Теменужка Петкова: Няма да съм аз министърът, подписал да не се прави нищо с АЕЦ “Белене”

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/6571425 www.24chasa.bg
ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА СНИМКА: Пиер Петров

Не може с лека ръка да бъдат отписани вече похарчените за оборудване 3 млрд. лв., казва министърът на енергетиката

Интересът на китайската компания е много сериозен, тя продължава да го поддържа

Ако “Турски поток” стане факт, а той ще стане, транзитът през България ще спре и газовата инфраструктура, в която са вложени 4 млрд. лв., ще остане неизползвана

 - Г-жо Петкова, в петък парламентът ви задължи България да не признава вина по делото на ЕК срещу БЕХ, “Булгаргаз” и “Булгартрансгаз” за монополно положение. Как ще реагирате?

- По конституция решенията на Народното събрание са задължителни за изпълнение. Оттук нататък очакваме решението на Европейската комисия.

- Колко варианта от анализа на БАН показват, че проектът АЕЦ “Белене” е жизнеспособен, и колко варианта - че не е? Къде минава червената линия?

- Преди да отговоря на този конкретен въпрос, трябва да е ясно, че анализът бе възложен на БАН в момент, в който в края на 2016 г. бяхме получили арбитражното решение за “Белене”. Платихме оборудването - 3 млрд. лв. са инвестирани през годините, има лицензирана площадка и нотифициран от ЕК проект. И въпросът е да намерим вариант да използваме по най-оптималния начин наличното оборудване. Помним всички, че

старото

оборудване

престоя на

площадката 20 г.

- И накрая отиде в Калининската АЕЦ, където произвежда евтин ток.

- Оборудването беше продадено за жълти стотинки и сега произвежда електроенергия. И ако не предприемем действия, рискуваме да повторим същата грешка. Би трябвало да сме си извлекли поуки. Затова задачата ни беше да получим отговор на няколко въпроса. Първият е ще бъде ли необходима нова мощност не само в България, но и в региона. След задълбочен анализ БАН даде отговор, че след 2030 г. не само за България, но и в региона ще има необходимост от нова мощност от над 2000 мегавата. Втората задача е да се прецени има ли сценарий такъв проект да бъде финансово жизнеспособен и да бъде развит на пазарен принцип.

- И стигаме до въпроса за червената линия.

- БАН е разиграла няколко сценария. Всеки от тях съдържа 90 комбинации. В единия от сценариите БАН дава максимален размер на разходите.

- Това са тези 10,5 млрд. евро ли?

- Да. Това е сумата при максимално увеличени разходи, максимално завишен лихвен процент и различно съотношение между дълг и собствен капитал. И в този сценарий няма комбинация сред тези 90, в която проектът да е финансово жизнеспособен. Но пак подчертавам – при максимално завишен размер на разходите.

- А другите сценарии?

- БАН разиграва сценарий, в който държавата участва с апорт на активите и със стратегически инвеститор. Другите параметри са следните: съотношение дълг/собствен капитал 70/ 30, или 80/20%, лихва по заема - под 4,5%, и разходи под 10,5 млрд. евро. В този сценарий преобладаващата част от комбинациите

показват, че

проектът е

финансово

жизнеспособен

- При каква цена на тока на пазара ще може да живее “Белене”?

- Цената е трудно да бъде прогнозирана към момента. БАН наложи унгарския проект за АЕЦ “Пакш 2” в наши условия и излиза, че при всичките комбинации проектът “Белене” е финансово жизнеспособен. “Пакш 2” е с реални параметри и цената на електроенергията, при която е жизнеспособен и нотифициран, е малко над 62 евро. Но ние винаги сме казвали, че нашата цел е

пазарният риск да

бъде споделен с

друг инвеститор

В Унгария компанията е 100% държавна. Искаме да анализираме онези сценарии, в които държавата ще участва, но с активите, а те са на висока стойност при участие на стратегически инвеститор или процедура по приватизация. Притежаваме най-скъпото в проекта - площадка с изградена инфраструктура, оборудване, нотификация, лицензи.

- При наличие на стратегически инвеститор как ще се реализира схемата “Росатом” да отпусне заем за “Белене”, както е при унгарската централа. Кой ще поеме гаранциите?

- Когато има стратегически инвеститор, ще се разгледат различни възможностите за финансиране, като например кредит от финансова институция. Така че всичко е въпрос на преговори.

- Кога ще тръгнат тези преговори? Чакахте го много този доклад, за да даде основата за преговори. Вие поискахте произнасянето на парламента.

- За нашето правителство това са решения, които трябва да се вземат с консенсус. Българският парламент трябва да се произнесе.

- Трябва да имате обособено предприятие с активите на “Белене”, да се обяви търг. Колко време може да отнеме?

- Такова решение трябва да се вземе бързо, но не и прибързано. В

кратки срокове

трябва да

пренесем дебата

в парламента

Обособяването на компанията е въпрос на 2-3 седмици. Преди да пристъпим към това, трябва да сме чули българския парламент.

- Сигурно тези дни слушате внимателно мнението на енергийни експерти след оповестяване на резюмето от доклада на БАН. Какво ще кажете на противниците на строителството на “Белене”?

- Не искам да наричам никого противник на “Белене”. Важно е да има дискусия и всеки да изложи своите аргументи. И тези, които защитават в максимална степен интересите на страната, да се възприемат като подход. След арбитражното решение бяхме осъдени и си купихме оборудването, което през 2008 г. някой беше поръчал, платил аванс за него и по този начин направил процеса необратим.

А днес трябва да решим какво да правим. Има и нещо друго - в Наказателния кодекс има разпоредба, която третира безстопанствеността. Не искам да съм министърът на енергетиката, който ще се подпише под решение да не се прави нищо с оборудването и с лека ръка да бъдат отписани вече похарчените 3 млрд. лв. Да не забравяме, че държавата миналата година даде 1,176 млн. лв. заем на НЕК през бюджета на Министерството на енергетиката и той трябва да се върне през 2023 г. пак през бюджета на енергийното ведомство.

- Други инвеститори освен китайската държавна компания има ли?

- Интересът на китайската компания е много сериозен, тя продължава да го поддържа. Но за да проверим доколко е реален инвеститорският интерес към “Белене”, трябва да стартираме процедура - било чрез Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол, било за избор на стратегически инвеститор. Но интерес има и той е много сериозен.

- Казахте, че без доставки на руски газ газовият хъб “Балкан” няма да стане. Дойде ли време да питаме за тръба по дъното на Черно море към България, “Турски поток” се строи и когато тръгне газът по него, какво ще стане при нас?

- За нас е важно

България да

остане фактор

на газовата

карта на

Европа,

да продължи да бъде транзитьор на природен газ. Ако “Турски поток” стане факт, а той ще стане, това означава, че транзитът през България ще спре и газовата инфраструктура, в която са вложени 4 млрд. лв., ще остане неизползвана. Това ще ни лиши освен от 110 млн. долара годишни приходи, от транзитни такси и от стратегическото ни място. За да сме газоразпределителен център, трябва да имаме доставки най-малко от три източника на природен газ.

- Но какво предприемате?

- Знаете, че през юни подписахме пътна карта с “Газпром”, за да се направи проучване за разширяване на българската газопреносна инфраструктура така, че да запазим своето стратегическо място на газовата карта на Европа. Всичко, което искаме да направим, ще бъде съобразено с европейското законодателство.

- Кога ще бъде извървяна тази пътна карта?

- Водим разговори с нашите колеги, правим анализи. Когато има конкретна информация, ще ви уведомим. Това,

което искаме,

е да не останем

заобиколени от

големите

проекти,

които се развиват в региона.

- Азерския газ, за който “Булгаргаз” има подписан договор, ще може ли да си го вземем през 2020 г.?

- Няма проблем да си получим газа, но трябва да реализираме интерконектора с Гърция. Беше стартирана първата от трите обществени поръчки – за избор на инженер консултант, до дни ще бъде стартирана поръчката за доставка на тръби и през декември - процедурата за избор на изпълнител. Имаме амбицията в рамките на българското председателство на Съвета на ЕС

в края на юни

да бъде

направена

първата копка Проектът е важен не само за България и Гърция, а и за целия регион за Югоизточна Европа, той е основна част от Южния газов коридор.

- Премиерът Борисов заяви веднъж – да възродим “Набуко”. В този смисъл на какъв етап е газовата връзка със Сърбия?

- Интерконекторът със Сърбия е важен. България е изпълнила своите ангажименти по първата част от реализацията на проекта. Имаме осигурено финансиране от 45 млн. евро по ОП “Иновации и конкурентоспособност”, технически проект, ПУП, но има известно забавяне от страна на нашите сръбски колеги най-вече с финансирането на този проект. Когато те стигнат етапа, на който е проектът на българска територия, ще продължим със следващата фаза.

- И Комисията за енергийно и водно регулиране, и председателят на енергийната комисия в парламента Делян Добрев, и бизнесът очакват от вас да внесете промените в Закона за енергетиката, за да се либерализира пазарът. Кога?

- В Министерството на енергетиката има работна група, която ги подготвя. Знаете, че Световната банка предостави миналата година доклад, с който предлага модела за либерализация. Но има детайли, които не са изяснени. В момента, в който работната група е готова с тези текстове, те ще бъдат внесени в парламента. До края на годината - едва ли, но в началото на 2018 г. ще сме готови с промените. Знаете, че с г-н Добрев участвахме в една конференция и той сподели, че според него би било добре да се мисли за нов Закон за енергетиката.

- Но това няма ли да отмести във времето либерализацията?

- Би било добре да се мисли за изцяло нов закон, но се притеснявам, че ще доведе до забавяне. Това е въпрос на допълнителни анализи и ще се вземе решение, което е най-доброто за българската енергетика.

- Г-н Добрев каза, че ще внесе промени в закона всичкият ток да се търгува на борсата, но пък председателят на борда на директорите на “Козлодуй” г-н Жаклен Коен не го смята за добра идея. Вие какво смятате?

- Този въпрос е дискусионен. Според мен трябва да се направи сериозен анализ – има ли подобен модел някъде другаде, какви биха били последствията и дали не влиза в противоречие с европейските правила едно такова

задължаване

да се търгува

всичко на

една борса

Все пак ние говорим за регионален пазар, за регионални борси. Всичко е въпрос на анализи и стъпките ни трябва да са внимателни и добре обмислени, защитавайки в максимална степен интересите на българските потребители и бизнеса. 

Визитка

* Родена на 18 януари 1967 г. в София

* Магистър по счетоводство и контрол от УНСС

* Има специализации в Португалия, Великобритания и Ирландия

* От 1992 г. работи на различни позиции в сферата на държавния финансов контрол

* От 2010 до 2013 г. е директор на Агенцията за държавна финансова инспекция

* Зам.-министър на финансите е в служебното правителство на проф. Георги Близнашки

* Министър на енергетиката във втория кабинет на Борисов.

  • Има ли газова връзка в темата на матурите

    Има ли газова връзка в темата на матурите

    На българските зрелостници им се падна да пишат съчинение за поета Димчо Дебелянов. Може би това е в контекста на газовия проблем, защото Дебелянов загива край град Сидерокастро (Демир Хисар, което на български значи Желязна крепост). Оттам минава старата газова връзка между Гърция и България и оттам фактически ще влиза американският втечнен газ
  • Слави Василев, политолог

    Слави Василев: Украйна ще стане западна държава, когато и Русия стане

    Защо политическият ни елит си съдира ризата Искам да напиша няколко думи за Украйна. Чувам през последните седмици какви ли не мнения по темата. Политическият ни елит подкрепя гледната точка на украинските властимащи и оттам в обществото се заражда една лавина от еднопосочни мнения, които анатемосват всичко

МАЛКИЯТ ИВАНЧО

Малкият Иванчо