Бившите министри на околната среда и водите Нона Караджова и Евдокия Манева в редакцията на "24 часа"
- Добре дошли в “24 часа”! Защо проблемът със ски зоната над Банско и с разширението на капацитета на лифта се бави толкова години? Какво пречеше да се реши той, докато вие бяхте министри?
Евдокия Манева: Темата за концесионния договор е наистина от много дълго - от 17 години, но проблемът с капацитета е от по-скоро. Но дори 7-8 години са прекалено много, за да се разреши този проблем.
Нона Караджова: Причините не са в законодателството.
Е. М.: Причините не са и екологични.
Екологията се
използва, за да
се пречи на един
бизнес
За съжаление, нямам информация на кого точно пречи ски зоната, не съм толкова прозорлива. Вероятно има както международни интереси, така и местни.
Н.К.: Има и един дълбоко личностен конфликт между концесионера и неправителствените организации, за чиито причини само се досещам. Но виждам и политически мотиви. Зелените организации в различни комбинации се явяват и на избори. И тъй като
наближават
местни избори,
тези протести са
хубава загрявка
- Няма спор, че концесионният договор е много стар и има нужда от ремонт. Какво точно трябва да се промени?
Е.М.: Всеки може да го види в концесионния регистър в интернет. Може и да види предлаганите промени. Друг е въпросът, че твърденията, че концесионната площ се разширява 10 или 100 пъти, са
груба лъжа, но
продължава да
се размахва като
аргумент
Концесионната площ си е същата както в базовия договор.
Проблемът идва от два противоречащи си текста в договора. На едно място пише, че концесионната площ е 98 хектара, а в друг текст – под една карта, е записано, че концесионната площ е площта, ограничена от координатите на териториално-устройствения план, маркиращи туристическата зона.
Н.К.: Което доведе до там, че през периода 2009-2014 г., когато бяхме в министерството
с г-жа Манева,
се наложи да
измерим
реалната площ
Направихме го, защото неправителствените организации поискаха това от нас. Те го бяха искали и от предишни правителства, макар че тогава не протестираха и изобщо не се шумеше толкова, колкото сега. И се оказа, че използваната концесионна площ е толкова колкото е написано в договора.
Е.М.: Има и непрецизност в методиката за изчисление на концесионното възнаграждение. Всичко това обаче се изправя с новия концесионен договор. В него вече се казва ясно каква е площта, как точно се изчислява таксата и какво може да се прави на концесионната територия.
Защото
целта на една
концесия не е да
направиш таксата
такава, че
концесионерът да
не може да я
плаща
- трябва и да му дадеш възможност да направи инвестициите, необходими да се осигури плащането. Пък и смисълът, по-общият е държавата да получава приходи не просто от една такса, а и от данъците, от осигурените работни места.
- Концесионната площ на ски зоната каква част от природния парк заема и реални ли са опасенията, че заради новия лифт ще се стигне до изсичане на много вековни гори?
Е.М.: Концесионната площ заема 2% от парк “Пирин”, а ски зоната - 0,3%. Затова и не разбирам лозунга “Спасете Пирин!”
Какво спасяваш?
Н.К.: Това не е само в Банско. Има още 5-6 региона в България, в които хората искат да развиват нещо - Берковица, Ракитово, Централен Балкан, Трявна. Искат примерно да направят детски писти, така че тези бази, които работят само лятно време, да приемат децата и зимно време. Невъзможно е. Толкова е усложнена процедурата, толкова са високи плащанията, че е невъзможно да се прави каквото и да било.
За мен е жалко, че всички тези
“еколози”
нахъсват хората
срещу
концесионера,
който според тях
е лош
Аз винаги съм се пазила да изразявам личните си предпочитания, когато върша работа. Но когато тези хора успеят да регистрират дори едно работно място със собствените си пари, тогава ще имат правото да говорят.
И аз, и еколозите
през целия си
живот сме
работили работа,
която е
заплащана от
българския или
от европейските
данъкоплатци
Но аз все пак не преча на хората, които поемат риск и искат да развиват нещо. Туризъм например. Разбира се, като се спазват законите.
Е.М.: Зелените твърдят, че ще се отсекат 1000 дървета. Но аз ви казвам, че примерно ще се отсекат 35. На кого ще повярвате? Кой може да обори нещо, което никой не знае. След като няма внесен проект, няма как да обсъждаме този въпрос.
- Казват, че идването на повече хора в планините вреди на природата. Съгласни ли сте?
Е.М.: Кой може да каже колко точно хора да се качват в планината? Аз си спомням безумната идея лифтът за Рилските езера да се ограничи, защото много хора отиват горе. Аз разсъждавам по обратния начин – колкото повече хора се качват в планината, толкова повече ще милеят за нея
И аз, и Нона
ходим по
планините и
знаем много
добре, че когато
човек се качи
горе, става
по-добър
Е, в повечето случаи. Като ги спрем хората да ходят, как ще ги накараме да обичат природата и да я пазят? Разбира се, има местообитания, има защитени територии, в които режимът е по-строг, но това е описано в законите и те трябва да се спазват. Или поне има начини да се спазват.
Н.К.: Ако говорим за Банско, това може да се установи единствено и само когато се представят анализи и сценарии в различни варианти.
Много ме възмути твърдението на някои хора, които иначе добре познават законодателството и процедурите, че не били против втори лифт, но нямало план. Е, как да има план, като сега е недопустим?
Е.М.:
Всичките
аргументи на
тези
псевдоеколози
почиват върху
полуистини,
върху едно жонглиране с факти, които съществуват, но не се отнасят към случая. Първо твърдяха, че България има само 5% защитени територии и че, видите ли, трябва да пазим Пирин и за нищо на света не трябва да се прави нищо там. Това е жонглиране с понятията “защитени зони” и “защитени територии”. В България всъщност има 35% защитени зони съгласно европейското законодателство.
После чухме за климатичните промени. След това започна да се говори, че се нарушават разпоредбите на ЮНЕСКО, но вече всички разбраха, че цялата дейност попада в буферната зона на природния парк, в която не е забранено да се правят ски писти и лифтове. Сега на дневен ред е, че концесионерът е бандит.
- Има и нова теза – толкова ли не може да се разшири капацитетът на съществуващия лифт, че се налага да се прави нов?
Н.К.: Ами нали, когато се представи проект за нов лифт, това се гледа - представят се различни сценарии и им се правят процедури по оценка на въздействието върху околната среда.
Освен това, ако вторият лифт по никакъв начин не засяга ценни местообитания, какъв е проблемът? Аз дори подозирам, че те отлично знаят, че там няма местообитания и има опасност този аргумент да пропадне, затова се говори за разширение на капацитета на сегашния лифт.
Има методики, многократно прилагани при други проекти, които могат ясно да покажат какво ще се случи. Ще има анализ през какви местообитания ще се преминава, какви защитени територии ще засегнат. Но това не може да се каже преди да е постъпило конкретно инвестиционно предложение.
Това, което много ме възмути тези дни, че някои хора, които иначе добре познават законодателството и процедурите, твърдят, че те не били против втори кабинков лифт, но нямало план. Е, как да има план, като сега е недопустим?
- ЕМ: Смятате ли за логично инвеститорът да иска да влага милиони левове за скъпо оборудване, ако можеше просто да разшири сегашния лифт? Очевидно не може или примерно може да разшири капацитета само с 10-15%, което не е достатъчно.
- Хората в Банско издигат лозунга “Последна зима без втори лифт”. Възможно ли е обаче толкова бързо да се изгради такова съоръжение?
- НК: Ако нито една процедура и решение по нея не се обжалва,
ще отнеме не
по-малко от 4-5
години
Но неправителствените организации заявиха, че ще обжалват всяко решение на всеки орган, свързан с този проект. Разбирайте, че по този начин може да продължи още около 8 години.
- ЕМ: Аз не схващам този лозунг като нещо конкретно. Това е просто призив към правителството най-после да прояви смелост и да се даде старт за решаване на проблемите на Банско. Една по-широка стратегия за развитие на зимните спортове например изисква промени и в Закона за горите, в плановете за управление на парковете. Сегашните планове в повечето случаи са разработвани от фирми на същите тези “еколози”, които са наложили такива рестрикции, че вие трябва да превърнете парка в пустош.
- НК: Преди 3-4 години – още бях министър, се качихме с приятелски семейства на Мусала. На последния заслон преди да започне тежкото изчакване – на Леденото езеро, останахме да починем. Той е строен сигурно преди повече от 50 години, но се поддържа доста добре. Децата потърсиха тоалетна и когато попитах, ми отговориха, че нямат тоалетна. Попитах “Как така? Тук преспиват хора все пак”. И от дума на дума разбирам, че
нямат право да
построят
тоалетна
Планът за управление не позволява строеж на каквото и да било, включително на тоалетна. При това наоколо няма гора - само камъни.
Имахме и случай планинска контролно-спасителна служба да не може да си построи база високо в планината.
- ЕМ: Интересно според мен е кой формира общественото мнение. Това е същата тази шепа хора, по-точно две семейства и техните приятели, които години наред са участвали в коалицията “За да остане природа в България”. За тези хора толкова години аз не съм чула да са направили едно нещо добро за българската природа. Да са участвали в някаква акция, в нещо хубаво.
Аз съм имала случай като министър да търся помощ от тези организации. Например през 1999 г. горя Мальовица. Тогава нямаше сегашната техника, беше вдигната армията да гаси с лопати, а хеликоптер от Гърция дойда чак на втория ден. Аз на всеки два часа призовавах по радиото хората да дойдат да помагат. Дойдоха алпинистите, планинските водачи, туристи. И нито един “зелен”.
- Има още една широко повтаряна теза – за незаконните обекти върху концесионната територия, които сега щели да се узаконят. Наистина ли има незаконни обекти?
- ЕМ: Участвах наскоро в едно тв предаване, където един господин размаха една карта с нанесени на нея червени точки, за които твърдеше, че са незаконните обекти. Дали един обект е законен или незаконен, си има процедура да се установи. Можеш да се обърнеш към съда. 69 такива дела са водени досега и нито едно не е спечелено от тези, които твърдят, че има незаконни обекти.
Впрочем, ако има незаконен обект и сега няма пречка той да бъде премахнат. Но такива просто няма. Историята с уж незаконните обекти, построени от концесионера, е сама по себе си доста интересна, но едва ли ще имате толкова място да ви я разказвам.
- НК: Има още много други опорни точки. Аз съм чувала например за 60% сеч, която предстои с новия план за управление, което също е пълна глупост. Природен парк “Пирин” не е горско стопанство. Там може да се сече в строго определени случаи: за възстановяване и поддържане, в случай на снеговалеж, паднали дървета, евентуално при болести. Няма как да оставим една гора да изгние ако се появи болест. Това и сега се прави и нищо повече не се предвижда.
Погледнете Родопите какъв проблем имат с корояда. Какво правим ако той плъзне и в Пирин – ще седим със скръстени ръце и ще чакаме да си отиде гората?
Продължението на интервюто очаквайте в понеделник.