Правилата за избиране на следващия парламент в Страсбург са единствената тема, която ще бъде отворена и затворена по време на българското председателство. Страната ни обаче все още няма позиция иска ли да има общи листи за евродепутати
През 2019 г. ЕС ще трябва да премине през 2 крайъгълни камъка в историята си. През март ще се случи Брекзит, със или без споразумение. А някъде през май ще са изборите за Европейски парламент. Те могат да се превърнат в първите истински европейски избори, при които да се гласува за европейски листи, а не само за националните партии. Но могат да се окажат и също толкова спорни и безсмислени като певческия конкурс Евровизия.
Ако при Брекзит България няма голям шанс да влияе, защото преговорите са политика главно на големите, то правилата за избор на следващият парламент могат да се превърнат в българската следа в ЕС. Защото правилата трябва да бъдат определени по време на българското председателство.
Според програмата на лидерите на ЕС, подготвена от президента на Европейския съвет Доналд Туск, финалното решение как ще бъде избиран следващия парламент в Страсбург трябва да бъде взето на 28-29 юни в самия край на нашето председателство.
Разговорите в съвета започват в самото начало на BG председателството на 23 февруари.
Реално правилата за избор на новия парламент могат да бъдат историческа промяна на ЕС заради напускането на Великобритания. След Брекзит в парламента от 751 депутати се освобождават 73 места. И предложението е, вместо да бъдат преразпределени напълно, 51 от тези свободни места да бъдат ползвани за транснационални европейски листи. Тоест за всичките 27 държави членки има по една обща листа на ЕНП, на ПЕС, на либералите и пр. и всички европейски граждани да
имат право на
два гласа - един
за национален
евродепутат и
един за общата
листа
Проектът за промени в избора на следващия Европейски парламент вече е обсъден в конституционната комисия на ЕП. В общи линии предвижда част от британските места да бъдат преразпределени между част от другите 27 държави и така да се поправят досегашни грешки. Откъде идваха те? Заради сложния механизъм при пресмятане на мандатите, при който нито една държава не трябва да има под 6 евродепутати и над 96, някои страни са доста подценени като представителство, а други са надценени. В момента например Швеция има 20 евродепутати, а Унгария - 21, въпреки че населението на двете държави е почти равно. Естония е на минималната квота от шестима, колкото има и Малта, която е с три пъти по-малко население. И за да се поправят тези несправедливости, част от държавите ще получат по още един-двама евродепутати.
България не е сред тях, остава със 17 според предложението на конституционната комисия на ЕП.
Големият проблем обаче е дали оставащите 51 британски места да бъдат пуснати за избор през транснационални листи. И как точно да става този избор. Засега поддръжници на общите европейски листи са социалистите и либералите, а от европейските лидери - френският президент Еманюел Макрон и италианският премиер Паоло Джентилони.
Срещу са ЕНП
и главно
Ангела Меркел
Поддръжниците на трансевропейския подход твърдят, че при общи листи за всички 27 държави реално ЕС ще бъде издигнат на ново ниво и ще е крачка по-близо до федерацията. Освен това ще се засили и ролята на ЕП като основен защитник на европейската гледна точка срещу съвета, който е съставен от правителствени и държавни глави. Противниците пък обясняват, че с общите европейски избори реално 51 евродепутати няма да са обвързани с конкретен мандат и избиратели, пред които да се отчитат, за разлика от останалите 700 депутати, които са избрани с национални листи.
Освен че ще трябва да модерира този спор в съвета, България ще има роля на медиатор и при още един проблем с транснационалните листи. Още на 23 февруари ще бъде поставен въпросът
как точно
да става изборът
на общите
евродепутати
Именно тук е големият проблем дали евроизборите няма да се превърнат в Евровизия.
Част от предложенията са общите листи да са чисто пропорционални. Тоест както е наредена листата, такава е и поредността на мандатите. Този вариант дава възможност чрез общите листи по-малките и средните по размер държави да вкарат по още 1-2 евродепутати. А това е изключително важно, защото при гласуванията си в Брюксел и Страсбург депутатите често пъти заемат националните си позиции вместо тези, които диктува партийната централа на ЕНП или ПЕС.
Контрапредложението е обаче в общата европейска листа да има мажоритарен елемент, примерно чрез възможност за преференциално гласуване. Именно това би изродило идеята за общи евродепутати в конкурс, подобен на Евровизия, опасяват се български дипломати. Причината е, че при преференциално гласуване повечето избиратели биха предпочели да подкрепят отново кандидат от тяхната националност. Което реално би ограничило влезлите през общата листа до депутати от Германия, Франция и Италия, защото тези три най-големи държави в ЕС разполагат с повече от половината население и съответно гласоподаватели в съюза. Което пък допълнително ще засили националните им делегации в Европейския парламент.
Накратко, от правилата за избор на евродепутатите до голяма степен зависи и дали ЕС все повече ще се превръща във
франко-
германски пакт
с периферия на
втора скорост,
или ще се доближи до Европейска федерация.
Въпреки че правилата за избор на следващите евродепутати са единственото “досие” (по терминологията на Брюксел), което гарантирано ще бъде отворено и затворено по време на нашето председателство, България все още няма позиция.
Според дипломати в момента се преценявало коя точно идея да подкрепи българското правителство, за да модерира преговорите.
Вариантите за
българска
позиция били два
- свободните 51 места да бъдат пазени за нови членки на ЕС, което е в синхрон с позициите на ЕНП, или да има общи листи, но без преференциално гласуване. Забавянето на българската позиция обаче носи риска България да остане извън реалния дебат и възможността именно от София да се модерира новата конструкция на една от трите основни европейски институции. И със сигурност няма да успее да остави истинска следа от председателството си. Или ще се представи като на Евровизия, но отпреди времената на Крисия и на Кристиян.