Не говорете на чужд език в таксито, пресичайте на зебра със сигнални ракети, научете фразата “К'во пра'им с'а”
От 1 януари започва българското председателство на ЕС и се очаква страната ни да бъде посетена от много, много чужденци. Ама не от ония опърпляци с евтините полети, дето идват за два дена и дори не знаят в Букурещ ли са, или в Тирана. А истински европейци, от Брюксел!
За да им е по-комфортно, в София започна да тече кампания с най-популярните факти за страната ни. Например, че Стефка Костадинова е поставила непобедим рекорд по висок скок, кирилицата е наша, розовото масло в парфюмите – също, а като идеш на гости у българин, е добре да се изуеш пред вратата.
Според мен премълчаваме обаче някои истини, които са наложителни за оцеляването на всеки неговорещ български и израснал в парника на западната цивилизация европеец, озовал се у нас насред зима.
Затова ще добавя няколко дребни, но животоспасяващи щрихи към гида на председателството.
И така, започваме с изутите обувки пред вратата.
Диър френдс, амигос и майне дамен унд херен, за ходенето на гости у българин има още няколко важни правила. Като се събуете пред вратата,
не обувайте
чехлите, които
са поставени
до черджето
Това не са обувки за гости, а галошки за хвърляне на боклука. Няма да ви погледнат с добро око, ако се разхождате по персийския килим с подпетените адидаски на госпожа домакинята.
Също така, не си оставяйте обувките безпризорни пред входната врата, ако не искате да си ходите по чорапи до хотела.
На гости у българите се яде много и се пие още повече. Като пие означава пие. Тоест пие се ракия, в повечето случаи не добре дестилирана домошарка. Ако сте истински толерантен европеец, ще стиснете зъби и ще я глътнете. Най-много да ви опърли хранопровода, но ако не ослепеете, какво толкова... С изтръпнал стомах ще се справите по-лесно с половината печено прасенце в чинията ви и туршията на госпожата.
Важен факт, с който можете да блеснете, е, че българите са най-големите майстори в света на гозбите със зеленчуци и както председателството вече отбеляза – в приготвянето и на космическа храна. Покажете знанията си пред домакините и те ще се просълзят от гордост и умиление – добър начин да оправдаете вашите сълзи при вида на отново пълната догоре чаша с първак.
Като дойде време да си ходите, не отказвайте дамаджанката с още първак, ще обидите домакините. А и може да ви спаси живота, ако сте толкова самоуверен да повярвате, че автобусът в “Люлин” наистина идва след 20 минути, защото на таблото пише, че идва след 20 минути. За пътуване в рейса е много важно да усвоите задължителния речник на чужденеца в градския транспорт: “Не ме гонете”, “Редовен съм”, “Не ме бийте”, “Колко???”. Алтернативно може да заучите и само фразата “Кво праим с’а”, тя също спасява животи.
По принцип този кратък речник с фрази може да се използва при срещи с катаджии, таксиметрови шофьори, агитки и други представители на властта.
Ако се возите в такси, запомнете: НИКОГА НЕ ГОВОРЕТЕ НА ЧУЖД ЕЗИК В ТАКСИТО. Иначе, докато стигнете до хотела в центъра, ще направите оглед на КПП Калотина и лично ще се запознаете с проблемите на магистрала “Хемус”. Също така е важно да знаете, че в български таксита не се плаща в евро, долари, биткойни, стотачки, златни ланци, паспорта и часовника. Ако все пак се стигне до там, погледнете речника в точка 5.
Ако обичате силните преживявания и предпочитате да ходите пеша, животът ви зависи от някои нови познания за трафика.
На пешеходна пътека
зебра се пресича,
само ако носите
със себе си
сигнални ракети Изстрелвате три и тичате колкото ви държат краката. Не се притеснявайте, няма чак толкова зебри в София, все ще издържите два-три кроса.
Същото важи и при зелен светофар. Помнете, че ако ви блъснат, виновен обикновено сте си вие.
Хубаво е да се придвижвате чевръсто и извън зебрите, защото тротоари в София няма. Така че дори и пеша, сте участник в движението на платното. Това ще ви отговори на въпроса, който задават повечето чужденци, попаднали в София за първи път, а именно: “Защо пешеходците у вас тичат толкова бързо”.
Много ще е смешно, ако решите да се придвижвате като при вас си – по-точно с велосипед по велоалеята. В смисъл ще е смешно за нас, вие за такива случаи пазете първака. За кураж...
Ако сте жена, за бога, не пробвайте сама да си карате колата. Българите са суеверен народ и като видят жена зад волана, започват да я кълнат, да се кръстят, да плюят, да бибиткат, а по-уплашените тичат да я пребият на принципа “По-добре първо аз нея, преди тя мен”. Ако сте мъж и попаднете на такава сцена с шофьорка и биячи, помнете – първакът е с вас, пийнете. Ако за беда след това ви спрат катаджии, погледнете отново речника в точка 5.
Най-добре е да не ходите никъде и да си стоите само в НДК. Там пътнотранспортни произшествия може да ви се случат само с ескалатора и асансьора. О, пардон, асансьорът не работи, значи още по-хубаво – рискът е напълно минимализиран.
Не се събувайте
пред зала 1,
нищо, че краката ви са подгизнали заради клатещите се плочки. Носете си първака и се грейте.
Ако сте преживели всичко описано дотук, няма нужда да ви давам следващия съвет: в никакъв случай не поздравявайте и не се усмихвайте. Няма да ви е до това.
Ако нервите и имунната ви система не издържат, идете на лекар, но на собствен ход. Линейка ще дойде едва за следващото председателство и е напълно възможно момчетата да нямат носилка и да ви помолят да си се изтъркаляте сам до нея. Направете го и им се отблагодарете с дамаджанката с първак. За всеки случай си вземете и чаршафите от хотела – това си е стара българска традиция, няма да ви придирят. Пък в болницата и без това чаршафи вероятно нямат. Като стигнете дотам, погледнете отново речника от точка 5 и подайте SOS до посолството си.