Едва ли има нещо по-грозно от това политиците да се заиграват с диагнозата на онкоболните хора. И каквато и загриженост да се демонстрира от една или друга висока трибуна, в нея няма нищо повече от фалшиво съчувствие.
За обикновените пациенти е ясно едно - въпросните 25 милиона лева, за които е спорът за по-модерните лекарства, трябва да се намерят. Те са по-важни от новите изтребители за армията например и дано тези, от които зависи този въпрос, се вразумят и ги намерят.
В крайна сметка, ако някой злоупотребява с тези пари, ако фармацевтичната индустрия си играе грозните игрички на гърба на тежко болните, има начини това да бъде пресечено. И не е необходимо да гледаме черните плакати с надписи “Смърт” в парламента или да се търси политическа изгода от опозицията, защото е проява на много лош вкус. Няма семейство в България, което да не се е изправяло пред страшната диагноза. Затова и хората са особено чувствителни - те не искат да слушат прочувствени речи, искат реално лечение, и то с най-добрите лекарства. Тук политическите аргументи просто не работят.