Кубрат Пулев: На една нация ако й вземеш идолите, символите, нищо не става от нея (видео)

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/6585976 www.24chasa.bg
Кубрат Пулев не може да се примири с доста неща от родната действителност. СНИМКА: Йордан Симeонов

С Кубрат Пулев имахме уговорка за интервю още по време на подготовката му за мача със световния шампион Антъни Джошуа. Тогава обаче получи травма и явно не му беше до разговори. Чухме се отново около три седмици след като стана ясно, че няма да участва в двубоя. Беше в Германия за мач на своя брат Тервел, който упорито върви по стъпките му на професионалния ринг. Уговорихме се да се срещнем след няколко дни в техния спортен център в София.

Кобрата позакъснява малко, но пък разговорът започва веднага, с темите, които него го вълнуват. В случая е “припалил” заради свой близък.

- Вуйчо ми е на 76 години, един го блъсна с колата на пешеходна пътека. Влачил го е 20 метра с предната решетка, беше припаднал от шок и болка. Онзи го осъдиха на 3 месеца условно, представяш ли си? Тоя човек, вуйчо ми, се е трепал цял живот и идва един такъв. Ами наскоро убиха дете на пешеходна пътека, сещам се за още много такива случаи.

- Започнахме ли да свикваме с тези мрачни новини и да ги приемаме просто като статистика?

- Свикнали сме, разбира се. За всичко си има причина и следствие. Тук, в залата, родители ми водят едно дете и казват: “Оправи го, ако можеш. Кажи му, той има уважение към теб и ще те послуша.” Те не се справят с него, очевидно. Добре, ще говоря с него, но

не мога да го

променя за един

ден и да свърша

това, което те не

са успели с години

В живота слабостите на родителя се пренасят върху децата му. Доброто дърво ражда добри плодове, казано е в Библията. На българина обаче все някой друг му е виновен. Дреме и чака някой да дойде да го оправи.

В Германия, ако слезеш от колата и удариш шамар на някого, ще спрат още 20 коли и ще те направят на нищо. У нас - си плюят на петите да не би и тях да ги закачат.

- Как си обясняваш тези неща?

- С историята, с тези 500 години робство. И последвалите 45 години комунистически строй - това го знам от баща ми. Казваше ми: “Не може да гъкнеш, защото лошо ти се пише.” Щели са даже да го карат в тухларните фабрики, защото си е позволявал коментари. За назидание.

Това са поколения,

които са израснали в страх

- Как може да имаме самочувствие и сега, когато сме една от най-бедните държави в Европейския съюз?

- Ами те са вързани нещата. Как се става богат? Като чакаш да дойде неволята ли? Богат се става с работа, ние не сме чак толкова мързеливи.

- Много млади хора обаче казват: “Аз за 700-800 лева заплата няма да изляза от вкъщи.”

- Да направят тогава така, че да излязат за 2000 лева. Те искат, ама какво дават насреща? Вземам на работа един шофьор и му обяснявам, че винаги трябва да пуска мигач. Той ми вика: “Ама сега няма друга кола на пътя.”

- Спомняш ли си твоята първа заплата в спорта?

- Разбира се - в ЦСКА, от Гриша Ганчев. 400 лева.

- Как се оправяше с тези пари?

- Е, аз съм бил на 16 г. при младежите. Тогава започнаха да ми дават по нещо, и то защото аз поставих въпроса. Това е истината - ако си мълчиш, никой няма да дойде и да ти каже: “А бе, преценихме, че заслужаваш тук едни 400 лева.”

- 20 години по-късно си най-успешният ни боксьор, изкарваш доста добри пари, дори сега сме във вашия спортен център. Промениха ли те тези неща?

- Не, категорично. Интелигентният човек се променя към добро, към усъвършенстване. Опитва се сам да се прочиства откъм простотиите и помиярщините. Има много примери - разни тъпанари, спечелили по някакъв начин едни пари, дали от реституция или нещо друго, ги губят за нула време, защото нямат капацитета да се справят с новата ситуация. С финансовото развитие трябва да има и личностно, иначе нещата са обречени.

- Как се справяхте финансово в семейството ви с толкова много деца - двама братя и три сестри?

- По време на социализма всички имаха поравно, да речем, и нямахме проблеми с изхранването. Като започнаха преходът и кризите, и ние изпаднахме в криза,

но никой от нас не е

останал гладен и жаден

То тогава нямаше и кой знае какво да се купи. Като се появиха маратонките, се радвахме безкрайно, ако подарят на някого от нас. Тези времена са ни калили в определена степен, нямаше лигавост, глезене, но пък имаше любов в семейството. Всеки получаваше нужното внимание, както ние - момчетата, така и момичетата. Благодарен съм на Господ. Представи си - тук сега идват деца, които треньорите ни ги учат да ходят и да се концентрират за 2 минути. То е ясно - родителите им или са слаби, или не им се занимава с възпитанието, защото нямат време. Съответно децата са взели надмощие и си мислят, че могат да правят каквото си поискат. Да, ама при нас не става така.

- Докато те чакахме, забелязахме доста деца в комплекса, които явно идват заради теб и брат ти. Опитвате ли се да им предадете нещо от опита и уменията си?

- Една нация, независимо коя е, ако ѝ вземеш идолите, символите, нищо не става от нея. Хората се радват на успехите и искат да бъдат като тези, които са ги постигнали. Ето както Григор Димитров сега постигна нещо невероятно, като Бербатов и други известни спортисти. Покрай тях се пълнят игрищата, залите и кортовете. Затова и като имаме мачове с брат ми, тук се препълва.

- Сам спомена Григор Димитров, който в момента е любимец номер 1 на нацията. Преди време обаче доста хора го плюеха и обиждаха заради отказа му да играе в един мач за купа “Дейвис”. Даваш ли си сметка, че сега и към теб се изляха подобни неща след оттеглянето ти от мача с Антъни Джошуа?

- Това пак е свързано със злобата, която пък идва от недобрия начин на живот на българина. Това е истината - повечето хора се оправят трудно,

сблъскват се

с проблеми и

се озлобяват

Тук даже не е прието да кажеш добър ден на някого или пък да му говориш на вие.

- Имаше коментари, че си се уплашил от Джошуа и затова си обявил контузията. Как приемаш подобни твърдения?

- Нормално, все пак не всички са запознати как стоят нещата в действителност. Мои приятели дори са си помислили подобни работи.

Разбрах, че един, и то близък приятел, подпитвал друг: “Абе, Кобрата не е контузен, нали?” И това е човек, който ме познава много добре, били сме заедно през ден, да не кажа всеки ден.

Но истината е, че ако има някакъв проблем, аз излизам и против всякакви правила и стратегии казвам всичко. Няма увъртания, няма дискретност.

Контузията е абсолютен факт,

крихме я известно

време - около 10 дни

Опитахме да я оправим, но не се получи. Едно нещо съм научил от живота - за да стане работата, не трябва да има излишно напиране. Не става насила. Фактът, че получих тази травма, го доказва - от зор, бързане, че няма време, и ето. Като форсираш нещата, винаги има риск. Господ ни го показа - не се прави така.

Треньорът мислеше, че сме тренирали добре, но аз му казах следното: “Тренер, дай да не се заблуждаваме. При така стеклите се обстоятелства имаме два варианта. Отиваме за парите или отиваме за победа. В момента не можем да отидем за победа.”

- Кога започна подготовката ти за този така важен мач?

- В края на август, макар че в моя тим са знаели много по-рано. Те са подписали договора за мача още през юни, а аз разбрах от медиите. Явно стратегията им е била да ми кажат по-късно и да ме поставят пред свършен факт, за да не се откажа. Съответно аз се вързах и нататък знаете какво стана.

- Мислиш ли, че отношенията в екипа ви и организацията като цяло са на ниво да воювате заедно за световна титла?

- Не, не са на това ниво. Въпреки това вярвам, че имам шанс дори и при тези обстоятелства да отида и да спечеля световна титла. Ще видим, договорът ми с тях изтича в края на 2018 г. Те трябва да си направят изводите, защото контузията показа, че поведението им не е правилно. Идеални хора няма, аз проправям пътеката, така да се каже, и един ден, ако има друг Кубрат, ще му предам опита си.

- Виждаш ли се в ролята на треньор след време?

- Не мога да кажа, в момента мисля само за кариерата си като състезател.

- Близо месец мина от мача, на който трябваше да се биеш със световния шампион пред близо 80 000 зрители. Съжаляваш ли за нещо и мислиш ли, че отново ще ти се открие такава възможност?

- Яд ме е, че се контузих, защото все още не можем да се справим с проблема напълно. Не съжалявам за решението, защото беше най-правилно. Много хора ме окуражават, да не се отчайвам и т.н. Всичко е наред, аз не съм от вчера в професионалния спорт, случват се такива неща. Единствено на мача с Кличко бях напълно здрав и нямах никакви болежки. Тогава обаче един удар реши всичко.

- След двубоя между Джошуа и заелия мястото ти Карлос Такам каза, че представянето на британеца те е убедило още повече във възможността да го победиш?

- Абсолютно

и съм сигурен, че

ще го победя, ако

се срещнем

Трябва само да съм натрениран добре.

- Според теб кои са слабите му страни?

- Никога не коментирам слабите страни на съперниците си, защото така бих работил за тях. Давам им върху какво да работят. Мога да кажа аз с какво съм по-добър от него. Казват, че съм по-бавен, което категорично не отговаря на истината. Много по-техничен съм и издръжлив от него. Може да е здрав и всичко, но седи като “дърво”. Мен мускули няма как да ме изплашат.

- Какво предстои за теб сега на професионалния ринг?

- Направихме добри преговори в Колумбия и очаквам да се получи нещо в тази посока. За съжаление, не приеха мача с Фрес Окуендо за титлата на WBA, но има интересно предложение от тях, което мисля, че ме задоволява.

- За какъв мач става дума?

- Пак за световна титла, първо Окуендо ще се бие с Мануел Чар, който победи Александър Устинов. След това наред съм аз. И ако спечеля, веднага ще опитам да стигна до мач с Джошуа, но след достатъчно време за пълноценна подготовка.

- Ще успееш ли обаче да реализираш плановете си с оглед на настоящата обстановка в тежка категория? Джошуа защити титлите си, а шампионът на WBC Дионтей Уайлдър иска на всяка цена мач с британеца. Джоузеф Паркър, номер 1 на WBO, също чака ред, а междувременно и тежащият 150 кила Тайсън Фюри поднови тренировки.

- 150-килограмовият Фюри предимно танцува засега, но прав си, интересно ще бъде другата година. Джошуа планира да обедини всички титли, но да видим дали ще му излязат картите. То и Кличко имаше такива намерения, но изведнъж се оказа пенсионер.

- Планирал ли си да направиш нов мач в България?

- Напълно възможно е, но първо трябва да се възстановя напълно. При всички случаи е по-вероятно първо да се бия в САЩ в началото на годината. Може да е отново за световна титла, но с друг съперник. Водим преговори, като стане официално, ще го съобщя.

В този момент вратата на своеобразния му офис се отваря и влиза Тервел с по-малкия си син Аспарух. Кобрата буквално грейва при срещата с хлапето и става ясно, че интервюто едва ли ще продължи. Аспарух, който още няма годинка и половина, веднага се насочва към фотоапарата, а Тервел опитва да спаси скъпата техника с предложението: “Виж чичо Кобра каква вафла ще ти даде сега.” В цялата суматоха успявам да задам само още един въпрос на Кубрат.

- Докъде може да стигне Тервел на професионалния ринг?

- Догодина вече трябва да играе мач за титла - дали европейска, или интерконтинентална, не знам. Вярвам, че има всички шансове да постигне нещо голямо в тази категория. Другите в никакъв случай не са по-добри от него.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Защо е важно чиновникът да знае и може

    Ако на някого му се стори странно, че бъдещите чиновници ще отговарят на тестове, с които да проверяват базовите им знания и умения, направо ще кажем - има защо.  Първо, защото ако днес българските ученици се препъват на дисциплината четене с разбиране, със сигурност утре, когато започнат работа, трудно ще схващат поставените им задачи.
  • Властелинът на професорите

    Последните научни открития на Иво Христов от БСП за подмолната информационна война на Холивуд срещу Русия ТРЯБВА ли задължително да си луд, или надрусан, за да откриваш закодирани послания на световната конспирация в класически произведения и филми? В “От местопрестъплението” все дават сюжети с мрачни, лабилни индивиди,