2018: Как да отключим мощта на добавената стойност в икономиката

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/6631649 www.24chasa.bg

Пътят е в образованието

Bсички основни икономически показатели сочат, че 2017-а ще бъде най-добрата за българската икономика от последните 9 години. За съжаление, ще трябва да я определим и като първата от вероятно не една година на пропуснати шансове за бърз растеж и забогатяване.

Да се върнем набързо към периода 2000-2008 г. - тогава икономиката отчете ръст от средно 5,9% на година, номиналният БВП нарасна от 28 до 72 млрд. лева, заплатите се удвоиха. Инвестициите в основен капитал нарастваха средно с 16% годишно, а привлечените преки чужди инвестиции надхвърлиха 32 млрд. евро. Но когато за нас добра година бе икономически растеж с 6-7%, в други страни той бе 8-9% и дори над 10%.

И сега обратно към 2017 г. – много или малко е ръст от 3,9%? Изминаващата година постави много “рекорди” от началото на кризата – най-ниска безработица, най-висок коефициент на заетост, най-бърз ръст на средната заплата, бюджет без дефицит, най-ниски лихви за бизнес и домакинства. Това обаче се случи в изключително благоприятна международна конюнктура. През 2017 г. стойността на активите на световните капиталови пазари вървеше нагоре, нямаше шоково събитие, всички страни в ЕС, дори и Гърция, отчетоха икономически растеж, броят на заетите в европейската икономика бе на рекордни нива, ниските лихви при забравени страхове от нова дългова криза доведоха до възстановяване на строителството и продажбите на автомобили, и т.н.. В този контекст “нашата” най-добра година с очакван растеж от 3,9% всъщност е като 2017-а на Словакия и по-лоша от тези на Чехия, Полша, Румъния, Словения, Литва, Латвия и Естония.

Ще пропилее ли България още едно десетилетие в “златната среда”, вместо да отключи с по-добри политики потенциала за иновации, предприемчивост и инвестиции и да стане лидер по икономически растеж? България е член на ЕС от 11 г. и днес е значително по-позната на света и по-свързана с него - като започнем през обмена на студенти и стигнем до броя полети от и към страната.

България е по-интегрирана и в европейската икономика – износът на стоки и услуги нараства от 33 до 66 млрд. лв. за последните 10 г., променя се и профилът на производствата и предлаганите специализирани бизнес услуги. Трябват обаче политики за увеличаването на производителността на труда. Да не забравяме, че към 2001 г. безработицата стигна 20%, че беше прието работещите да се пенсионират на 59-60 г., че имаше значителен дял необработвана земя, че частният сектор нямаше достъп до кредит. Трудът беше изобилен и евтин, пазарните ниши на вътрешния пазар - относително незаети.

Картината сега е различна – вътрешният пазар е конкурентен, колкото и глобалният, евтини и подценени ресурси вече не се предлагат, трудът е оскъден, българите могат да работят свободно в богатите икономики на ЕС, а у нас безработицата е на рекордно ниски нива. Производителността може да се повишава в две измерения – от една страна, благодарение на по-добра организация и технологии, и от друга, чрез иновации и инвестиции да се променят продуктите и услугите, които се предлагат. “Рецептата” за малки, бедни и отворени икономики е горе-долу ясна – привличане на чужд капитал. Ако чуждите инвестиции у нас са дори наполовина на нивата отпреди 2008 г., може да доведат до растеж от 5 до 6% още догодина. Но къде ще се насочат, зависи от качеството на работната сила. Ако има добри програмисти – създават се компании в ИТ бранша; ако има широко знание на чужди езици – откриват се колцентрове; ако има инженери, физици или химици – могат да се разкриват заводи за машини, центрове за развойни дейности или лаборатории. Обратно, при висок дял неграмотни или слабограмотни хора, се създават бизнеси, в които основен фактор е цената на труда, без изискване към уменията. Това са нископроизводителни дейности, с много ръчен труд – и те са първите, които ще потърсят нова дестинация, започнат ли да растат заплатите.

Ако има безспорна дългосрочна политика за икономически растеж и забогатяване, тя е подобряване на достъпността и качеството на образованието. Международните изследвания показват например, че над 40% от 15-годишните са в групата на неграмотните – при 3 до 4 пъти по-нисък дял в страните с добри образователни системи. Слабите резултати по използване на езика и прилагане на математически и други научни знания още в средното образование е бариера към ученето през целия живот. Едва ли може да се очаква, че сегашните 14-годишни ще изберат и следват една и съща професия до пенсиониране. Липсата на базова грамотност прави невъзможно след няколко години да се внедри нова технология – това предполага четене с разбиране на техническата документация на новата машина. Тези проблеми няма да се решат нито с механично вдигане на заплатите на учителите, нито с проформа дискусии с бизнеса за потребностите от специфични умения. Необходими са политики, които насърчават повече усилия за подобряване на резултатите. Нужна е система за идентифициране, признаване и реагиране на “провалите” – че има лошо управлявани училища, несправящи се с работа директори. По-високият бюджет за заплати трябва да е насочен към привличане на по-добри и мотивирани учители за обхващане на повече деца и за постигане на промяна в знанията им. Ефектите от подобни дълбоки реформи ще са дългосрочни. Въпреки това очакванията за промяна дават друга перспектива за България – и в очите на чуждите инвеститори, и сред българите, които решават дали да обвържат бъдещето си със страната, или да търсят шанс другаде.

  • Опасно за живота: млад и самонадеян зад волана на мощна кола!

    Опасно за живота: млад и самонадеян зад волана на мощна кола!

    Млади и самонадеяни шофьори, седнали зад волана на лъскави мощни коли, карат сякаш са еднолични господари на пътя. Нито ограничения, нито правила за движение на пътя могат да ги стреснат. Е, ако стане някоя беля, родителите им - същите, които са им закупили мощното возило, ще ги отървават и от люти глоби, и от други, по-тежки наказания
  • Първан Симеонов: Протестът умря, срути се под собствените си претенции

    Първан Симеонов: Протестът умря, срути се под собствените си претенции

    Как Слави си е представял политиката? Като честен манастир? Да, протестът свърши снощи. Андрей Райчев го напомни. Ако искате, бройте го днес, петък, тринайсети – за по-лесно запомняне. Няма драма, протестът имаше смисъл. Моделът „Борисов“ вече трябваше да се смени. Даже протестът свърши, точно където трябваше – като протест именно; свали Борисов

МАЛКИЯТ ИВАНЧО

Малкият Иванчо