Центърът на София трябва да бъде освободен от автомобили, а един от пътищата това да стане са велоалеите
ПОРЕДНАТА фейсбук буря връхлетя новите велоалеи в София.
Тъкмо затихна предната, предизвикана от появата на пътеки за колелета по столичните булеварди “Дондуков” и “Раковски”, и критикарите получиха възможност за нова атака.
Повод за това стана героичната гибел на един делинеатор. С това измислено все едно в научен институт към Магаданската академия на науките название са кръстени разделителните ленти, които обозначават велоалеите, изградени наскоро.
Лично аз не схванах патоса нито на тези, които смятаха, че общината пак се е издънила жестоко, нито злорадството на останалите. Но пък ме изумиха капиталните изводи, които и двете групи направиха по отношение на полезността на велосипедните алеи. Факт е, че случилото се е неприятно, може би с леко комичен оттенък, но не повече. А то започнаха едни тежки анализи, едни изводи за работоспособността на отговарящите за транспорта, все едно че са затворили за половин месец Орлов мост.
Между другото, по същото време половината летища в Германия и Великобритания не приемат самолети, а цяла Калифорния е обхваната от горски пожари втора седмица. Това са истински дертове, а не дали въпросният делинеатор е отнесен от небрежен шофьор на снегорин. Да не говорим, че фирмата, наета за снегопочистването, ще го възстанови.
Очевидна е съпротивата срещу новите велоалеи в София. Имах вече повод да го напиша, но няма да ме домързи да го повторя - това е пътят. Центърът на София трябва да бъде освободен от автомобили. По възможност на 100 процента, макар че това е утопия. Пътувам много и според мен поне в Европа няма столица, която да се похвали с 1 (словом - една) пешеходна улица. Последният пример, който мога да дам, е Братислава - там целият исторически център е зона, свободна от автомобили. Прекрасно място за разходки и пешеходни екскурзии. Между другото, по този път е тръгнал и Пловдив, където още от соца Главната си е институция, но сега местната управа се опитва да стори същото и с квартал “Капана”, както и с района около тютюневите складове на ул. “Иван Вазов”.
По стечение на обстоятелствата редакцията ни се премести недалеч от Лъвов мост - район, дълги години известен главно като сборище на проститутки, наркомани, клошари и прекупвачи на крадено. След това за известно време (на мен ми се струваше, че ще е много задълго) кварталът попадна под бежанска блокада и да срещнеш афганистанец, бе по-вероятно, отколкото кореняк софиянец. Но преди няколко месеца изведнъж мястото се наводни с туристи. Не от онези, дето ги возят с големите автобуси, а самосиндикални - използващи нискобюджетните авиокомпании, търсещи къде да спят за възможно най-малко пари, но пък обичащи и да походят пеша и да разглеждат. Та за тях ми става жал, че град като София може да им предложи само една “Витошка”. Вместо целият район от Лъвов мост да НДК да бъде веднъж завинаги освободен от автомобили и така столицата да се сдобие с може би най-дългото ларго на Европа.
Все пак съм оптимист, че един ден и това ще стане. Но първо трябва хората - местни и гости, да разберат, че мястото на леките коли не е в центъра. И велоалеите по “Дондуков” и “Раковски” са една от стъпките в правилна посока. А пък нихилистите нека пишат некролози за смъртта на един делинеатор.