Ако бяха живели като нас в перифериите на империи, Барбра Стрейзънд и Мерил Стрийп нямаше да помиришат сцена с тия носове
КОГАТО избраха новата Мис България, ние, фейсбук активните, веднага се гмурнахме като амфибии в просташката, но пък крайно благодатна тема за дългия нос на Тамара. Провинциална държава сме все пак, мисленето ни е дребнаво, трудно се надмогва.
Светските ни събития не са в кой знае какъв мащаб, по детски се радваме и на най-малкото шоу, със седмици разтягаме после локуми, по махленски запълваме скучното всекидневие. Интелигенцията и тя ни е странна, хем клейми байганьовския, клюкарско-еснафски стил, хем първа сяда на тлаката.
Чак някъде към третия ден от забавата с новата миска Жени Калканджиева леко отрезви страстите, уточнявайки, че става дума не за държавен национален конкурс, организиран и благословен от най-високо място, а за частно мероприятие. Все едно, че избират Мис в ол инклузив на Златни пясъци, нищо по-горе. И тези, дето се бяха изчервили от срам, че дългоносата ще представлява славната ни родина на “Мис Свят, рязко загубиваха аргументация - Тамара нямало да ходи на “най-престижното състезание по красота на планетата”, понеже организаторите на “Мис България” нямали лиценз за него.
Гледано по-отгоре, положението никак не изглежда зле, нацията очевидно живее щастливо, щом дни наред хедлайнът й е тая история. Никой не може да ни обвини в липса на свободно време, въображение и излишна енергия, ни-кой! На нашия фон американците са машини, заради задръстена от стрес и работа психика през месец-два някой избушва, хваща автомата и открива безразборна стрелба. На техния фон ние сме спокойни като валериан, стига ни една снимка на грозна жена с корона и си наместваме баланса.
Твърде еднопластово е да се твърди, че за провинциалното мислене са виновни социализмът и безценностният преход, обяснението се корени много по-назад в историята, само трябва да се проследи хронологично.
Още от тракийско време земите ни са били римска провинция. Айде, тогава не е имало българска държава, обаче през Средновековието близо два века сме под византийско владичество, а и в турско сме част от Румелия, провинция на Османската империя. И чак след тази поредица от падения идват 45-те години социализъм, през които за малко да станем 16-а съветска република.
Е, какво да ни е мисленето? В днешните поколения споменът за провинциалното минало е жив, да не говорим за предишните.
Те, американците, не че са кой знае колко по-извисени от нас духовно, просто нямат същите цивилизационни комплекси, а други. Ако бяха живели в перифериите на империи, актриси като Барбра Стрейзънд и Мерил Стрийп нямаше да помиришат сцена с тия носове.
Иначе по други неща си приличаме, те също имат радиоводещи като Волгин, които дразнят хората, за да привличат внимание. И отчаяни писатели като Калин Терзийски, които смятат, че са по-достойни от Григор Димитров за награда от два и половина милиона долара. Пишел разкази за изданието на българите във Великобритания и му плащали по 25 паунда, а някакъв спортист, дето цял живот само се поти, обира лъвския пай. Такова изказване по принцип няма смисъл да се коментира, след като Терзийски никога не е бил на световна сцена в своята професия, за разлика от Григор. На малкия пръст не може да му стъпи като размах и достижения. Показателно е обаче за творческото мислене.
Всъщност нищо лошо не е станало, хубавичко се посмяхме, доктор Енчев сигурно ще оправи на Тамара носа, някой ден тя ще влезе в политиката, ще стане депутат, а защо не и за шеф на парламента да я изберат. Хубавото на провинцията е, че поданиците й имат къса памет - днес си Квазимодо, утре Клеопатра. При всички положения трупаш лайкове.