Три проблема за Борисов: Брекзит, бежанци, Русия

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/6621006 www.24chasa.bg

Българското председателство ще трябва да доведе докрай тези топтеми. Всяко решение по тях обаче може да предизвика вътрешнополитическа криза в България

15 декември бе важен ден за България. Но не защото у нас се случи нещо грандиозно, а защото в Брюксел имаше Европейски съвет. Според амбициозната програма на лидерите той трябваше да реши три големи проблема на ЕС - бежанската криза и новата политика по миграцията, Брекзит и санкциите срещу Русия. Частичен успех имаше единствено по Брекзит, след като 27-те премиери и президенти одобриха сметката за развода на Великобритания.

Така от 15 декември България се оказа с три големи проблема за своето председателство. А то реално вече тече след последния за годината Европейски съвет.

Тези 3 проблеми обаче не са “брюкселски”, а могат да се превърнат в истински вътрешни кризи за българското правителство, ако то не успее като председател да се справи с тях. А най-голямото усложнение идва от факта, че Бойко Борисов и кабинетът му ще трябва едновременно да търсят добро за България решение (без формално да имат право на това), като в същото време то трябва да се хареса на всички останали в ЕС.

Брекзит - проблемът, който получи някакво решение по време на естонското председателство, всъщност е първият препъникамък и потенциална криза за третия кабинет “Борисов”. Сметката за развода е одобрена, но тепърва предстои да се напишат членовете на договора за нея. След като бъде подписан, той трябва да бъде одобрен едновременно от 27-те членки и от Великобритания. Английският парламент обаче гласува, че всеки договор по Брекзит трябва да бъде ратифициран от него. Така с нарастващите проблеми на Тереза Мей да контролира собствената си партия шансовете наистина да бъде подписан договор са все още минимални.

При т.нар. твърд Брекзит е много вероятно да пострадат силно правата на европейците на Острова и те да си тръгнат оттам ударно. А 85 000 преселници от Великобритания в България - колкото са българите на Острова според статистики на кралството, реално биха предизвикали социална криза в страната ни и със сигурност ще изправят Борисов на нокти.

Лошият Брекзит засяга и един от основните приоритети на българския премиер - запазването на кохезионните фондове и след 2020 г. Засега е ясно, че европейският бюджет ще губи 10 млрд. евро на година от развода. Една добра сделка и участие на Лондон в общия пазар обаче биха гарантирали прилична вноска в бюджета подобно на тази, която плаща Норвегия. А оттам и пари за еврофондове, от които България би желала да се възползва поне още 7 години.

Бежанците и неспособността на европейските лидери да договорят разумно решение за новата мигрантска политика обаче носят доста по-непосредствена заплаха за Борисов и целостта на правителството му.

Президентът на ЕС Доналд Туск предложи да се търси ново решение и да бъдат забравени задължителните квоти за преселване на мигрантите. Получи яростен отпор от Европейската комисия. Тук Борисов в ролята си на посредник трябва да договори компромис, който обаче да не включва приемането на бежанци у нас. Защото коалиционните му вицепремиери Валери Симеонов и Волен Сидеров едва ли ще понесат безмълвно заселването на 1000 или 10 000 бежанци в България.

Отново коалиционните партньори са големият проблем и при третия ключов въпрос за българското председателство - санкциите срещу Русия. На 15 декември бе решено те да бъдат продължени с още шест месеца, което значи, че в българското председателство ще трябва отново да се решава падат ли, или остават. Самият Борисов е доста уклончив по въпроса. Предпочита да няма санкции, но твърдо подкрепя европейската политика, че Русия трябва да изпълни Минските споразумения и да преустанови подкрепата си за бунтовниците в Донбас. Само че в правителството си Борисов има истински руски проксита като “Атака” и ВМРО. Само преди дни Волен Сидеров се похвали, че е събеседвал добре с политолога Александър Дугин. Съвременният Распутин, определян от мнозина за идеолог на режима на президента Путин, е геополитик.

Поканата към самия Путин да посети България, която отправи президентът Румен Радев, също може да постави Борисов в небрано лозе по отношение на санкциите. Още повече че в темата се намесва и Доналд Тръмп, който в началото на февруари планира да разшири обхвата на американските санкции срещу руснаците и да препоръча на европейските си партньори да не общуват с определени хора от Москва.

Руските санкции реално ще са най-тежката тема за Борисов. Притиснат от Брюксел и Вашингтон, той трудно ще успее да удовлетвори желанията на Москва и коалиционните си партньори. А тогава крачката до правителствена криза ще е много малка.

Така че не е изключено председателството, в името на което постоянно се правят заклинания за политическа стабилност, всъщност да предизвика поредната политическа турбуленция в България, дори без да броим безобидния вот на недоверие на опозицията на прага му.

  • Искаме ли икономика на знанието? Няма как с ниски заплати на професорите

    Искаме ли икономика на знанието? Няма как с ниски заплати на професорите

    Заплатите на университетските преподаватели се увеличават от 1 януари догодина и това е много разумно.  Висшите училища подготвят хората, които утре ще излязат на пазара на труда. Когато преподавателите са с ниски заплати, не може да очакваме високо качество на обучението. Общество, което цени учителите и преподавателите, прогресира и преуспява
  • Всеки, тръгнал за площадни изяви сега, да декларира, че отказва лечение

    Всеки, тръгнал за площадни изяви сега, да декларира, че отказва лечение

    Протестите вече не са срещу Борисов или срещу Гешев, а срещу правото на близките ни да поемат дъх “80 към 20” - това вече далеч не е само схема за запазване на работните места в засегнати бизнеси. За все повече хора с този символ може да се опишат отчаяните им опити да си поемат въздух. 80 насечени вдишвания