Не може с лека ръка да бъдат отписани вече похарчените за оборудване 3 млрд. лв., казва министърът на енергетиката
Интересът на китайската компания е много сериозен, тя продължава да го поддържа
Ако “Турски поток” стане факт, а той ще стане, транзитът през България ще спре и газовата инфраструктура, в която са вложени 4 млрд. лв., ще остане неизползвана
- Г-жо Петкова, в петък парламентът ви задължи България да не признава вина по делото на ЕК срещу БЕХ, “Булгаргаз” и “Булгартрансгаз” за монополно положение. Как ще реагирате?
- По конституция решенията на Народното събрание са задължителни за изпълнение. Оттук нататък очакваме решението на Европейската комисия.
- Колко варианта от анализа на БАН показват, че проектът АЕЦ “Белене” е жизнеспособен, и колко варианта - че не е? Къде минава червената линия?
- Преди да отговоря на този конкретен въпрос, трябва да е ясно, че анализът бе възложен на БАН в момент, в който в края на 2016 г. бяхме получили арбитражното решение за “Белене”. Платихме оборудването - 3 млрд. лв. са инвестирани през годините, има лицензирана площадка и нотифициран от ЕК проект. И въпросът е да намерим вариант да използваме по най-оптималния начин наличното оборудване. Помним всички, че
старото
оборудване
престоя на
площадката 20 г.
- И накрая отиде в Калининската АЕЦ, където произвежда евтин ток.
- Оборудването беше продадено за жълти стотинки и сега произвежда електроенергия. И ако не предприемем действия, рискуваме да повторим същата грешка. Би трябвало да сме си извлекли поуки. Затова задачата ни беше да получим отговор на няколко въпроса. Първият е ще бъде ли необходима нова мощност не само в България, но и в региона. След задълбочен анализ БАН даде отговор, че след 2030 г. не само за България, но и в региона ще има необходимост от нова мощност от над 2000 мегавата. Втората задача е да се прецени има ли сценарий такъв проект да бъде финансово жизнеспособен и да бъде развит на пазарен принцип.
- И стигаме до въпроса за червената линия.
- БАН е разиграла няколко сценария. Всеки от тях съдържа 90 комбинации. В единия от сценариите БАН дава максимален размер на разходите.
- Това са тези 10,5 млрд. евро ли?
- Да. Това е сумата при максимално увеличени разходи, максимално завишен лихвен процент и различно съотношение между дълг и собствен капитал. И в този сценарий няма комбинация сред тези 90, в която проектът да е финансово жизнеспособен. Но пак подчертавам – при максимално завишен размер на разходите.
- А другите сценарии?
- БАН разиграва сценарий, в който държавата участва с апорт на активите и със стратегически инвеститор. Другите параметри са следните: съотношение дълг/собствен капитал 70/ 30, или 80/20%, лихва по заема - под 4,5%, и разходи под 10,5 млрд. евро. В този сценарий преобладаващата част от комбинациите
показват, че
проектът е
финансово
жизнеспособен
- При каква цена на тока на пазара ще може да живее “Белене”?
- Цената е трудно да бъде прогнозирана към момента. БАН наложи унгарския проект за АЕЦ “Пакш 2” в наши условия и излиза, че при всичките комбинации проектът “Белене” е финансово жизнеспособен. “Пакш 2” е с реални параметри и цената на електроенергията, при която е жизнеспособен и нотифициран, е малко над 62 евро. Но ние винаги сме казвали, че нашата цел е
пазарният риск да
бъде споделен с
друг инвеститор
В Унгария компанията е 100% държавна. Искаме да анализираме онези сценарии, в които държавата ще участва, но с активите, а те са на висока стойност при участие на стратегически инвеститор или процедура по приватизация. Притежаваме най-скъпото в проекта - площадка с изградена инфраструктура, оборудване, нотификация, лицензи.
- При наличие на стратегически инвеститор как ще се реализира схемата “Росатом” да отпусне заем за “Белене”, както е при унгарската централа. Кой ще поеме гаранциите?
- Когато има стратегически инвеститор, ще се разгледат различни възможностите за финансиране, като например кредит от финансова институция. Така че всичко е въпрос на преговори.
- Кога ще тръгнат тези преговори? Чакахте го много този доклад, за да даде основата за преговори. Вие поискахте произнасянето на парламента.
- За нашето правителство това са решения, които трябва да се вземат с консенсус. Българският парламент трябва да се произнесе.
- Трябва да имате обособено предприятие с активите на “Белене”, да се обяви търг. Колко време може да отнеме?
- Такова решение трябва да се вземе бързо, но не и прибързано. В
кратки срокове
трябва да
пренесем дебата
в парламента
Обособяването на компанията е въпрос на 2-3 седмици. Преди да пристъпим към това, трябва да сме чули българския парламент.
- Сигурно тези дни слушате внимателно мнението на енергийни експерти след оповестяване на резюмето от доклада на БАН. Какво ще кажете на противниците на строителството на “Белене”?
- Не искам да наричам никого противник на “Белене”. Важно е да има дискусия и всеки да изложи своите аргументи. И тези, които защитават в максимална степен интересите на страната, да се възприемат като подход. След арбитражното решение бяхме осъдени и си купихме оборудването, което през 2008 г. някой беше поръчал, платил аванс за него и по този начин направил процеса необратим.
А днес трябва да решим какво да правим. Има и нещо друго - в Наказателния кодекс има разпоредба, която третира безстопанствеността. Не искам да съм министърът на енергетиката, който ще се подпише под решение да не се прави нищо с оборудването и с лека ръка да бъдат отписани вече похарчените 3 млрд. лв. Да не забравяме, че държавата миналата година даде 1,176 млн. лв. заем на НЕК през бюджета на Министерството на енергетиката и той трябва да се върне през 2023 г. пак през бюджета на енергийното ведомство.
- Други инвеститори освен китайската държавна компания има ли?
- Интересът на китайската компания е много сериозен, тя продължава да го поддържа. Но за да проверим доколко е реален инвеститорският интерес към “Белене”, трябва да стартираме процедура - било чрез Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол, било за избор на стратегически инвеститор. Но интерес има и той е много сериозен.
- Казахте, че без доставки на руски газ газовият хъб “Балкан” няма да стане. Дойде ли време да питаме за тръба по дъното на Черно море към България, “Турски поток” се строи и когато тръгне газът по него, какво ще стане при нас?
- За нас е важно
България да
остане фактор
на газовата
карта на
Европа,
да продължи да бъде транзитьор на природен газ. Ако “Турски поток” стане факт, а той ще стане, това означава, че транзитът през България ще спре и газовата инфраструктура, в която са вложени 4 млрд. лв., ще остане неизползвана. Това ще ни лиши освен от 110 млн. долара годишни приходи, от транзитни такси и от стратегическото ни място. За да сме газоразпределителен център, трябва да имаме доставки най-малко от три източника на природен газ.
- Но какво предприемате?
- Знаете, че през юни подписахме пътна карта с “Газпром”, за да се направи проучване за разширяване на българската газопреносна инфраструктура така, че да запазим своето стратегическо място на газовата карта на Европа. Всичко, което искаме да направим, ще бъде съобразено с европейското законодателство.
- Кога ще бъде извървяна тази пътна карта?
- Водим разговори с нашите колеги, правим анализи. Когато има конкретна информация, ще ви уведомим. Това,
което искаме,
е да не останем
заобиколени от
големите
проекти,
които се развиват в региона.
- Азерския газ, за който “Булгаргаз” има подписан договор, ще може ли да си го вземем през 2020 г.?
- Няма проблем да си получим газа, но трябва да реализираме интерконектора с Гърция. Беше стартирана първата от трите обществени поръчки – за избор на инженер консултант, до дни ще бъде стартирана поръчката за доставка на тръби и през декември - процедурата за избор на изпълнител. Имаме амбицията в рамките на българското председателство на Съвета на ЕС
в края на юни
да бъде
направена
първата копка Проектът е важен не само за България и Гърция, а и за целия регион за Югоизточна Европа, той е основна част от Южния газов коридор.
- Премиерът Борисов заяви веднъж – да възродим “Набуко”. В този смисъл на какъв етап е газовата връзка със Сърбия?
- Интерконекторът със Сърбия е важен. България е изпълнила своите ангажименти по първата част от реализацията на проекта. Имаме осигурено финансиране от 45 млн. евро по ОП “Иновации и конкурентоспособност”, технически проект, ПУП, но има известно забавяне от страна на нашите сръбски колеги най-вече с финансирането на този проект. Когато те стигнат етапа, на който е проектът на българска територия, ще продължим със следващата фаза.
- И Комисията за енергийно и водно регулиране, и председателят на енергийната комисия в парламента Делян Добрев, и бизнесът очакват от вас да внесете промените в Закона за енергетиката, за да се либерализира пазарът. Кога?
- В Министерството на енергетиката има работна група, която ги подготвя. Знаете, че Световната банка предостави миналата година доклад, с който предлага модела за либерализация. Но има детайли, които не са изяснени. В момента, в който работната група е готова с тези текстове, те ще бъдат внесени в парламента. До края на годината - едва ли, но в началото на 2018 г. ще сме готови с промените. Знаете, че с г-н Добрев участвахме в една конференция и той сподели, че според него би било добре да се мисли за нов Закон за енергетиката.
- Но това няма ли да отмести във времето либерализацията?
- Би било добре да се мисли за изцяло нов закон, но се притеснявам, че ще доведе до забавяне. Това е въпрос на допълнителни анализи и ще се вземе решение, което е най-доброто за българската енергетика.
- Г-н Добрев каза, че ще внесе промени в закона всичкият ток да се търгува на борсата, но пък председателят на борда на директорите на “Козлодуй” г-н Жаклен Коен не го смята за добра идея. Вие какво смятате?
- Този въпрос е дискусионен. Според мен трябва да се направи сериозен анализ – има ли подобен модел някъде другаде, какви биха били последствията и дали не влиза в противоречие с европейските правила едно такова
задължаване
да се търгува
всичко на
една борса
Все пак ние говорим за регионален пазар, за регионални борси. Всичко е въпрос на анализи и стъпките ни трябва да са внимателни и добре обмислени, защитавайки в максимална степен интересите на българските потребители и бизнеса.
Визитка
* Родена на 18 януари 1967 г. в София
* Магистър по счетоводство и контрол от УНСС
* Има специализации в Португалия, Великобритания и Ирландия
* От 1992 г. работи на различни позиции в сферата на държавния финансов контрол
* От 2010 до 2013 г. е директор на Агенцията за държавна финансова инспекция
* Зам.-министър на финансите е в служебното правителство на проф. Георги Близнашки
* Министър на енергетиката във втория кабинет на Борисов.