Сурогатна майка ли е нашата църква на македонската

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/6579911 www.24chasa.bg

Или сръбската е нейна мащеха?

РЕШЕНИЕТО на Св. синод на Българската православна църква за заявената молба на македонския архиепископ Стефан до светейшия патриарх Неофит и синодалните архиереи БПЦ да стане майка църква на Македонската православна църква - Охридска архиепископия, е, меко казано, парадоксално по съдържание.

Парадоксално е, тъй като с него нашата църква се поставя в твърде деликатна ситуация в отношенията си със Сръбската патриаршия. Със сигурност сръбският патриарх дядо Ириней е вдигнал сто пъти кръвно от решението на синода ни, в което съвсем ясно се подразбира, че БПЦ не само приема да бъде възприемана от МПЦ за тяхна изконна майка-църква, но също и че при това положение ще се ангажира да ходатайства пред останалите сестри църкви да придобие каноничен статут и така да се причисли към числото на останалите православни църкви като 16-а поред след най-младата от тях - православната църква на Америка.

Четейки лапидарно решението на БПЦ, което е написано в духа на т.нар. византийска дипломатичност, се сещам за легендарната фраза на покойния доайен на българската журналистика Петко Бочаров: “Да, ама не!”

С оглед на това решение, което иначе е добронамерено и обнадеждаващо за доброто бъдеще на МПЦ, тя е абсолютно актуална. Казваме “да”, защото неоспорим исторически факт е, че Охридската архиепископия се явява правоприемник на Търновската патриаршия, което едва ли някой църковен историк ще дръзне да отрече, камо ли сръбски! Ако ли пък някой все пак понечи да направи опит за преиначаване на тази истина, то бих му препоръчал трудовете на църковния историк Иван Снегаров върху историческото минало на Охридската архиепископия.

Следователно, БПЦ с акта си на съгласие, че е майка църква на МПЦ, в прав текст заявява историческото битие на Охридската архиепископия такова, каквото е в действителност. Но наред с това “да” има и едно много съществено “не”. Остава се с впечатлението, че с това решение БПЦ едва ли не тактично намеква на Сръбската патриаршия, че спрямо историческото минало на Охридската архиепископия не бива да предявява претенции да е майка-църква на МПЦ, в противен случай ще излезе, че тя априори е и такава на Българската патриаршия, което е абсурдно.

Малцина осъзнават, че ако стриктно се съблюдава църковно каноничното право, би следвало МПЦ да е вече официално под юрисдикцията на БПЦ. При това положение, след като БПЦ се явява нейна майка църква, то единствено тя е в правото си да даде ход за получаване на автокефален статут, т.е. да стане самостойна църква.

Такава е църковната практика - така например майката църква на БПЦ е Константинополската патриаршия, от която получава през 927 г. автокефален статут с ранг на патриаршия.

От това излиза, че БПЦ пресича за в бъдеще каквито и да били опити на Сръбската патриаршия да се меси в делата на МПЦ. Е, как при това положение дядо Ириней да не вдигне кръвно?!

Руският патриарх Кирил се чуди какво да направи, чака да му звънне дядо Ириней по “червения телефон” за съвет как да процедира с непослушната МПЦ, както и с нейната нова майка, а от своя страна Цариградският (Вселенски) патриарх Вартоломей сигурно се пита каква ли ще бъде ролята му в тази драматична пиеса, чийто завършек се очертава да е освен продължителен, но и непредвидим.

Едва ли обаче МПЦ си прави ясната равносметка, че бидейки БПЦ нейна майка църква, то каноничният ѝ статут на практика става автоматически автономен. Това ще рече, че МПЦ може сама да избира епископата си, но без първойерарха, който да го оглави. При автокефалния статут обаче е възможно. Архиепископ Стефан още с първата си литургия ще трябва да спомене името на дядо Неофит, защото му е пряко подчинен.

Щом като МПЦ желае майка църква да им е БПЦ, би следвало македонският архиепископ да се подчини на своя духовен началник. Патриарх Ириней всячески се стремеше името му в знак на искрена синовна обич да прозвънти някога от устата на архиепископ Стефан, но не би. Вероятно ще чуем велегласно името на нашия патриарх от архиепископската катедрала в Скопие.

Всъщност прави ли си сметка БПЦ какви чудесии предстоят да станат с това, че е съгласна да е майка църква на МПЦ, ако не съумее да прояви в най-висша степен дипломатичност, за да избегне упреци за намеса в чужди църковни дела.

От изявлението на Ловчанския владика Гавриил виждаме, че синодалните ни старци се опитват да жонглират с църковните канони. Хем сме майка църква на МПЦ, ама хем и не сме, тъй като Сръбската патриаршия им е наложила схизма и само тя може да им я вдигне.

Какво излиза? Тогава БПЦ като каква се явява на МПЦ, като “сурогатна майка” ли, а пък Сръбската патриаршия като нейна мащеха, която я е наказала с низвержение?!

Интересно ще е да се проследи развоят на дипломатическите мисии на БПЦ с Руската патриаршия. Не е тайна, че тя се ползва с особен авторитет като поместна църква, която е в състояние да наложи волята си над останалите с изключение на Вселенската патриаршия. Да си припомним за изострения им диалог по въпроса дали руската църква е Третият Рим. Предвидливо някои анализатори стигат до извода, че разрешаването на проблема с каноничния статут на МПЦ ще зависи изцяло от решението на руската църква.

Буди съмнение обаче, че нещата ще се развият благоприятно за МПЦ. Патриарх Кирил едва ли ще даде благословия, защото ако това стане, означава да направи същото и за украинската църква, която от десетилетия се стреми да получи автокефалност.

Няма начин действията на сръбската църква да не бъдат съгласувани с руската, което, естествено, се отнася и за нашата църква. Проблемът може да се разреши успешно, при положение, че руската църква възприеме БПЦ за майка църква на МПЦ. Нека припомним, че нашата църква е майка и на руската, поради което морален дълг е за патриарх Кирил да бъде балансьор в предстоящите преговори. Нека обаче обществото да не смята, че по силата на сключения договор за добросъседство между България и Македония ще се уреди и каноничният статут на МПЦ. Митрополит Гавриил заяви много ясно, че бъдещите действия на БПЦ са изключително отговорни, тъй като от тях зависи и нейното бъдеще. С това пояснява, че макар тя да е истинската майка църква на МПЦ, е недопустимо сама да прекрати 50-годишната схизма, защото това е задача на Сръбската патриаршия. Засега може само да предполагаме какво ще е нейното решение, но за да е в полза на МПЦ, от съществено значение ще са и политиките на нашия синод.

*Авторът е богослов и преподавател в Историческия факултет на СУ “Св. Климент Охридски”

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • 40 години чакане за национална детска болница стигат

    Добра новина е, че след 40-годишно чакане ще стартира проектът за строеж на национална детска болница. През всичките тези десетилетия е имало политически консенсус за педиатрията, но явно е трябвало някой реално да поеме ангажимент това да се случи. И този човек е здравният министър Кирил Ананиев. Има шансове чаканата детска болница да отвори до
  • Властелинът на професорите

    Последните научни открития на Иво Христов от БСП за подмолната информационна война на Холивуд срещу Русия ТРЯБВА ли задължително да си луд, или надрусан, за да откриваш закодирани послания на световната конспирация в класически произведения и филми? В “От местопрестъплението” все дават сюжети с мрачни, лабилни индивиди,