За периода след 1944 г. има поколенчески сблъсък
Хората у нас много четат и правят собствени исторически проучвания - да не ги подценяваме!
Осмислянето на периода 1944 -1989 г. често ни изправя на нож едни срещу други
Голямо достойнство на предаването “История.BG” е, че благодарение на учените, които каним, зрителите виждат как се прави научна дискусия
- Предаването “История.BG” навърши 5 години. Като един от неговите водещи сигурно се радвате, че имате нарастващ рейтинг - само за 2016-2017 г. аудиторията ви е нараснала с 55% по даннни на ГАРБ. Как обяснявате засиления интерес към историята у нас?
- Щастлив съм, че съм част от целия екип на “История.BG” и от преживяването, което носи на публиката. Като гледам резултата за аудиторията ни, съм убеден, че наистина може да говорим за тенденция в нарасналия интерес към историята у нас. Може би е свързано с интерпретацията на теми от най-новата ни история. Те стават все
по-вълнуващи,
защото в
обществото ни
все още има
разделение
по отношение на тяхната интерпретация и разбиране. Имам предвид факти от историята на страната през ХХ век. Тези времена все още са недалечно минало и хората сами търсят аргументи за ключови събития за своите собствени разбирания с помощта на учените и експертите, които каним в предаването. Така то се поставя в услуга на обществото.
- Кои са събитията, от които най-много се вълнуват хората?
- Няма да е изненада за читателите ви, че най-големият интерес на хората е към най-новата българска история - от Освобождението на България от османско владичество през 1878 г. до наши дни.Този период продължава да се изяснява от изследователи и историци. А интерпретацията на различни събития от него е и носител на ценностно разбиране в българската история. Понякога хората до такава степен се палят, че отправят упреци към предаването заради определена позиция на някого от участниците в него. Но всъщност достойнството на предаването “История.BG” е в това, че дава възможност на публиката да прецени и дали самите учени, участващи със свои интерпретации за исторически събития в предаването, са напълно безпристрастни към разглежданите теми. Защото специално историците трябва да останат професионално дистанцирани и да пазят научния си етос, нали така?
- Хората сякаш търсят вдъхновяващи примери и личности по-скоро в миналото ни, отколкото в съвременността. Има известна идеализация и на събитията, и на личностите, които са тяхна движеща сила от дистанцията на времето - например в периода на османското владичество, също - по време на двете световни войни. Такава идеализация е източник на утешение и стойностен пример, който им дава сили да живеят и преодоляват трудностите в днешни дни. Греша ли?
- Не, не грешите. Но и не мисля, че това е симптом на нещо проблематично и притеснително. Защото националната памет е
конструкт, който,
освен че
сплотява
обществото,
може да е и източник на вдъхновение и на идентификации с идеи, с нацията. Не споделям обаче, че епохата е някак си тъжна за българина и затова той търси отчаяно убежище в миналото си.
- Кой е кумирът на българите?
- Не е само Васил Левски. Категоричен съм! Българите много четат, правят собствени исторически проучвания. Затова публиката ни в никакъв случай не трябва да бъде подценявана в линейния избор на кумири. И ако преди малко бях категоричен за това, че безспорно най-интересни са темите, които са най-близко до нас и най-много определят настоящето ни, все пак хората намират свои идеали и кумири в по-далечното минало на България. Обяснявам това с нарастването на романтизма с отдалечаването във времето на всяко едно историческо събитие. Също - заради славното минало на българската държава през Средновековието, в което мнозина намират поводи за гордост.
Много от българите се възхищават от строителите на съвременна България - големите политически фигури след освобождението на страната ни и тяхното дело при
изграждането
на нова и
модерна
държава,
започвайки
от нулата
Тези личности са сред оценяваните като най-интересни и от изследователите им.
- Какви истории разказахте за кумирите на българите през годините?
- Предаването ни за поета Гео Милев събра много голяма аудитория. Нашите гости разбуниха публиката до степен, че някои привидяха в мен пристрастност в някои оценки, която не смятам, че съм показал. Вълнуващо ми беше да водя предаване и за Стефан Стамболов, и за княз Александър Батенберг, и за провъзгласяване на българската независимост преди години, и за Константин Стоилов. Наскоро се случи да съм модератор на предаване, свързано с
продължаването
на българската
държавност и
през XV век
Теза, която сблъска много сериозно учените в студиото, а публиката остана озадачена, че и за събитие от Средновековието може да се стигне до толкова сериозен дебат, че дори да прехвърчат и искри. Всъщност това се оказа голямо достойнство на предаването - в него представители на академичните среди коментират науката в движение, отварят научния дискурс за широката публика и хората виждат как се прави една научна дискусия.
- Има ли различие между млади и възрастни в погледа им върху българската история?
- Поколенчески различия винаги има и те са забележими.
- Кои събития и исторически личности харесват младите и кои - възрастните?
- Има общи пресечни точки между поколенията - събитията от съвременната ни история. По-лесно търсят и намират причините за тях. Но именно там се наблюдава и поколенческият сблъсък. Защото оценяването на периода между 1944 и 1989 г. в България, турбулентните политически събития у нас след края на Втората световна война често изправят на нож хората едни срещу други. При възрастните може да откриете носталгия по социализма, докато при младите това не може да се случи.
- Кои моменти от историята ни след 1989 г. млади и стари определят като вдъхновяващи и основополагащи?
- Мисля, че това са събитията от 10 януари 1997 г.
Визитка
* Роден е през 1975 г. в София
* Завършил е Националната гимназия за древни езици и култура през 1994 г., а после философия в СУ “Св. Климент Охридски”. Доктор по философия
* Работил е в новинарските емисии и сутрешния блок на БНТ
* В момента е водещ на предаванията “Библиотеката” и “История.BG” в БНТ
* Учител по философия, свят и личност в 18-о СОУ “Уилям Гладстон” в столицата