Н.Пр. Джан Хайджоу: Китай и България имат три сфери със сериозен потенциал - земеделие, инфраструктура и туризъм

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/6634835 www.24chasa.bg

Интересуват ни инвестиции в летището в Пловдив, автомагистралите «Хемус» и «Черно море», железницата Русе – Варна, мостът над Дунав, АЕЦ «Белене» и др., казва китайският посланик

- Ваше Превъзходителство, известно е, че Китай подхожда еднакво сериозно както към икономическите си контакти с чуждите страни, така и на културното сътрудничество. Големият културен център на Китай, който открихте неотдавна в София, е доказателство за това. Бихте ли посочили и други инициативи в това отношение, чиято реализация предстои скоро?  

-          Китай и България са държави с дългогодишна история и блестяща култура. През последните години обменът и сътрудничеството между двете страни в културната сфера непрекъснато се обогатяват и се разширяват, особено в рамките на инициативата „Един пояс, един път” и сътрудничеството между Китай и държавите от Централна и Източна Европа (16+1). Културното сътрудничество е плодотворно. Както казахте, откриването на Китайския културен център в София символизира това, че културният обмен и сътрудничеството между Китай и България са достигнали ново ниво. За българския народ Китайският културен център е прозорец, мост и платформа за задълбочено и всестранно опознаване на Китай и китайската култура. Според мен двете страни биха могли да засилят обмена и сътрудничеството в следващите две области:

Първо, възползвайки се от българското Председателство на Съвета на ЕС, през първата половина на 2018 г., България ще бъде домакин на 7-мата среща на правителствените ръководители на 16+1. Същевременно Пловдив ще бъде Европейска столица на културата – Пловдив 2019 г. В рамките на тези събития двете държави заедно ще могат да организират редица културни мероприятия, а българският народ ще получи задълбочен поглед върху китайската култура.

Второ, в рамките на инициативата „Един пояс, един път” и сътрудничеството 16+1, двете страни ще могат да стимулират изграждането  на многостранно културно сътрудничество. Както знаем, Националният театър „Иван Вазов” е член на „Международната лига на театрите на Пътя на коприната”,  Софийската библиотека е член на „Съюза на библиотеките на Китай и ЦИЕ”, Нов български университет е член на „Съюза на музикалните академии на Китай и ЦИЕ”. Надявам се повече български културни институции да участват в такива художествени и културни съюзи, за да изградят повече платформи за дългосрочно сътрудничество.

Убеден съм, че със съвместни усилия от двете страни, тези идеи ще бъдат реализирани.    

- Още миналата година, при посещение в  Пловдив и заявихте, че Китай гледа към града и към „Тракия икономическа зона”. Бихте ли ни казали повече за инвестиционния интерес на китайски фирми към този район до момента и очакванията ви в близко бъдеще?

- Пловдив е вторият по големина град в България. Градът има предимство за привличане на чуждестранни инвестиции от гледна точка на мащаба си, броя на населението, условията на инфраструктурата, както и структурата на индустриите. Китайските предприятия гледат към Пловдив и към развитието на по-широкия около него регион, включително и Тракия икономическа зона. Според мен в три сфери има потенциал за сътрудничество: земеделието, инфраструктурата и туризма.

               България е водещата държава на земеделското сътрудничество във формата 16+1. През май 2017г. двете министерства подписаха съвместна декларация за изграждане на първия Демонстрационен парк за земеделско сътрудничество. Близо до Община Първомай вече има изградени обекти, в които успешно се проведоха опити за отглеждане на няколко висококачествени китайски сортове зърнени култури. С подписването на споразумение за изграждане на Съвместна лаборатория между Китайската академия на земеделските науки и Аграрен университет – Пловдив, земеделското сътрудничество между Китай и България се разшири от аграрното производство до аграрна наука. Неотдвана Македония обяви, че ще проведе опити за отглеждане на ориз в парка, тоест той  вече проявява демонстрационен ефект. Освен това, през ноември, край Пловдив бе открит първият 16+1 Логистичен център и Павилион за електронна търговия със селскостопански и други продукти. Аз съм голям оптимист за перспективата за земеделското сътрудничество между Китай и България - както на двустранно, така и на многостранно ниво.

               Що се касае до инфраструктурното сътрудничество бих споменал проекта за летище Пловдив. Най-голямата частна авиокомпания „Хайнан еърлайнс” участва в концесията за летище Пловдив и чака резултата. Мисля, че спечелвайки концесията освен реновирането на летището, китайската компания ще обмисли и откриване на директен полет до Китай, както и откриване на логистичен център близо до летището. Тези идеи за по-нататъшно сътрудничество са значими за българския туризъм и логистика.

               Пловдив е известен туристически град в България, 2018 г. е годината на туризма Китай-Европа, а през 2019 г. Пловдив ще бъде и Европейска столица на културата. Това са отлични възможности за промотиране на сътрудничеството в туризма, които трябва да използваме. 

- Кои други български градове привличат най-силно интереса на китайските инвестиции?

                       - Китайската страна придава голямо значение на взаимоизгодното сътрудничество в различни области с България. Със собствени специфики и предимства, много български градове привличат интереса на китайски инвеститори и има потенциал за сътрудничество. В областта на културата, транспорта, логистиката и туризма мога да спомена доста градове като София, Варна, Бургас, Пловдив, Велико Търново, Банско, Боровец, Пампорово, Велинград и други; в областта на земеделието – Розовата долина, Момчиловци – легендарното село на дълголетието, Силистра, Добрич; винарски региони – Мелник, Асеновград, Търговище, Карнобат, Хасково и др. 

-          Стокообменът между България и Китай надвишава 1.6 милиарда долара през 2015 година. Китай традиционно е най-големият търговски партньор на България в Азия. През 2012 г. българският износ, изчислен в щатски долари, нараства с 88%, което нарежда Китай на второ място след Турция сред експортните партньори на България извън ЕС. Какви са очакванията ви в това отношения в рамките на вашия мандат като посланик? 

-          Според статистиката в първите 10 месеца на 2017г. стокообменът между Китай и България възлиза на 1.73 млрд. щ.д., от които вносът в Китай от България възлиза на 786 млн. долара, а износът от Китай в България 928 млн. долара с ръст съответно 26.57%, 65.83% и 5.43%. Забележително е огромното увеличение на износа от България към Китай. Заедно с увеличението на стокообмена, в търговската структура  също възникна позитивна промяна, процентът на продуктите с високодобавена стойност - машини и ел. уреди  е повишен. Очаквам двете страни продължително да стимулират балансирано и бързо увеличение на търговията. 

-          Вече измина повече от година и половина от встъпването ви на поста извънреден  и пълномощен посланик на Китай в България? Какво е вашето впечатление от отношенията между двете държави към момента и какви са най-важните цели, които сте си поставили в близък план?       

        - Китай и България са традиционно приятелски държави. През последните години подкрепата и вниманието от ръководителите на високо ниво, всестранното приятелско партньорство и сътрудничество между Китай и България се развиват успешно. Държавните ръководители поддържат редовни контакти, практичното сътрудничество в различни области непрекъснато се задълбочава и разширява. В хуманитарни и културни аспекти, обменът и сътрудничеството активно се развиват. Особено ме зарадва фактът, че българското правителство високо оценява и активно участва в инициативата „Един пояс, един път” и сътрудничеството 16+1 и ясно ги вписва в приоритетите на външната си политика. Също така, Китайската страна обръща голямо внимание върху приятелските отношения и сътрудничеството с България и я счита за важен партньор в рамките на ЕС. Политическата воля на двете правителства, за засилване на практичното сътрудничество, полага солидна база за успешното развитие на двустранните отношения.

        През 2018г. ни предстоят много възможности и съм убеден, че двете страни ще ги уловят и с общи усилия ще дадат нов тласък за развитието на всестранното приятелско партньорство и сътрудничество. 

- Вашият предшественик на поста г-н  Уей Дзинхуа даде първото си интервю в България пред „24 часа” – през 2013 г. Тогава той заяви, че китайски компании имат сериозен интерес към изграждането на големи инфраструктурни проекти в България като автомагистрала „Черно море”, тунела под Шипка и др. Знаете ли дали този интерес продължава и вярвате ли, че е възможно да видим китайски компании като инвеститори или строители на тези обекти?       

        - Отговорът е положителен. Откакто българското правителство е обявило редица важни инфраструктурни проекти като: автомагистралите «Хемус» и «Черно море», железницата Русе – Варна, мостът над Дунав и др., китайските компании и банки сериозно ги следят и поддържат интензивни контакти със съответните български ведомства и предприятия.

        В качеството си на посланик в България, естествено, се надявам, китайските компании да могат да участват и да допринасят за развитието на България. Точно за тази цел, специално съм организирал работна среща между представителите на местните български власти и фирми и китайските компании и банки. Взаимно представяйки собствените си желания и изисквания да намерят повече общи пресечни точки. Подчертавам, че двете страни имат желание, потенциал и възможности за инфраструктурното сътрудничество, но на окончателното реализиране му трябват общи усилия от двете страни. 

- В последно време в България отново се заговори за възможността за изграждане на втора атомна  централа в Белене, както и за потенциалния интерес, който Китай има за участие в подобен мащабен проект. Имате ли информация дали този интерес е сериозен и можем ли да очакваме новини по тази тема скоро?

Атомната енергетика е от стратегическо значение за всяка държава и се развива с държавната подкрепа и участие. Сериозните китайски компании внимателно следят проекта за АЕЦ Белене и поддържат контакти с българската страна в сферата на атомната енергетика, китайските компании имат предимства от гледна точка на финансовите средства, технологиите и опита за изграждането. Проектът АЕЦ Hinkley Point C във Великобритания е успешен пример за тристранно сътрудничество между Китай, Великобритания и страни членки на ЕС. Надявам се, за китайските компании, проектът АЕЦ Белене да не остане само като потенциал и интерес. 

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Защо политиците развалиха пейзажа на 24 май

    Политици се наредиха преди професорите в празничното шествие на 24 май и ядосаха ректора на Софийския университет Анастас Герджиков, който определи поведението им като безобразно. Прав е ректорът - култура и духовност не се наливат насила. Да се изтъпанят най-отпред на шествието по случай най-българския, най-светлия,
  • (Не)правилен рап

    За да те слушат, не е нужно да се облечеш като клоун и да прекараш гласа си през двеста филтъра ПРЕДИ няколко минути изслушах новия албум на Ицо Хазарта “Неправилен рап” и побързах да го разпратя на всичките си близки приятели, придружен с низ от несвързани главни букви, изразяващи детското ми щастие. И то наистина е детско.