Защо половината от сегашните ученици ще имат проблем с кариерата утре

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/6569282 www.24chasa.bg

Въпреки елитните училища само 2% са отличници за работа в екип

Поредни резултати от международни сравнителни изследвания дават незавидна картина за резултата от образованието в българските училища. Този път слабото представяне е в уменията на 15-годишните за решаване на задачи в сътрудничество.

Какво ни казват данните?

Първо, средният резултат на българските ученици е далеч под средния за включените 51 страни и по-нисък от този във всички участващи източноевропейски страни без Черна гора. В България близо половината деца показват слаби резултати – т.е. демонстрират способност да изпълнят само най-елементарните действия при решаването на задачите - докато за десетте страни с най-добри показатели, лошо представящите се ученици са между 10 и 18%. България е и сред страните с най-голям дял деца на практика с нулеви умения – около 15%, при под 5% сред страните с най-успешни системи.

Едва 2% от

децата у нас

попадат в

групата

с най-високи

умения

за решаване на задачи в екип, при 14-20%, или 7 до 10 пъти повече в страните от първата десетка.

Изводите накратко са два – в България “елитните” училища, които се смята, че имат добри постижения, са изключително малко и второ, образователната система се проваля в обхващането на огромен дял от децата и на практика ги оставя без умения.

Второ, всичко казано дотук се отнася и за резултатите по науки, четене и математика. Видно от резултатите на почти всички страни, включително и на България, там, където децата се справят с езика, математиката и имат знания по естествени науки, те успяват да покажат добри резултати и когато трябва да работят в екип.

Всъщност изследването измерва способност за решаване на задачи чрез разбиране на проблема, търсене на информация, разделяне на ролите, анализ на информацията, формиране на общо решение, отговори на конкретни въпроси, изискващи абстрактен и аналитечен подход. Ето защо е измислено противоречието между ученето на “традиционни” знания и развиването на умения за прилагането им чрез сътрудничество в близка до житейска групова ситуация.

Затова и

са опасни

предложенията

за намаляване на

ученето и

мисленето

за сметка на самоцелни групови игри и занимания под претекст, че това подобрява важните социални умения.

Способността да се възприема и разбира текст, способността да се формират логически вериги, да се следва алгоритъм, да се осмислят абстрактни ситуации, да се прилага модел към външно различни казуси – всичко това не може да се замести само с желание и ентусиазъм.

Или иначе казано, учим математика

не защото ни

чака бъдеще без

калкулатори,

а защото тя развива уменията ни да се справяме с нови и различни проблеми чрез мислене.

 

Трето, резултатите при съвместно решаване на задачи не са корелирани с дохода и социалния статус на децата, а с резултатите им в другите области на изследването - математика, науки, четене. Вероятно причината е, че полагането на усилия в училище за усвояване на традиционните базови знания развива в голяма степен и качествата, нужни за прилагането им при работа в екип.

Все пак има разлики в резултатите според някои фактори – например момичетата се справят по-добре от момчетата, използването на компютъра за видеоигри дава лоши резултати, докато ползването му за търсене в интернет и активност в социалните мрежи подобряват уменията. Общото обаче е едно - способностите, изглежда, се развиват чрез практика, чрез опит, чрез решаване на конкретни действителни проблеми. Това трябва да е предупредителен знак за онези, които реагират на подобни резултати с идеи като “дайте да въведем предмет в училище за работа в екип”.

За бъдещите работодатели на тези млади хора

новините би

следвало да

носят тревога

Колкото и високопарни дипломи да издават българските университети, работодателите ще трябва да работят с работна сила, 2/3 от която е с липсващи основни умения по математика; колкото и красиви биографии да получават от кандидати за работа, изпълнени със самооценки за способност за работа в екип, при работодателите ще отидат

едва 2%

младежи, които

могат да

решават

проблеми в

сътрудничество,

и 50%, които едвам ще могат да осмислят заданието. Може би това и много други подобни обективни измервания на способностите ще пренасочат фокуса на застъпничеството на бизнес организациите.

Към момента основна тежест имат неспиращите искания за подготовка на кадри със специфични знания и професии, докато дългосрочната цел трябва да бъде подобряване на качеството на образованието в крайъгълните области – четене и разбиране, науки, математика, справяне на проблеми. И накрая, за пореден път виждаме, че образователната система се проваля да включи, интегрира и подпомогне вероятно около 20-25% от децата, които на практика остават неграмотни и неспособни да решат дори елементарни житейски задачи.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Учителят, без който не може да има знание

    Каквито и прекрасни идеи да има, за да бъде българското образование съвременно и качествено, това е мисия невъзможна без истински учители. Днес може да не работи формулата на възрожденците какви да са учителите (по много причини), но със сигурност трябва да бъде открита нова и работеща платформа. Няма да се лъжем - някой трябва да обърне
  • (Не)правилен рап

    За да те слушат, не е нужно да се облечеш като клоун и да прекараш гласа си през двеста филтъра ПРЕДИ няколко минути изслушах новия албум на Ицо Хазарта “Неправилен рап” и побързах да го разпратя на всичките си близки приятели, придружен с низ от несвързани главни букви, изразяващи детското ми щастие. И то наистина е детско.