Стефан Цанев: Предлагах пиесата си "Заговорът на Калигула" на 6 столични театъра. Отговорът е мълчание

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/6626862 www.24chasa.bg

 Стефан Цанев е роден е в с. Червена вода, Русенско, на 7 август 1936 г.

През 1959 г. завършва журналистика в СУ

1960-1965 г. учи драматургия в Московския киноинститут.

Стефан Цанев с актьорите Рени Врангова, Деян Донков и Иван Бърнев (вдясно), които играят в пиесата му
Стефан Цанев с актьорите Рени Врангова, Деян Донков и Иван Бърнев (вдясно), които играят в пиесата му "Процесът против богомолите"

Бил е редактор в Студия за игрални филми,

Драматург в Сатирата и много други театри

Автор е на стихове, драми, публицистика, проза и на стихове и пиеси за деца

Негови творби са превеждани на всички европейски езици,

както и на китайски, монголски, арабски и иврит

Съпруг е на актрисата Доротея Тончева

В началото на XX в. интелигенцията ни се

изучи в Европа и се връщаше да се посвети

на отечеството. Може би и сега същата

искра ще припламне

С поета Стефан Цанев разговаря Пенчо Ковачев

- В прабългарските времена племенните вождове слагали в глинен съд бяло камъче, ако денят е добър, и черно камъче, ако денят е лош. В края на годината счупвали съда и по броя на белите и черните камъчета определяли каква е била годината - лоша или добра. Ако използваме същия “метод”, как ще определите 2017 г.?

- Страх ме е, че като счупим гърнето, вътре няма да има никакви камъчета. Ни бели, ни черни. Бях писал някога, че България прилича на гробище от скръстени ръце. Сега ръцете са протегнати за просия - все чакаме някой да ни помогне... И над Отечеството ни се носи хленч. Всенароден хленч. Не плач, а хленч. Не ропот, а хленч. Не бунт, а хленч. Докога?

- Коя е най-голямата заплаха за България днес? Кой е най-големият й проблем?

- Раздорите. Раздори между партии, раздори между личности. Тотално противопоставяне. Това, което чуваме в публичното пространство, не са спорове между опоненти, а война между врагове. Остава само някой да извика: “На оръжие!”

Партиите нямат особени идеологически различия, тъй наречените техни електорати не се различават особено по социален статус, бедните преобладават навсякъде, а в ръководствата им неизменно стоят и олигарси - за какво става дума тогава? Не се ли използват партиите като инструмент за лично заграбване на властта, за постигане на лични изгоди?

- А какво е отношението на народа към властта и на властта към народа?

- Това е кардинален въпрос. Няма ли доверие между народ и власт - и усилията на властта, и трудът на народа са напразни. При нас за това не се говори, сякаш е тема табу. Външните признаци за взаимното недоверие са отчайващи. Ще ви разкажа нещо истинско, което звучи като притча. Сигурно знаете, че министри, премиери, президенти в повечето скандинавски страни и в Швейцария нямат охрана, движат се като обикновени граждани. Неотдавна министър-председателят на Финландия си пазарувал в един магазин и някакво момче му посегнало, даже намерили в него нож, събира се парламентът и решава да даде охрана на министър-председателя. Той обаче казал: “Ако аз приема охрана, ще наруша едностранно доверието между народ и власт, върху което се крепи нашето общество.” Да коментирам ли върху какво се крепи нашето общество, като гледам правителствените кортежи с бронирани коли и полицейски конвои, този карикатурен страх от народната любов?

- Коя е най-голямата надежда на България?

- Децата ни, незаразени, дай боже, с тази отровна страст за власт. Децата ни, които ще изградят една наистина демократична държава. Такива държави са съществували.

Като пишех пиесата си

“Заговорът на Калигула”,

се запознах подробно с историята на Римската република, може би най-съвършената демокрация, съществувала някога. Римската република се управлявала от двама консули в продължение на една година - винаги двама и никога повече от една година! - за да не се допусне единовластие или дълго властване, тъй като и двете водят до злоупотреба с властта.

Двамата консули взаимно се контролирали, всеки от тях можел да наложи вето върху несправедливо решение на другия. Освен това дейността им се следяла от яростните народни трибуни, избирани от плебса, те също имали право на вето и били неприкосновени. Накрая - всички длъжности в републиката се считали за чест и се изпълнявали безплатно, тоест: властта била лишена от корист.

Сравнете тази демокрация, съществувала 5 века преди Христа в продължение на пет века, с нашата днешна демокрация - и ще се разплачете. Или ще умрете от смях, ако си представите как Бойко Борисов и Корнелия Нинова биха управлявали дружно и в съгласие България, пренебрегвайки своите различия в името на Отечеството... Да уважаваш позициите на опонента си толкова, колкото държиш на своите позиции - това е съзидателната сила на демокрацията, другото е пещерен егоизъм, който руши всичко.

- Как гледате на стремежа на правителството и премиера Борисов да превърне Балканите от "буре с барут" в мирна зона с добре развита инфраструктура и икономика?

- Ето една дейност, ето една цел, около която би трябвало да се обединят всички политически партии, да прекрачат своите различия, да пренебрегнат своите интереси и да подкрепят действията на опонента си, щом това е добро за Отечеството. А не винаги, всякога, непременно, задължително, на всяка цена, на инат да бъдеш против, независимо дали е добро, или лошо. Това е вид идиотизъм. Така няма да стигнем доникъде.

Погледнете Естония - защо изпреварва всички бивши соцстрани? Там има предпоставки не само за партийни, но и за остри етнически противопоставяния - една трета от населението са руснаци, в които лесно може да се запали имперското самочувствие, как е постигнато там националното единение? Необходимост от опозиция винаги ще има - от умен, бдителен коректив, а не от глупава, не от враждебна, злостна, злорада и ехидна опозиция, за която грешките на противниковата партия са нейно тържество, нейно ликуване, триумф, сякаш не става дума за съдбата на едно и също Отечество.

- Виждате ли шанс за възраждането на държавата в младите хора, изучили се на Запад, ако част от тях се върнат в родината си и поемат управлението й? Или случилото се с юпитата на Симеон Втори през 2001-2005 г. показва, че това е ефимерна мечта?

- Вярно, че опитът

на Симеон Втори

излезе несполучлив

Но ако се върнем малко по-назад, към края на ХIХ и в началото на ХХ век, ще видим друго: цялата наша интелигенция - инженери, архитекти, агрономи, юристи, историци, художници, писатели, артисти, включително и хората във властта, бяха все хора, изучили се в Европа, на това се дължеше тогавашното българско икономическо чудо, на това се дължеше тогавашното високо самочувствие на българската нация, нямахме тогава комплекса, че сме най-бедните и най-простите в Европа.

Защо тогава тези хора се връщаха и се посвещаваха на Отечеството си? Може би и сега същата искра ще припламне, може би ще се случи същото чудо?

- В началото на тази година чрез открито писмо до Министерството на културата отказахте наградата “Златен век”? Сега съжалявате ли за този отказ? И въобще какво е наградата за един творец? Писателят Деян Енев казва, че всяка голяма награда е звезден миг, но в известен смисъл и крушение в по-дълбок, метафизичен план...

-  Винаги съм знаел, че печелейки награда, печелиш и омраза. Но никога не съм предполагал, че отказвайки една награда, ще спечелиш още по-голяма омраза. Аз отказах наградата “Златен век” като протест срещу това, че министърът на културата бе наградил със същата награда един от бившите ръководители на ДС. “И както можеше да се очаква - както писа един журналист - ловният сезон срещу поета бе открит тутакси: със залпов огън от ченгета. Към тях, за съжаление, по други, техни си съображения, се включиха и колеги на Цанев.”

Ченгетата и министъра на културата ги разбирам - те бяха пряко засегнати. Но моите колеги писатели - защо? Какво събуди у тях тази животинска омраза? Не им стигат стиховете ми - започнаха да се ровят с мръсни пръсти и в живота ми: правел съм се на идеалист, а вижте какви имоти, апартаменти и вили съм бил натрупал по време на социализма (“докато другите писатели тънеха в мизерия”), уж съм се съпротивлявал на социалистическия режим, а гледайте с какви командировки по света ме е награждавал същият режим!

- А каква е истината?

- Истината е кратка и ясна. Може да се провери в Агенцията по вписванията, в регистрите на данъчните и прочее власти: по време на социализма съм купил едно жилище в София - едностаен апартамент от 74 кв. м, по време на демокрацията съм построил една вила в Балчик от 70 кв. м. За целия си 80-годишен живот - толкова.

Можех да придобия повече - моите книги се издават в сравнително големи тиражи, моите пиеси се играят в България и по света - можех да придобия повече, но нямам нужда от повече.

Всеки излишен имот,

всяка излишна вещ

е излишна грижа

Аз имам друга страст: да пътувам, да разгледам тази малка планетка, на която съм попаднал случайно и за кратко. И всичките ми пътувания “по време на режима”, които една дама саркастично изрежда: до Италия (там имам дъщеря и пътувам често), до Гърция, из Съветския съюз, в Англия, Белгия, Холандия, Унгария, Полша, Германия, Чехия, Словакия, Румъния, Македония и навсякъде другаде не са държавни командировки, както твърди дамата - плащал съм си сам или съм бил поканен от съответната страна: на премиери на мои пиеси, за работа във филмови копродукции, в Унгария - за честване на Петьофи, в Австралия - за участие във фестивала на поети от целия свят и т.н.

Изключения са две пътувания: до Северна Корея през 1986 и до Китай през 1988 - бях включен в официални делегации на Съюза на българските писатели. (След 20 години членство може би имах право?) Толкоз.

Простете ми, че слязох толкова ниско да давам тези обяснения, но моите колеги надминаха жълтата преса. Бих им дал един съвет: когато хвалиш някого - може да лъжеш, колкото си искаш, когато обаче обвиняваш някого в нещо - трябва да бъдеш абсолютно сигурен, иначе неистините в случая са клевета.

- Един опозиционен депутат обяви 80% от населението на страната за дебили. Депутат от упрявляващите пък каза, че всичко качествено бяга зад граница, а останалите в страната си българи не стават и за “чеп за зеле”. Как ще коментирате езика и делата на политиците през 2017 г.?

- В психологията това е твърде добре познат феномен - за да прикриеш своите недостатъци, прехвърляш ги върху другите. Тоест, вие сте дебили - кой, мислите, вика? И кой вика: не ставате за чеп за зеле? То е вариант на: крадецът вика дръжте крадеца!

- Защо през целия ви живот вас не ви заобича никоя власт? Ще ви припомня казаното от Любомир Левчев за вас: “Още по онова време Стефан Цанев беше един от малкото явно различно мислещи. Той никога не е правил кукиш в джоба, както казват руснаците...”

- Не само аз, всеки поет е антагонист на всяка власт. Неслучайно Платон изгонва поетите от своята “идеална държава”. Няма поет на света, който, ако уважава себе си, да застане на страната на управляващата власт, да я възхвалява, да бъде придворен поет, да замени перото с тояга. Както казвах навремето: и Христос да дойде на власт - ще бъда против него! Поетът е вечен еретик. Нищо не заробва човека така, както го заробва властта. А поетът трябва да бъде свободен.

- Благодаря ви, че ми дадохте да прочета пиесата ви “Заговорът на Калигула”, която сте нарекли “кървава комедия”? Каква е предисторията на пиесата?

- Замисълът ми за тази кървава комедия е от преди половин век, бях още студент. Думите на Корнелий Тацит: “В годините, когато властваха Тиберий, Калигула, както и Клавдий и Нерон, историята бе изопачавана от страх, а след смъртта им – поради днешната омраза към тях”. Тези думи дават основание за съмнения, че Калигула не е бил такъв, какъвто го описват тогавашните историци.

Още повече че той е потомък на републиканци - и дядо му Друз, и баща му Германик са убити, защото защитават републиката. Дори Светоний, който го нарича чудовище, признава, че Калигула бил добър държавник и че народът го обичал много. Мразела го до смърт аристокрацията

- Защо го е мразила?

- Да направиш коня си сенатор - лудост ли е, или целенасочена подигравка с властта? Каква е целта на всички негови показни издевателства? Колкото да е невероятно: Калигула е настройвал нарочно всички против себе си - да го убият и в негово лице да убият цезарите и да възстановят републиката.

И този план успява: след убийството му наистина Сенатът възстановява републиката и постановява да бъдат разрушени паметниците и храмовете на цезарите, споменът за тях да бъде заличен, както пише Светоний.

Но един преторианец съзира криещия се зад завесите Клавдий, виква: ave, ceasar! - и народът подема ентусиазирано този вик. Изводът е анекдотичен и трагичен: народите не искат народовластие, народите искат цезар, народите сами избират своите диктатори. Тогава, после и досега.

Да не би Хитлер да е взел

властта с оръжие в ръка?

А днешните диктатори и диктаторчета как поникват? Ние сами си ги избираме. Демокрациите са уморени и диктаторите бавно и сигурно превземат властта по планетата. С тази пиеса се опитвам да бия тревога.

- Мисля, че ако бъде поставена от добър режисьор и с големи артисти, тази пиеса може да се превърне в най-силната творба в цялото ви творчество. Защо не е поставена до днес?

- Не знам. Трудно ми е да отговоря на този въпрос. Не може да става дума за страх - от какво? Или за цензура. Театрите си имат своя политика, свои програми. Явно тази пиеса няма място в тях. Самият аз не мога да преценя качествата на пиесата си, не съм я видял на сцената, не съм се отдалечил достатъчно във времето от нея, за да я погледна като чужда.

Не съм маниак, аз съм професионалист и липсата на интерес към пиесата ми в България ми дава лоши сигнали. И за мен, и за театрите.

- На кои театри сте я предлагали досега и защо я отказваха? Аналогиите между думите и делата на Калигула от 41 г. след Христа и съвременността наистина са поразителни. Но все пак сме 2017 г., а не 1969 г., когато е забранена пиесата ви “Процесът против богомилите”.

- Предлагал съм комедията в 6 софийски театъра. Отговорът е мълчание. Имам тъжното чувство, че към мен и към малкото все още живи от моята генерация се отнасят като към ненужни и досадни изкопаеми. Може би са прави. Може би...

- Има ли интерес към пиесата ви от чужбина?

- Да, слава богу, преведоха я в няколко държави. Хем се радвам, хем ме е яд, че първата премиера на “Заговорът на Калигула” се състоя не тук, в България - тъй наречената световна премиера на тази моя кървава комедия се състоя преди десетина дни в Истанбул, в театър Баба Сахне на 15 декември. За съжаление, не можах да присъствам. Казват, че имала шокиращо въздействие. Втората премиера ще бъде пак извън България - в Прага, през май догодина.

- Да спазим традицията: понеже наближават Коледа и Нова година, пожелайте нещо на българския народ...

- Здраве. И да внимава - да не избира сам своите цезари...

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Здрав контрол за фалшивите болнични

    Здрав контрол за фалшивите болнични

    Болен здрав носи - тази стара българска максима важи в пълна сила за фалшивите болнични. А те явно се увеличават и тази негативна тенденция трябва да бъде спряна, защото е в ущърб на всички граждани. Ако са верни цифрите, скокът на болничните само за година е с 200-300 хиляди. А нито хората в България са станали повече,
  • Тротинетките с каски? И футболистите играят с кори (Видео)

    Тротинетките с каски? И футболистите играят с кори (Видео)

    Изглежда доста готино да свалиш каската си. Е, по-яко е, когато си на мотор, но скоро ще трябва и на тротинетка. И нека противниците на идеята не забравят, че и футболистите играят с кори.  Още по темата с правилата за тротинетки вижте във видеозавещанието на седмицата с Димитър