Рекордните 15 млрд. лв. в обращение доказват, че икономиката и доходите растат, а дефицитът се свива

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/6608567 www.24chasa.bg

Инфлацията също, след като повече пазаруваме с банкноти от 50 лева, а петолевките са на изчезване

Рекордните 15 милиарда лева са вече парите в обращение към края на септември, отчете наскоро БНБ.

За една година в оборот са влезли още 1,7 млрд. лв., което е с 12,6% повече в сравнение със септември 2016 г.

В сравнение с предходните две тримесечия на отиващата си 2017 г. ръстът на банкнотите и монетите, които се намират извън касите на БНБ, се е увеличил с над 3 пъти.

От април до юни парите в оборот са нараствали с 6,08%, или с 865 млн. лева, а през второто тримесечие- с 3,78%.

Трайният ръст на парите в оборот

показва

поне четири

положителни

факта

и един негативен.

Първият позитивен факт, за който свидетелства ръстът на парите в оборот е, че брутният вътрешен продукт се увеличава трайно и устойчиво.

Произведените с 4% или с близо 5 милиарда лева повече стоки и услуги през тази година естествено изискват повече пари за тяхното обслужване.

Вторият позитив, за който са симптом увеличените пари в обращение е

съживеното

кредитиране и

спадане на лихви

Данните на БНБ показват, че кредитирането продължава да расте и вече достигна внушителните 52 млрд.лв.

Реалните оферти на банките за лихвите по жилищни кредити са твърдо под 4%, някои падат и малко над 3%. А тези по потребителските заеми - до 8%, а в евро - 4,9%.

Все по-ниските лихвени проценти върху депозитите пък водят до това, че алтернативната цена за държането на банкноти е по-ниска.

Резултатът е, че и фирмите и домакинствата търсят и задържат все повече банкноти.

Анализите на централната банка показват, че очакването за развитието на лихвените проценти в еврозоната и в България ще води до по- силно търсене на банкноти.

Третият позитивен факт, за който свидетелства увеличеният обем на паричното обращение през тази година, е че

ръстът на

икономиката

вдига доходите,

а в комбинация със съживеното кредитиране водят до увеличаване на потреблението.

Четвъртата добра новина, която носи ръстът на използваните за реални плащания пари, е свиването на бюджетния дефицит.

Догодина превишението на разходите над приходите ще бъде минимално, а планът е към 2020 г. да имаме балансиран бюджет, т.е. дефицитът да е нулев.

Основният негатив на увеличения паричен оборот е, че той е косвен показател за все още високи нива на сивата икономика.

Това е така, защото се приема, че тя се обслужва изцяло от налични пари и колкото повече са те, толкова по-голям е делът ѝ.

Структурата на банкнотите и монетите в обращение пък косвено мери и ръста на доходите и този на инфлацията.

Данните на централната банка категорично показват, че банкнотите в обращение от

50 лв. и 100 лв.

растат по-бързо

от тези с малък номинал.

И то при положение, че плащанията с дебитни и кредитни карти набират все по-голяма скорост.

Общата стойност в обращение на банкнотите от 50 лева в края на септември е 5,8 млрд. лева, което им отрежда и най-големия дял- 39,44% в структурата по стойност на банкнотите в обращение.

Което означава че доходите на хората растат, след като те по-често пазаруват с по-едри купюри.

Едновременно с това обаче тя показва, че реалната инфлация вече чувствително оскъпява стоките и услугите.

Средната по стойност банкнота в обращение в края на септември е

33,67 лв. -

с 1,84 лв., или с

5,78% по-голяма

от миналогодишния си условен размер.

Все още с най-голям дял - 29,89% в общия брой на банкнотите в обращение е тази от 20 лв. Към 30 септември в оборот са 130,6 млн. банкноти с този номинал.

Почти на

изчезване вече

е петолевката-

нейният дял в общия брой банкноти е малко под 6% и продължава да намалява.

Очаквано с най-малък дял от 0,41% е стойността на банкнотата от 2 лева, като в този случай причината е, че тя постепенно е измествана от металната двулевка.

Ниският относителен размер на монетите в общата структура на парите в обращение - малко над 2%, който продължава да намалява, също свидетелства за ускоряване на инфлацията.

Ръстът на парите в обращение може да бъде в известна степен забавен от значителното увеличение на разплащанията онлайн, които изпреварват по популярност наложения платеж при доставка, показва последното проучване на Visa.

Този начин на пазаруване вече е предпочитан от 26% от българите. В сравнение с 2016 г. това е стабилен ръст от 8 % и свиване с 3% на наложения платеж при доставка, т.е. разплащане в брой.

Нещо повече - близо 20% от хората биха отказали покупка, ако търговецът не приема електронно разплащане.

От последните данни на централната банка има още една положителна новина.

Намалява делът

на неистинските

и преправени

пари. През третото тримесечие на тази година в Националния център за анализ на БНБ са задържани общо 197 броя фалшиви български банкноти, циркулирали в паричното обращение. Спрямо второто тримесечие на тази година броят на неистинските пари е с 49 по-малко.

Предпочитана мишена за фалшификаторите остава купюрата от 20 лева- 55,8% от фалшификатите са на нея.

Прогнозата на финансисти е, че следващите години ръстът на парите в оборот ще се забави. Което е добра новина, тъй като постепенното им изместване от електронните пари лишава от “храна” сивата икономика и от “хляб” - фалшификаторите. И ще освободи значителен ресурс за издръжка на паричното обращение.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • А какво ще стане с 11-ото яйце в кошницата

    Тръгнат ли цените нагоре, няма власт, която да не се обърка и да не тръгне да търси някакви спасителни варианти. Ясно защо - защото избирателят ще е недоволен, меко казано. Та явно такива са и причините един вицепремиер да предлага таван за печалбата от хляба и още 9 важни хранителни стоки.  Да не се хващаме с “дребните” детайли - например ако
  • Дойде ли време да спрем да местим стрелките?

    Двойното време е нелогичен анахронизъм ЛЯТНОТО часово време като организация на светлата част от денонощието, е въведено исторически като мярка за икономия на електрическа енергия за осветление. По-късно, набрало инерция, то се мотивира и като мярка за повишаване на качеството на живота. Приключи обществената консултация на Европейската комисия,