Веселин Маринов: Като се гледам на концерт по телевизията, се натоварвам

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/6556673 www.24chasa.bg
Веселин Маринов СНИМКА: Личен архив

- Г-н Маринов, всяка година изнасяте концерт в зала 1 на НДК през есента. Но този път са два в два поредни дни. Защо решихте така?

- Огромният успех на концерта ми в “Арена Армеец” преди година и тези 800 билета, които продадохме само в последния ден, както и писмата, подаръците от феновете, ми дадоха смелост. Всъщност първоначално ние обявихме една дата – 23 ноември. Интересът към билетите беше голям, затова обявихме и втората на 24-и. Притиснати сме от огромните разходи, но виждайки, че има интерес и може да направим и втори концерт, се решихме.

- Как върви подготовката?

- Всичко върви по план, но подготовката е тежка. Много репетиции, огромен оркестър, екрани, балет, въртяща се сцена.

- Тоест публиката ще ви гледа на две сцени?

- Да, ще се сменят две сцени. Идеята е трудна за осъществяване – целият оркестър, окабеляване, техника – всичко това ще трябва да се завърти. Решихме на концертите да присъства отново тази прекрасна акустична серия от песни, която направихме миналата година с китаристите. Отново ще поканя тези елитни български музиканти и ще изпълним други балади от репертоара ми. Това ще е като втора част на концерта. Сцената ще се е завъртяла, оркестърът ще е подреден по съвсем различен начин, ще бъде много запомнящо се.

- Звучите много въодушевен, не се ли изтощавате? Само преди дни се върнахте от поредното турне в страната.

- Ами да, всичко това рефлектира върху мен. Аз всеки път съм казвал, че

подготовката за

тези концерти

в зала 1 е на умиране

Заради желанието да бъдеш перфектен, да оправдаеш доверието на толкова много хора, които идват да те видят всяка година. Аз правя тези големи концерти от 1995 г. В зала 1 това ще е 24-ият или 25-ият концерт, вече дори им изгубих бройката. Но това ме зарежда, иначе не мога.

- Пропускам ли сте година без голям концерт в зала 1?

- Един-единствен път преди 12 г., когато беше разводът ми с Мария – първата ми жена. Имах малко проблеми с гласа от стреса и вълнението.

- Ще има ли коледни песни на концертите?

- Не. Много е рано. Но за сметка на това отново ще имам коледни концерти в страната. Тази година ще са 6 – на 13 декември ще бъдем в Монтана, на 14-и в Трявна, на 17-и – Русе, 18-и – Севлиево, на 19-и – Угърчин, и на 20-и в Ловеч.

- Освен на концертите по Коледа със сигурност ще ви гледаме и по телевизията.

- Да, от години неизменно визуално присъствам на коледната трапеза с моите концерти. (Смее се.) Ако някой ме попита кое е най-хубавото време в цялата година, то това е 25 декември на обяд. Тогава всички са си вкъщи със семействата си около празничната трапеза. А по телевизорите обикновено върви музика. И аз съм с хората в този ден. И тази година концертите от 23 и 24 ноември ще бъдат излъчени в празничната обедна програма на Би Ти Ви на 25 декември и ще бъдат повторени около 3 или 8 март. Отново си партнирам с тях. Неделимите “Планета”, разбира се, също участват в излъчването многократно по време на празниците. Благодаря на ръководството и на двете телевизии за отношението към мен и уважението през годините.

- Вие самият гледате ли се на Коледа, или това ви напряга? Самокритичен ли сте?

- Много съм самокритичен, натоварвам се. Гледаме концерта с близки, със семейството на празничната трапеза. Виждам как те се възхищават, а аз забелязвам само недостатъци. Я някой неправилно заснет от оператор кадър, я някой гръб – неща, които покрай цялото напрежение и бързане при монтажа ни убягват.

- Близките ви дават ли ви оценки и мнения за представянето ви?

- Ща-не ща, те идват. Това са такива хубави дни, в които хората се чуват. И покрай поздравленията за празниците задължително присъства и : “Гледах те на концерта, така, така...”.

- В чия оценка вярвате най-безрезервно?

- От много години имам един най-добър съветник в лицето на моята дъщеря.

Тя израсна

с моите песни

Още в първите години, в които започна да ги усеща, да дава мнения, видях, че говори като мен, харесва определени акценти в песента, които и на мен най-силно ми допадат. Още беше в 4-5-и клас. Затова до днес ние си имаме една традиция. Всяка нова песен слушаме в колата, докато пътуваме без посока из града. Усилваме я силно и я слушаме 3-4 пъти един след друг. Тя гледа през прозореца, не говори. Чак след това коментира. В нейно лице имам един много добър критик, който не се притеснява да каже и резервите си. Много съм ѝ благодарен.

- С какво се занимава дъщеря ви в момента?

- Тя е вече един зрял човек, който намери своето място. Юрист е, работи в държавна фирма. Справя се много добре. Имал съм възможност да се запозная с някои от нейните ръководители. И най-важното – тя е в много хубав колектив. Ходят заедно по почивки, събират се по празници. Прекрасно е да знаеш, че детето ти е щастливо и е в добра среда.

- Има ли и друга жена в живота ви, чието мнение също е важно за вас?

- Да, имам дама, която дълго време липсваше от моя свят. Нейното мнение също означава много за мен. Нещата между нас вървят в много хубава посока.

- Вие самият докога вярвахте в тогавашния Дядо Мраз?

- Голямо момче бях. (Смее се.) Хубавото е, че успях да пресъздам романтиката на тези празнични дни и за моята дъщеря. Тогава беше Дядо Мраз и не сме го смятали за религиозен празник. Но пак беше уникално. Имаше много студ и сняг в онези години. Усещахме празника много истински. Пътеката вървеше на зигзаг между къщите – от врата до врата и така до центъра. Толкова дълбок сняг. Чак след дни минава един трактор с едно голямо рало да изчисти – оградите се скриваха! За мен

спомените за Дядо Мраз

са свързани предимно

със сурвакарството

На 1-и сутринта да обиколим всички комшии със сурвакниците. Да ни дадат бонбони, по един железен лев. Тогава с този лев можеше да си купиш храна за два дни, сега не е така. Имахме вкъщи един голям кашон, в който държахме играчките за елхата – шишарки и гирлянди от опаковъчна хартия – кръгчета, които се захващат едно в друго и става нещо като синджир. Затова няма да забравя как през 1987 г. бях в Съветския съюз и оттам донесох огромно количество играчки. Пяхме за 8 декември на българските студенти в Москва, Киев и Ленинград с Богдан Томов и Оксана Белева. Жена ми тогава беше бременна, бяхме разбрали преди месец, но аз донесох оттам столче за хранене, че нямаше такива в България. (Смее се.)

- Говорейки за Коледа, кой е най-големият подарък, който ви е поднасяла съдбата?

- За мен най-хубавият подарък е здравето. В страшни години живеем. Толкова близки си отидоха. Имам много възрастни родители, които са живи и здрави, като здравето постоянно го закърпваме с лекари. Ходейки с тях по болниците, виждам много. Например онзи ден чух в асансьора две лекарки в една от най-големите болници в центъра да си говорят. Едната каза: “Абе аз имам един трети братовчед, който лежи тук, но ще го взема вкъщи, за да вкараме друг човек.” Болниците не могат да поемат болните. Така че това е най-хубавото, което човек може да получи – хората му да са здрави. В професионален план пак здравето е най-големият подарък, който си пожелавам, за да мога да реализирам безкрайните си идеи.

Аз не се уморявам, винаги

имам идея за нова песен

Тепърва осъществявам всичките си мечти от времето, когато бях момче. И това, да имам оркестър, е вече реалност. Остана една друга мечта – да имам къща и да кося тревата с хубава машинка, която да я събира в специален контейнер, а не аз да я събирам с грапичка. Но и това може да стане някога. (Смее се.)

- Какъв е последният подарък, който сте получили от почитател?

- Те ме заливат непрекъснато с подаръци. Писма, стихосбирки, получавал съм дори туршия в Етрополе преди много години на един концерт в читалището. А есенно време постоянно идват и ми носят вино. “Ама Веско, да знаеш, домашно е, аз съм го правил, грам захар няма.” Сложил етикет, разпечатал... Това са толкова човешки неща. Преди няколко дни имахме концерт в Пирдоп. Дойде една моя почитателка и ми подари баница. Още почти топла, цялата ухае, в една голяма тава... Плюс две големи кошници с ябълки. Тя ми я подари в шест часа, концертът беше от шест и половина. Като я сложихме на сцената, за 5 мин всичко изчезна.

Успях след концерта

и тавата да ѝ върна

Това се случва на много места. В Самоков има една жена, която прави уникални баници. Аз в интервюта често казвам, че много обичам баница и трудно спазвам диети, ако има баница, та затова явно все се появяват мои почитателки с тавите, та да ми объркат режима. (Смее се.)

- Какви диети спазвате?

- А, какви ли не съм спазвал. Диетата е да не ядеш, това е цялата работа. Да ядеш бавно, да не пиеш течности, докато се храниш, да не ядеш вечер. Ако спазваш тези правила, ако не ядеш захар, картофи, сладко, всичко ще бъде наред.

- След колко часа вечер не се храните?

- Не мислете, че спазвам това правило толкова много. Спазвам го сега, когато ми предстоят концерти и трябва да върна 3-4 кг. Всеки път си казвам: за последно ям така, от утре няма повече. То пък започват празниците. Само сега, само по Коледа... Май така ще си мине целият ми живот – с вечни компромиси в това отношение. Много обичам нашата кухня, особено на майка нещата, които все по-рядко започва да прави поради обективни причини. Всички мои приятели ме знаят – като седнем някъде, най обичам свинско със зеле, боб с наденица, такива неща.

- Но вие спортувате, така че може да си позволите и нарушения в режима от време на време.

- Да, да, всяка божа сутрин.

- Дори в лошото време? Ако вали?

- Не, не, няма компромиси, излизам. Имам си подходящи екипи.

- Успявате ли да се отбивате при родителите си в родния Полски Тръмбеш, когато пътувате из страната?

- О, аз постоянно си ходя. Едно, че вече имат някои здравословни проблеми, постоянно сме по лекари. Но и обичам. Всяка седмица съм там. Такива са ми и пътищата – все ми се удава възможност да мина за една вечер да ги видя. Добре са, възрастни са, но са си един до друг и се справят.

- Любовта на феновете със сигурност ви зарежда с много творческа енергия, но цялото това внимание не ви ли и ограбва в личен план?

- Не, не. По-големите ми фенклубове са няколко – Варна, Пловдив, София. Тези, които съм допуснал до себе си като приятели и до телефона си – това са все интелигентни хора, които никога не са злоупотребили с това. Те се събират на големи групи, купуват си предварително билети за концерти, наемат си един хотел. Има една традиция от няколко години – в деня след големия ми концерт в София най-активният софийски клуб се събира в едно заведение и правят едно парти по случай завършването на моята творческа година. Вземали са си хотел, отпуск. Влизаш в един ресторант, в който те чакат 50-60 човека. Говорим си как е минало, показвам им новите си песни още преди да излязат.

- Не ви ли се иска понякога просто да се скриете от целия публичен интерес?

- Знаете ли, когато съм чел истории за някои известни личности – за това как са ударили журналист, казали са му груба дума, винаги съм се възмущавал. Не ги оправдавам, но понякога наистина ги разбирам. Има много недобронамерени хора. Авторитет се гради много трудно. Аз съм много педантичен в отношенията си към хората. И в един момент едни комплексирани хора, на които интернет дава поле за изява, да се опитват да те уязвят... Не ми е приятно, но съм приел съдбата си и просто се дистанцирам. Не говоря за сериозните медии, на които винаги съм благодарен за интереса и отношението.

- Къде се чувствате най-спокоен, най много себе си?

- Вкъщи. Не можете да си представите какво удоволствие изпитвам. При мнозина е така, но при мен, който 230-240 дни съм извън София, пътувам за концерти, вкъщи е просто уникално. Както казват,

моят дом е моята

крепост с невидими стени

В нея враг не може да замръкне

Много обичам да се прибера, да имам малко време за телевизия, за един хубав мач – това е върховното разпускане за мен. Хората ми се обаждат – хайде да ходим там, да правим това, събота е. Не, аз не искам. Не искам да мръдна, за да мога да се възстановя.

- И все пак след повечето концерти не спите в своя дом. Как се разтоварвате в хотелската стая?

- Не се разтоварвам. Бързам да се прибера в хотела, да се подготвя за следващия ден – дрехи и така нататък. Имам около един свободен час преди да си легна, в който да анализирам как е минало, да успея да върна обажданията на всички мои приятели от съответния град, които ми звънят и ме канят да излизаме в някоя кръчма. Искам, но намирам сили да не отида, защото на следващия ден идва поредната умора, поредният успех, след който да си кажеш: победих и тази вечер.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Народът тръгна пак на път, карайте внимателно

    Пак се събират няколко почивни дни и народът отново тръгна на път. Едни се запътиха за последно до българското море, други хиляди се наредиха в колони към Гърция, трети ще помагат за гроздобера или просто ще празнуват. Но нека всички да не забравят най-важното - за да има празник, дано всеки да стигне жив и здрав там, закъдето е тръгнал.
  • Дойде ли време да спрем да местим стрелките?

    Двойното време е нелогичен анахронизъм ЛЯТНОТО часово време като организация на светлата част от денонощието, е въведено исторически като мярка за икономия на електрическа енергия за осветление. По-късно, набрало инерция, то се мотивира и като мярка за повишаване на качеството на живота. Приключи обществената консултация на Европейската комисия,