пратя още искания по американския закон за достъп до информацията - този път в президентските библиотеки на “Джералд Форд” и “Франклин Рузвелт”. Това, което получих оттам, напълно опроверга фантазиите на Димитров и пъзелът започна да се нарежда. Намерих и други интересни неща. Например, че Димитров е ползвал общо 8 имена в САЩ, както и че е имал семейство там.

- Жив ли е Димитров?

- Не, за съжаление. Проверката ми в американските смъртни регистри показа, че е починал през 1985 г. Открих обаче жива дъщеря му във Флорида. Тя не можеше да повярва, че ѝ нося вест за баща ѝ. Видяла го е последно, когато е била на 17 г., а когато се свързах с нея, беше на 64 г. Никога не е подозирала, че за добро или за лошо, е бил толкова популярен. Българската сестра на Димитров, която започна да го издирва чрез “24 часа” през 2009 г., също беше много щастлива да се свърже за първи път с дъщерята на брат си след толкова много години. Оказа се, че той имал и други деца. Останалото за Димитров-Доналдсън може да прочетете в разследването. То наистина е достойно за Холивуд.

Алексения Димитрова е член на Международния консорциум на разследващите журналисти и се занимава с журналистически разследвания повече от 25 г. Единственият български журналист, участвал в разследванията на консорциума, които станаха известни като Swiss Leaks и Panama Papers и получиха наградата “Пулицър” за 2017 година.

Работила е над 20 г. в “24 часа”. Специализирала е журналистическо разследване в университетите в Мисури и Минесота, както и в Европейския журналистически център в Маастрихт и в Училището по журналистика в Университета в Архус. Автор е на 4 документални книги: The Iron Fist (“Железният юмрук” - Лондон, 2005), “Войната на шпионите” (2005), “Тайните досиета на царя” (2009) и “Отдел за убийства” (2010).

През 2004 г. е удостоена с наградата “Черноризец Храбър” за журналистическо разследване, а през 2006 г. - с приза “Златен ключ” за използването на законите за достъп до информация в САЩ и България.

  • Бруталното убийство в Русе - толкова много ни чули, ни видели

    Бруталното убийство в Русе - толкова много ни чули, ни видели

    Можеше ли аптекарката в Русе да не стане жертва на изпечени престъпници? Само защото бандитите са знаели, че носи у себе си големи суми пари, ли е изгубила живота си? Защо никой не се обади в полицията, когато мнозина не само са видели, че насред улица в града е изоставен автомобилът ѝ, ами се е намерил дори някой “майстор” да протестира
  • Коментар на седмицата №3: Бунтът на невежите

    Коментар на седмицата №3: Бунтът на невежите

    Публикуваме отново най-четените през седмицата анализи, коментари и мнения. Това лично мнение на проф. Огнян Герджиков е № 3 и е четено от 54 148 души. Колкото хората са по-невежи в дадена област, толкова са по-категорични СВЕТЪТ вече не е същият. Той е завладян от пандемия, която тотално наруши неговия ритъм

МАЛКИЯТ ИВАНЧО

Малкият Иванчо