В събота в. “24 часа” публикува първата част от интервюто с ексиминстърките на околната среда Нона Караджова и Евдокия Манева. В нея двете обясняват, че е груба лъжа твърдението, че в Банско някой прави подарък на концесионера с предложения за промяна договор. Караджова и Манева казаха още, че концесионната площ заема 2% от парк “Пирин”, а ски зоната - 0,3%, и затова не разбират лозунга “Спасете Пирин!”. През 2009-2014 г. двете лично са измерили реалната площ на концесията. Предлагаме ви заключителната част на интервюто.
- А трябва ли според вас да се прави екологична оценка на промяната на плана за управление на парк “Пирин”, както твърдят еколозите?
Н. К.: Нека не бъркаме обаче понятията – има екологична оценка, която се прави на стратегически документи, а съвсем друго нещо е оценка на въздействието върху околната среда, каквато се изготвя за конкретен инвестиционен проект.
Еколозите твърдят, че промяната на плана за управление трябва да се подложи на екологична оценка, което е абсолютно невярно - има европейски директиви и национално законодателство, които ясно казват това. Няма как да правиш екологична оценка на план за управление, защото
самият план по
същество е една
екологична оценка
Това не е териториално-устройствен план, в който има подробности за това откъде точно ще минат едни или други съоръжения.
Но те ясно казаха, че ще обжалват всяко решение, независимо, че в този случай нямат никакви шансове да спечелят.
Е. М.: Аз лично, виждайки безсилието на разума, все повече си мисля, че сме в една кафкианска ситуация. Зелената идея, която е много велико нещо, е опорочена от тези хора. Вместо да сме горди от това какво притежаваме като природа, ние не можем една пейка да сковем в планината.
Н. К.: В България ние всъщност имаме добре запазени гори благодарение на добро управление и това го казват всички европейски институции. Големият проблем за горите ни са киселинните дъждове. Не знам дали си спомняте какви битки водихме да се сложат сероочистващи инсталации на големите тецове. Синдикатите застанаха срещу нас, частните собственици на тецове бяха срещу нас, беше много трудно. И когато се водеше тази битка,
сме молили зелените
поне едно писмо да
напишат в наша
подкрепа. Изобщо
не ни подкрепиха
Опазването на водите, чистотата на въздуха, биоразнообразието, отпадъците - нищо от това не им прави впечатление. Нито веднъж не се изказаха за разделното събиране на боклука, нито веднъж не се изказаха по въпроса за такса смет.
- Аз съм забелязвал, че нито веднъж не са казали и дума за добива на въглища, но само като им споменеш газ или нефт, веднага скачат и те заливат с информация.
Е. М.: И забелязвате ли кои им се притичват на помощ по време на протестите? Мотоциклетистите. Т.е. хората, които подлудяват населението с невероятен шум. Шумовото замърсяване е също елемент на замърсяването на околната среда.
Н.К.: Истината е, че безработицата в някои региони нанася индиректно вреди на околната среда. Когато хората в планинските региони останат без работа, те не могат да правят друго - тръгват да секат незаконно гората. Или идват да протестират срещу правителството. Не съм видяла някой да протестира срещу еколозите.
- Контролът на концесионния договор за ски зоната винаги се е правил от МОСВ. Докато бяхте министри, имало ли е проблеми с плащанията или изобщо със спазването на договора?
Н. К.: Плащаше се редовно. Имало е спор за едно плащане от 5% към кой трябва да се платят тези пари, не помня вече за какво бяха.
Когато се правеше ремонт на лифта в Банско преди световното, подизпълнителят, който наеха, отсече 20 дървета в повече - веднага наложихме глоби. Т.е., когато концесионерът не е бил прав, сме предприемали съответните мерки.
Е. М.: Ние винаги сме защитавали закона. Дали едната или другата страна е права, или не, когато се наруши закон, има начин да се реагира.
Не мога да се закълна, че контролната система в България е идеална, и то не само в областта на околната среда. Това не зависи нито от Нона Караджова, нито от Евдокия Манева, а е въпрос на манталитет. По принцип контролът се извършва с административен апарат, възможно е да е имало някъде пропуски. Но това не означава, че трябва да спрем живота само защото някъде някой чиновник не е бил безкомпромисен. Създай механизъм това да не се случва.
Аз самата съм се натъквала на незаконна сеч при разходка в планината. Но ако сме правова държава, си има инструменти да се борим срещу това и сред тези инструменти не е да спрем тотално всичко.
Ние докарахме нещата до там, че противопоставяме местното население на природата. Вместо да се стремим
да ги спечелим
за идеята,
защото те живеят там и те трябва да бдят за опазването ѝ.
Ние се озоваваме в абсурдни ситуации. Наскоро искахме да включим биосферните резервати в един престижен международен списък. В Разлог панически се отказаха от идеята, не искат и да чуят за това.
Н. К.: А иначе едни неправителствени организации в този сектор страшно могат да помогнат. Например предстои да се гледа многогодишната финансова рамка на ЕС за след 2020 г. И тъй като в районите по “Натура 2000” има редица ограничения за обработка на земята - при разораването, при обработката с пестициди, добивите там са много ниски. Субсидиите за това обаче са смешни. Правили сме много усилия да ги увеличим. Ако еколозите искаха да помогнат, можеха да го направят много ефективно чрез своите връзки в международни организации.
Е. М.: Опазването на околната среда е манталитет, дори философия. За нея трябва да бъдат спечелени много хора, да бъдат образовани, да бъдат информирани. Не може една шепа хора да окупират тази дейност и да се противопоставят на всякакво развитие. Много са ми интересни този тип “привидни бунтари”.
- Отлагането на промяната на концесионния договор, направено в началото на седмицата от вашия наследник на поста Нено Димов, тактически ход ли е от негова страна? Какво според вас се цели с това?
Е. М.: С новия закон за концесиите, който ще влезе в сила от 5 януари догодина, ако оборотът от една концесия е над 5 млн. евро за целия срок на концесията, за нея и за всяка промяна в договора трябва да се уведомява ЕК.
Те се надяват, че тогава ще могат да сезират европейските институции и така да създадат допълнителни трудности. Но аз
не смятам, че
тази хипотеза е
много вероятно
да се реализира, защото това не е нов концесионен договор. И изобщо не е много сигурно, че това е верен ход от тяхна страна. Аз мисля, че по-скоро те вече опитват всяка възможност, за да пречат.
Аз бях на една среща в Министерския съвет и всички тези въпроси бяха отново зададени и на тях бе отговорено от експерти. Но когато не искате да слушате, просто не слушате.
Например по време на тази среща еколозите казаха: “Ама ние не сме против проекта за втори лифт”, което беше малко нагло, защото те отлично знаят, че проект няма как да има.
Но заради отговора им, Валери Симеонов направи съобщението пред медиите, че еколозите са “омекнали”. А те реагираха впоследствие, че това не е вярно, макар че и аз бях там и чух с ушите си.
Те всъщност и затова не дойдоха на кръглата маса в МОСВ тази седмица - защото колкото и пъти да питат, ще получат същите отговори, няма как да им бъде отговорено с нещо друго. И пришиха на дискусията етикета “задкулисна”, за да могат да кажат на Бойко Борисов, че не е имало такава дискусия, каквато той е наредил да се проведе. Прилагат всякакви хватки за изнудване.
Аз призовавам правителството малко по-категорично да заяви волята си. В подготовката на тези концесионни договори участва целият държавен апарат, юристи, икономисти, специалисти по паркове, които познават материята, участват няколко ведомства. Знам, че в България цари нихилизъм по отношение на държавната администрация, но смятате ли, че някой ще си сложи подписа си под някакви лъжи или грешни изчисления?
Докато еколозите могат да лъжат и манипулират на воля, няма кой да им потърси сметка.