Новият Кадафи

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/6625285 www.24chasa.bg
Сейф ал Ислам Кадафи СНИМКА: РОЙТЕРС

Може ли Сейф ал Ислам да стане президент на Либия?

Преди малко повече от 2 години, когато Сейф ал Ислам - най-известният от синовете на Кадафи - бе осъден на смърт, си позволих да му предрека бляскаво политическо бъдеще. Това, разбира се, в случай, че оцелее през следващите години. Днес Кадафи-син е свободен и готов, както се разбра, да се кандидатира на следващите избори в Либия, предвидени за догодина.

През лятото на 2015 г. не беше трудно да се предвиди, че разстрел няма да има, защото присъдата бе издадена от съд без особена легитимност в очите на тези, от които зависеше животът на младия Кадафи. А тези хора бяха същите, които го плениха през 2011 г. в разгара на бунтовете срещу режима на баща му. С течение на времето обаче нещата се бяха обърнали и съвсем в духа на либийската природа, където ветровете рязко сменят посоката,

похитителите му

се бяха

превърнали

в телохранители

Никой не би заколил кокошка, която снася златни яйца, а най-голямото яйце ще бъде снесено в бъдещето. Така разсъждавах преди две години и половина, но явно съм сбъркал само в едно. По отношение на така наречения тайминг. Според мен Сейф ал Ислам наистина би могъл да управлява Либия, но не чак толкова скоро след свалянето на баща си. Смятах, че са нужни още поне десетина години, в които хаосът след метежа и носталгията по безметежната джамахирия да павират пътя за стабилното му завръщане.

Когато говорим за хаос и носталгия, в днешна Либия има по много и от двете. Но достатъчно ли е това, за да кажем

дошло ли е

времето за

новия Кадафи?

Последните шест години за Либия могат да се съберат само в една дума. Погром.

Великата джамахирия на полковник Муамар Кадафи бе разпарчетосана на враждуващи помежду си територии, племена, градове и отделни личности. Нескончаема въртележка от междуособици с добър фундамент от стари вражди и задвижвана от чисто нови чаркове, платени и внесени от чужбина. Положението там стана толкова неописуемо, че някои по-находчиви наблюдатели дори измислиха нова дума - либизация. В този случай разделянето на една държава на отделни автономни райони, познато с термина балканизация, се допълва от сомализацията, при която се наблюдава провал на правителствените сили за сметка на въоръжени милиции.

Либизацията

е фатална

комбинация от

балканизация

и сомализация

Триполи е под контрола на коалиция от милиции, участвали в свалянето на Кадафи, чиято най-сериозна външна подкрепа идва от Турция и Катар. Югът е разделен между паравоенните формирования на туареги и теббу, които заработват благодарение на контрабандата по границите с Алжир, Нигер и Чад. Източната част е под военния контрол на ген. Халифа Хафтар - бивш офицер на Кадафи, живял десетилетия в изгнание, завърнал се след падането на режима и сега с претенциите да бъде фактор благодарение на подкрепата на Египет и финансиране от Обединените арабски емирства. Хафтар е обединил под знамената много бивши офицери и войници на Кадафи, лоялисти и поддръжници на стария режим. Но далеч не всичките. Една част от тях остава независима. Тези хора са разпръснати на разни места из необятната либийска територия. Като Бани Уалид например, чиито жители отказаха да свалят зелените знамена на джамахирията, дори когато бяха обсадени от антикадафистките милиции. Или пък в Себха и Гат - най-големите градове в либийския юг, както и в други по-малки населени места и територии, доминирани от уарфала - едно от големите племена, смятани за лоялни на стария режим.

Това, което Сейф ал Ислам прави напоследък, е да

комуникира

активно

по вайбър

с племенни

вождове

С някои от тях вече се e виждал и разговарял на живо още през лятото и есента, ако се вярва на слуховете, които идват от вътрешността на Либия. Вероятно ще продължи да прави същото и през следващите месеци, дори още по-активно, особено ако наистина ще се кандидатира в изборите през 2018 г. За бъдещия му успех договорките с шейховете по места са от огромно значение. Това е нещо като партийно строителство, но в арабско-либийски вариант.

Около Сейф ал Ислам вече се формира стройна политическа организация, около която ще започнат да гравитират все повече заинтересовани кръгове. И не става дума само за лоялисти и опортюнисти, но и за много обикновени либийци, разочаровани от “свободата и демокрацията”, която им поднесе революцията. Групата около Сейф има потенциал от интелигентни млади хора - адвокати, инженери, бизнесмени... Някои от тях познати още от времето, когато оглавяваната от Сейф фондация “Кадафи” работеше по различни проекти, опитвайки се да бъде нещо като инкубатор за нови управленски кадри.

С бъдещия политически успех на Кадафи-син са свързани и надеждите на либийците, живеещи в Тунис и Египет - хилядите, които се изнесоха от страната в началото на събитията от 2011 г. и малко след това.

Основният плюс в бъдещата политическа кариера на Сейф ал Ислам е, че е разпознаваем. Както вътре в страната, така и навън. Той бе възприеман още по време на режима на Кадафи като вероятния наследник, прогресивното лице на фамилията, което е добре прието на Запад. Придоби световна популярност заради посредническата си роля в няколко заплетени международни казуса.

Чрез фондация “Кадафи” той участваше в разрешаването на всички конфликти, които Либия и режимът на Кадафи имаха с външния свят - преговорите с Германия по случая “Ла Бел”, с Франция за сваления самолет на UTA над Нигер, случая “Локърби” и драмата с българските медицински сестри. Плюс няколко очебийно добри пиар акции като освобождаването на германските заложници, държани от групировката “Абу Саяф” във Филипините.

Но всъщност

главният

му плюс

е и негов

най-голям минус

В Либия далеч не всички милеят за времето на Кадафи. Още не. Затова смятам, че носталгията има, метафорично казано, един основен спонсор - времето.

А в по-пряк смисъл спонсорите на либийското настояще са предимно отвъд границите на страната. Египет и Обединените арабски емирства (Саудитска Арабия не бива да бъде изключвана също) вероятно ще имат съществен глас в отговора на въпроса ще се присъедини ли 100% ген. Хафтар към политическия проект на Сейф ал Ислам.

Синът на Кадафи засега има зад гърба си само политически проект, но не и военна сила. Организацията “Абу Бакр ал Садик” (т.нар. Зинтанска група, която плени Сейф, а сега го пази) се състои от много добри бойци, които могат да сформират ядрото на бъдещата лична охрана на президента, но те не са армия.

Ген. Хафтар разполага с истинска армия, но ще трябва да бъде убеден да се раздели с мечтите си за лидер на страната в полза на младия Кадафи. Да служи на сина на този, от когото навремето предпочете да избяга.

Защо му е на бъдещия политик Сейф ал Ислам армия? Защото към специфичния процес на партийно строителство в Либия може да причислим и елиминирането на въоръжените опоненти. Едва ли милициите от Мисурата, така наречените “Революционери на Триполи”, и всички, които днес управляват със силата на оръжието, биха приели неподходящи за тях изборни резултати.

Ако предположим, че основните спонсори на тези въоръжени милиции - Катар и Турция, отслабят подкрепата си за тях, защото в момента имат много по-сериозни собствени проблеми, то това би могло да даде отчасти отговор на въпроса с т.нар. тайминг.

Тоест защо сега Сейф ал Ислам е решил да действа и защо не изчака още няколко години.

  • Това не е спор за карикатури, а за лидерството на християнския и ислямския свят

    Това не е спор за карикатури, а за лидерството на християнския и ислямския свят

    Конфронтацията между френския президент Еманюел Макрон и турския държавен глава Реджеп Таип Ердоган (виж 10-а стр.) не е просто спор “за” и “против” карикатурите на пророка Мохамед, нито дискусия за това кой как разбира свободата на словото. Това, което се случва между тях, е фундаментален сблъсък, от който явно и двете страни вярват
  • Бойко Василев

    “Панорама” - журналистика, която не стои в агитките, а между тях

    Всеизвестно е, че не “Панорама” е причина и цел на протеста в петък вечер. Причакването на гости след предаването се е случвало и преди - през 2013-а и през 90-те. Ние уважаваме всичките си гости. Те се събират около една маса и изразяват различни мнения. Каним ги да отговарят на въпроси, а не да търпят публични обиди