Линчът над Станислав от берлинското метро не е за аплодисменти, но наглеците като него е добре да знаят, че не са се отървали с едно леко наказание
Шведският урок след ритника на Сундберг е, че истинското обществено порицание не се постига с присъди
Диана Саватева стана народен представител, след като много години беше журналист в “24 часа”. Тя сега е в парламента, но продължава да пише по актуални теми. “24 часа” ще ги публикува в приложението “Тренд” в “Колонка на депутата”.
Новината за пребития в германски затвор хулиган Станислав Стойков предизвика задоволство сред определен кръг хора - вероятно с претенции, че са стожери на справедливостта. 28-годишният циганин излежава 3-годишна присъда за брутално нападение над млада жена в берлинското метро. Видеото с неговия ритник бе показано хиляди пъти по много европейски медии и се превърна в символ на жестока арогантност, за съжаление, с български печат.
С риск да си навлека гнева на радетелите за справедливост, ще изразя мнение, че най-малкото неприемливо е едно престъпление да се накаже с извършването на друго престъпление. Затворническият пердах на неюридически език се нарича линч и прилагането му в правовите държави не може да се толерира.
Стойков получи ефективна присъда въпреки представената експертиза за сериозна степен на невменяемост. Съдът е взел предвид не само счупената ръка на жертвата, но и че деянието е извършено на място, където минават много хора и е предизвикало силно обществено недоволство.
Неслучайно “леките” хулигански прояви са сред престъпленията с най-широк отзвук. Първо, те накърняват чувството за справедливост на всеки човек с нормална ценностна система, който си дава сметка, че много лесно може от наблюдател да се превърне в жертва на непредизвикана агресия. Второ, обикновено изходът от такива конфликти се свежда до това кой е по-силен в прекия смисъл на думата.
С риск да предизвикам недоволството на защитниците на човешките права, приемам, че случилото се в коридора на строго охранявания берлински зандан има и поучителна стойност. В никакъв случай не одобрявам саморазправата, но е някак полезно привържениците на бруталните средства да знаят, че наказанието им не приключва с присъдата.
Шведът Ралф Сундберг се размина само с глоба по ред правни съображения, но наказанието му продължи и в родината с непредвиденото в санкцията обществено порицание. Не такова, което се чете по радиоточките, а истинско. 53-годишният чужденец остана на борсата след ваканцията си в Слънчев бряг, а български медии цитираха свои шведски колеги, според които Ралф много трудно ще си намери работа и ще изчисти петното, което сам си лепна след пиянския запой.
Ще ми се такъв звучен шамар да получават за изцепките си и нашите “батки”, но това зависи не само от строгостта на закона, а и от обществената чувствителност към физическата и вербална агресия. Защото, ако Ангел Радичев от Карнобат беше усетил тежестта на общественото порицание, нямаше и да си помисли да скача на шофьор, засякъл преди дни колата му в центъра на Бургас. Радичев се прочу като главен герой на клип от лятото на 2016 г., когато пред цял автобус с пътници заплаши грубо шофьора, че му се пречкал пред мерцедеса. След като полежа в ареста, той се призна за виновен и получи пробация плюс удръжка от заплатата. И двете неща обаче не го събарят – семейството му има частен бизнес, подкрепи го след издънката, той самият се води и управител на фирма.
Радичев няма обвинение за новата хулиганска проява. Шофьорът, който извади късмет да се запознае с него на бургаската ул. “Иван Вазов”, отказал да съдейства, макар че след срещата си е тръгнал със строшено странично стъкло на колата. Изключително ми е любопитно как протичат срещите на Радичев с пробационния служител и какъв е напредъкът в превъзпитанието му, но съм готова да се обзаложа, че това няма да е последната поява на младия бизнесмен в полицейските хроники. Сега възпиращ ефект най-вероятно е имала бързата мисъл, че може пак да се озове зад решетките. Би било далеч по-добре той да бъде възпрян от чувството за срам и неудобство.
Нито срам, нито неудобство имаше в думите пред съда на Петър Биберов, по-известен като Кюфтето, който безцеремонно преби фоторепортера Борислав Пенков, снимащ останките от запаления ресторант “Кралско село” в Морската градина на Бургас. Версията на защитата , поне на този етап, е, че не Биберов е биячът. Самият той поиска по-лека мярка, за да се грижел за децата си, което на фона на богатото му криминално досие звучи не мелодраматично, а цинично. Кюфтето все още е закичен и с обвинение за лидер на организирана престъпна група. Самият факт, че посред бял ден някой е посмял да нападне журналист, и то докато си върши пряката работа, не е само притеснителен. Той е скандален. Много по-скандален от това например, че опозицията не е съгласна с управляващите, което редовно се маркира като топновина на деня.
Гилдията твърде бързо премести фокуса от дръзкото нападение към други горещи събития. А солидарността с колегата в случая е част от наказанието на бияча. Кюфтето или който и да е друг трябва да усети не само тежестта на закона, но и силата на медиите, твърдостта им да отстояват най-важното си право – достъпа до информация. Към този момент обаче събитията не се развиват в справедлива посока – таткото Биберов е вкъщи при децата, макар и под домашен арест, а Борислав Пенков обикаля по лекари и все още не може да се възстанови и физически, и психически.
Затова си мисля, че доста възпитателно за герои като Ангел и Кюфтето ще е полагането на общественополезен труд, но на публично място. Защо да не прекопават градинки или да поработят като санитари, вместо да се правят на бизнесмени?