Проф. Пламен Димитров: Над 65% от българите умират от сърце и съдови заболявания

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/6565036 www.24chasa.bg
Проф. Пламен Димитров СНИМКА: Йоана Русева

Във формулата за добро здраве 30% е тежестта на начина на живот, 40 - на социалните и икономическите фактори, здравната система влияе с 20%. Останалите 10 са чиста биология

- Българите са европейците с най-много инфаркти, инсулти и хипертония - това показа последният анализ на Световната здравна организация. Отчитат се и положителни тенденции, но кои от отрицателните остават проблем за здравето на нацията, проф. Димитров?

- Продължаваме да се отличаваме значително от другите страни в Европа по сърдечносъдови заболявания. Тенденцията показва лек спад в това отношение, но такъв има и в останалите държави, затова ножицата се запазва. Наблюдава се и увеличаване на преждевременната смъртност от рак. Има и положителни тенденции обаче - увеличава се продължителността на живот, намалява детската и майчината смъртност, понижава се смъртността от хронични незаразни болести, болести на дихателната система и др.

- Колко българи годишно умират от сърдечносъдови заболявания?

- 70 459 души са починали от сърдечносъдови заболявания през 2016 г., което е 65,5% от всички заболявания, довели до смърт.

- Какви са причините за тази висока заболеваемост?

- За развитието на всяко заболяване има редица фактори - биологични, генетични, на околната среда, на начина на живот, на здравната система. Има изследване на СЗО, което показва колко здравето на населението зависи от даден фактор. Установено е, че 30-процентен дял има здравната му култура, 40% - социално-икономическите фактори и на околната среда, 20% зависят от здравната система и 10% са биологични фактори. Това означава, че голяма част от хроничните болести - сърдечносъдовите, злокачествени, диабет и белодробни,

се дължат на

поведението

на хората Пушенето например не може да повлияе за развиване на диабет, за останалите три заболявания обаче е рисков фактор. Приемът на алкохол, нездравословното хранене с голяма консумация на захари, сол, мазнини и ниска на плодове и зеленчуци - също. Със собственото си поведение можем да променим много, просто трябва да се замислим за здравето си.

- Няма ли обаче и други причини за заболяванията на българина освен пушене, пиене, затлъстяване? Затруднен достъп до здравеопазване например, или пък моделът на хранене тип “балканска” диета - тлъсто, пържено?

- Повишеният стрес, в който живеем, също влияе върху възникването на много заболявания. По отношение на достъпа до здравеопазване проблем няма. В много други страни пациентите се записват и чакат по няколко месеца за преглед. У нас всеки, който иска да отиде при джипито си, най-много да почака час - два, но ще бъде приет. Имаме и достатъчен брой лечебни заведения при нужда да бъдат хоспитализирани. Проблем има единствено в отдалечените региони, където има недостиг на медици.

За “балканската” диета - традиционния ни начин на хранене, не мисля, че е нездравословна. Затлъстяването, което се наблюдава последните години и което е сред рисковите фактори за различни заболявания, се дължи не на нея, а на по-голямата консумация на фастфуд, безалкохолни напитки с голямо количество захар, храненето накрак.

Днес (вчера - б.а) проведохме и конференция, организирана от Министерството на здравеопазването и СЗО. На нея с експерти се обсъди идеята за реформулиране на храните у нас, т.е.

да се намали

позволеното

количество сол,

мазнини и захар

- Каква е превенцията?

- Тя започва от семейството. Родителите създават модела на хранене. Важна е ролята и на образователната система. Идеята за даване на плод в училище е добра стъпка например.

Основното е в ранна детска възраст да се изгради правилният модел на поведение. А той включва повече движение, спорт, без алкохол и пушене. Усилията ни наистина трябва да са насочени към младото поколение, но все пак да не пропускаме и рисковите групи и възрастното население.

- СЗО посочи, че средната продължителност на живот се увеличава леко, както и годините в добро здраве. Какво означава това?

- Че животът на българите е не само по-дълъг, но и по-пълноценен, защото боледуват по-малко. По продължителност все още заемаме последните места спрямо новите държави - членки в ЕС, присъединили се след май 2004 г., но

изпреварваме

доста от тях по

години,

прекарани в

добро здраве

- Има ли деца в здравен риск?

- Достъпът на децата до профилактика също не е ограничен. При тях по-скоро е рисково поведението им, то оказва голямо влияние - консумират алкохол, голяма част от тях, предимно млади момичета, пушат, хранят се с вредна храна.

- Колко сериозен е проблемът със застаряването на населението?

- Факт е, че групата на децата до 14 г. намалява, а тази на хората над 65 г. се увеличава. От 2007-2008 г. младото поколение върви към увеличаване, макар темповете да са леки. И все пак населението застарява, което поражда настоящата демографска криза. За промяна на тенденцията от значение са много фактори - социални, благосъстояние, безработица, образование и др. Здравната система има влияние само върху намаляване на майчината и детската смъртност, което се случва. Според някои проучвания благосъстоянието е основен фактор, но има и богати страни със същия демографски проблем, което показва, че не е така.

За да се обърне една демографска тенденция, трябва да минат поне 10 години. Нещата в България са критични и трябва да започнем да работим, но резултатите ще са видими може би и след повече от 10 г.

- Какво трябва да е съотношението?

- Структурата на населението трябва да е под формата на пирамида, т. нар.

възрастова

пирамида -

младите са

основата,

тя трябва да е най-широка и да върви към стесняване. В момента структурата в България е с много тясна основа, широка среда и малко по-тесен от нея връх.

- Продължава ли тенденцията да се ражда в по-късна възраст?

- Да, но това е тенденция не само у нас. Тя е характерна за всички развити страни и индустриални общества. По това не се отличаваме от страните в Европа.

- Почти стигнахме американците по лични разходи, с които доплащаме за здравеопазване. Ще продължава ли да расте този процент?

- Да, в България доплащаме доста, но ако се сравним с бюджета за здраве, който другите страни отделят, ние получаваме здравеопазване на много високо ниво спрямо средствата, които имаме. Според мен процентът на частните разходи достигна пика си, защото те не могат да прехвърлят публичните. Но това е ситуацията в момента. Прави се максималното. И тази година се увеличи бюджетът на касата с 400 млн. лв., което не е малко. Процентът на частните разходи за здравеопазване може да бъде намален, но това е въпрос надългосрочна здравна политика.

ВИЗИТКА

Зам.-директор на Националния център по обществено здраве и анализи

Завършва медицина през 1988 г.

Има магистратура по обществено здраве и здравен мениджмънт, както и по епидемиология и биостатистика

Професор по социална медицина и здравен мениджмънт

Член е на Европейската асоциация по обществено здраве

Член на експертната група към Европейската комисия по социални детерминанти и здравни равенства

Национално контактно лице към СЗО по хронични незаразни болести и социални детерминанти на здравето

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Вярва ли някой, че присъдата по делото “Алабин” е без рушвет

    12 г. след трагедията на централната софийска улица “Алабин”, в която под руините на рухнала сграда загинаха две млади жени, едната от които майка на 3-годишно момиченце, делото приключи на първа инстанция. Решението на съда, че няма виновни, е повече от скандално, то е логичен завършек на отвратителното българско правосъдие. 10 г.
  • Властелинът на професорите

    Последните научни открития на Иво Христов от БСП за подмолната информационна война на Холивуд срещу Русия ТРЯБВА ли задължително да си луд, или надрусан, за да откриваш закодирани послания на световната конспирация в класически произведения и филми? В “От местопрестъплението” все дават сюжети с мрачни, лабилни индивиди,