ОЩЕ при изготвянето на наредбата за вещите лица през 2015 г. в частта за възнаграждение е записана като цена на работен час процент от минималната работна заплата. И не мога да не задам на авторите ѝ следния въпрос: Кой експерт работи на минимална работна заплата?
Аплодирам новите промени, които позволяват на вещите лица да правят всякакви справки по делото, по което са експерти. Добавянето на критерии за това кой може да бъде вещо лице също бе належащо.
Макар повечето нови промени да са за добро, има някои по-критични точки. Една от тях е, че според наредбата назначилият експертизата не е обвързан с данните от справката-декларация, отразяваща квалификацията, сложността, обема, условията и разходите по изготвената експертиза.
Друга “остра” мисъл е частта, че единствено искащият експертизата казва дали по нея да се работи в почивни дни. Всички съдебни лекари в страната от години извършват експертната си дейност само в извънработно време. Те са натоварени при основните си работодатели и ползват почивни и празнични дни, за да спазват процесуалните срокове за изготвяне на всяка отделно възложена им експертиза. С други думи, ако безусловно следва да се спазват изискванията на наредбата, то съдебните лекари от тези звена няма да могат да бъдат назначавани като вещи лица, защото или трябва да напуснат основната си работа, или няма да се справят с експертизите.
От години трудът на съдебните лекари се полага в извънработно време и основно в неработни дни. Това се доказва и от известния за разследващите органи факт, че в Клиниката по съдебна медицина и деонтология има постоянно денонощно на разположение дежурен съдебен лекар, който участва в огледи на местопроизшествие, прегледи на живи лица и други спешни процесуални действия по искане на съответните служби. За този труд се представят съответни справки декларации за отработените часове, но в тях няма графа “нощен труд”, няма графа “труд, положен в открити зимни условия във Витоша” или “труд в условията на опасен терен” и т.н. На всичко отгоре този полаган от съдебните лекари труд в подобни условия, използват лични дрехи, а не характерните работни такива (те са неприложими), което си е за тяхна лична финансова сметка. Той е изцяло извънреден за съдебните лекари и в разрез с Кодекса на труда, но те го полагат заради неотложните процесуални действия.
Трябва да се предвиди и минимална ставка за заплащане на експертния труд. Например за съдебномедицинска експертиза, включваща преглед на живо лице и написване на документа, минималната ставка да е 50 лв. Това е така, защото заради опита си експертът може да свърши работа един час. Това значи ли, че трябва да му се заплати за този труд 11 лв., както е сега.
Прави впечатление, че нито при първоначалното изготвяне на тази наредба, както и при нейните редакции не е потърсено мнението на съдебномедицинското съсловие, например на председателя на Българското дружество по съдебна медицина или националните консултанти по съдебна медицина към МЗ, които са най-добре запознати със спецификата и проблематиката при изготвяне на клас. “Съдебномедицински експертизи”. Дружеството по съдебна медицина е юридическо лице, което представлява интересите и проблемите на над 90% от действащите съдебни лекари в България. В състава му като членове участват и други специалисти, назначавани като вещи лица в досъдебния и съдебния процес. Неучастието им ме кара да мисля, че мнението на гилдията от най-важните експерти по разследвания срещу телесната неприкосновеност на човека е, меко казано, пренебрегнато.