Явор Алексиев: Българинът вдигна стандарт, повече плащат данъци

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/6604476 www.24chasa.bg

За развитието на Севера - по-добра инфраструктурна връзка с Юга

Според НСИ през 2016 г. средно човек от домакинство дава за данъци 11,6% от парите си срещу 6,8% преди 2008 г.

Днес купуваме по-малко хляб, отколкото преди 10 г., но повече българи могат да си позволят месо, плодове зеленчуци

- Българинът вече дава по-малко пари за храна и повече за данъци, е сред големите изводи от годишните данни на НСИ за 2016 г. Не е ли парадоксално, г-н Алексиев?

- Действително, това са двете най-дълготрайни и ясно видими тенденции, изразяващи промяната в структурата на разходите на домакинствата. Да, вярно е, че

даваме все

по-малко пари

за храна

Но това е вследствие на подобрения стандарт на живот на хората в страната. Ако погледнем т.нар. децилни групи (децилна група представлява 10% от населението, например 10-те процента бедни са от първия децил, а десетте процента най-богати са от последния) и при тях се вижда спад на разходите за храна и безалкохолни напитки. Смята се, че в тези разходи влизат стоките от първа необходимост.

- Ако даваме по-малко пари за храна, дали това означава, че купуваме по-малко като количество, но и по-високо качество храна?

- За средностатистическия българин не става дума за купуване на по-малко храна. Тези, а и други статистики за потреблението показват, че има години, в които ползваме по-малко определени стоки и услуги. Например днес купуваме по-малко хляб, отколкото преди десетина години. Но пък за сметка на това повече българи могат да си позволят повече месо, плодове и зеленчуци.

- При по-богатите как стои потреблението на храни и напитки?

- В тази група също дават по-малко пари за храна, но спадът е по-малък, защото вече има алтернативи на стандартните хранителни продукти, които изследва националната статистика. Сами виждате колко нишови магазини се появиха - млекарници, пекарни, бакалии, които предлагат продукти, включително и биопродукти, на по-висока цена. Тъкмо към тях са ориентирани по-заможните, затова разходите за храна при тях не падат рязко.

Като цяло обаче тенденцията днес е, че българинът има възможност да дава по-малко пари за храна, което освобождава средства за други разходи.

- Тук стигаме до другия голям извод - че българинът е започнал да си плаща данъците в сравнение с преди години. На какво се дължи тази тенденция - на това, че данъците са ниски, на това, че има спад в безработицата, на това, че делът на сивата икономика е по-малък, ли?

- Всяка една от изброените от вас причини е валидна. Но на първо място много важен фактор за по-високия процент домакинства, които си плащат данъците, е, че в момента имаме рекорден дял българи, които работят. Освен това намалява делът на сивата икономика, което реално означава, че повече хора

се осигуряват

на суми,

по-близки до

реалните им

доходи

Тенденцията се разви в последните десет години и не мисля, че е краткотрайна. Причината е в опростяването на данъчната ни система - много по-лесно се плащат данъци, когато човек знае, че за тази цел отиват 10% от доходите му. Прогресивните системи, които включват много данъчни преференции, отстъпки, скали, обикновено не се спазват толкова масово от данъкоплатците.

Проблемът обаче е, че някои данъци и акцизи се увеличиха в последните години. Това стана и с осигуровките ни през последните няколко години, които ще растат още и през 2018 г. Като цяло обаче според НСИ през 2016 г. средно човек от домакинство дава за данъци 11,6% от парите си, срещу 6,8% преди 2008 г. В това изчисление влизат и деца, и пенсионери, чийто доход се облага индиректно, т.е. само когато правят покупки.

- 42 000 души всеки ден пътуват от по-малки села и градове към столицата за работа. Същият тренд е валиден и за другите големи градове в страната. Добре ли е, ако сме станали по-мобилни?

- Безспорно, това е положително развитие. Подобна мобилност е практика в много европейски държави, а и не само там. Понеже заетостта се брои по това къде живее човек, ако сравните заетостта на населението в големите и в малките населени места в ЕС, излиза, че в малките населени места тя е по-висока от тази в градовете. Така е в много европейски държави. Тепърва ще виждаме тази тенденция да се развива и у нас. През последните 2-3 години например широката софийска област имаше положителен механичен прираст. Т.е., в нея повече бяха заселниците, отколкото “изселниците”, като огромната част идваха именно от София. Ще видим този процес и от други градове. В момента тъкмо работим по изследване, чрез което ще покажем кои са общините, които привличат от околните населени места работници и какъв е профилът им.

Добре ще е за нас, изследователите, обаче оценките на националната статистика за различни процеси като този да са по-навременни. Защото изчерпателни данни за ежедневната трудова миграция дава само преброяването. А това означава, че едва през 2021 г. ще имаме наистина изчерпателни данни за тези процеси.

- Можем ли да говорим за съживяване на икономиката при наличието на такава сериозна тенденция за ежедневна трудова миграция?

- Има промяна в някои бизнес модели на територията на страната. Възникнаха индустриални зони като “Тракия”, сега се говори за Загоре и за тръгването на “Тракия” и към Хасково, индустриалните паркове към Шумен също се разрастват. Самото изнасяне на производствените процеси извън населените места ги приближава към други градове и населени места, съответно трудовата мобилност става по-възможна. Първо, заради пътя, и второ - заради недостига на работна ръка, което налага

“експорт” от

други населени

места Най-положителното в тази тенденция е, че тя позволява да се изравни стандартът на живот на малки населени места с този в по-големи. Защото ако човек пътува примерно от Тетевен до столицата, за да работи, той харчи заплатата си в Тетевен, което помага на местната икономика.

- Помагат ли инфраструктурните проекти, които са приоритет на три поредни правителства, за трудовата миграция?

- Да, и в южната част на страната виждаме безспорни примери за това. Но в Северна България, където пазарът на труда все още се намира в неприятна ситуация, до голяма степен инфраструктурните им проекти бяха неглижирани. Най-важното е да има добра транспортна и инфраструктурна връзка между северната и южната част на страната. Можем да говорим за магистрала “Черно море”, за тунела под Шипка, дори за осигуряването на по-добър и лесен достъп до Северозападна България - имам предвид Дунав мост 2, защото тъкмо тези райони имат нужда от повишена трудова мобилност. Данните показват, че тъкмо делът на трудовите мигранти от Северозападна и Северна Централна България е пренебрежимо малък. Причините са в липсата на големи икономически центрове, в лошата инфраструктура и цялостните социално-икономически условия.

- Любопитна тенденция изскочи от Евростат - в последната година българите правят повече разходи за колата си, отколкото за жилището. Дали?

- Българската статистика разглежда отделно комуналните разходи за поддържане на жилището - имам предвид режийните. Иначе разходите за ток, вода, парно, телефон са на второ място в бюджета на домакинствата. Разходите за транспорт идват чак след това. Но е факт, че състоянието на транспорта в големите градове днес е много по-добро в сравнение с преди. Има вече много повече достъпни алтернативи на личния автомобил. Самите автомобили като превозно средство са много по-достъпни като цена спрямо доходите на хората в сравнение с преди. Затова смятам разходите за транспорт като резултат по-скоро на личен избор, отколкото да са наложени от икономическите фактори.

CV

l Роден в София

l Завършил международни отношения и журналистика в СУ

l Работи като икономист в Института за пазарна икономика

l Главен редактор на сайта infograf.bg

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Политики срещу лошата демография, не само приказки

    Населението на България може да падне под 6 млн. през 2040 г. Печалният извод e на екип от Института за изследване на населението и човека при БАН. Тенденцията обаче не е от вчера и далеч не е само българска - населението на цяла Европа застарява. Да, повод е за черногледство, но то няма да реши проблема.
  • Властелинът на професорите

    Последните научни открития на Иво Христов от БСП за подмолната информационна война на Холивуд срещу Русия ТРЯБВА ли задължително да си луд, или надрусан, за да откриваш закодирани послания на световната конспирация в класически произведения и филми? В “От местопрестъплението” все дават сюжети с мрачни, лабилни индивиди,