Н.Пр. Джан Хайджоу: Китай и България имат три сфери със сериозен потенциал - земеделие, инфраструктура и туризъм

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/6634835 www.24chasa.bg

Интересуват ни инвестиции в летището в Пловдив, автомагистралите «Хемус» и «Черно море», железницата Русе – Варна, мостът над Дунав, АЕЦ «Белене» и др., казва китайският посланик

- Ваше Превъзходителство, известно е, че Китай подхожда еднакво сериозно както към икономическите си контакти с чуждите страни, така и на културното сътрудничество. Големият културен център на Китай, който открихте неотдавна в София, е доказателство за това. Бихте ли посочили и други инициативи в това отношение, чиято реализация предстои скоро?  

-          Китай и България са държави с дългогодишна история и блестяща култура. През последните години обменът и сътрудничеството между двете страни в културната сфера непрекъснато се обогатяват и се разширяват, особено в рамките на инициативата „Един пояс, един път” и сътрудничеството между Китай и държавите от Централна и Източна Европа (16+1). Културното сътрудничество е плодотворно. Както казахте, откриването на Китайския културен център в София символизира това, че културният обмен и сътрудничеството между Китай и България са достигнали ново ниво. За българския народ Китайският културен център е прозорец, мост и платформа за задълбочено и всестранно опознаване на Китай и китайската култура. Според мен двете страни биха могли да засилят обмена и сътрудничеството в следващите две области:

Първо, възползвайки се от българското Председателство на Съвета на ЕС, през първата половина на 2018 г., България ще бъде домакин на 7-мата среща на правителствените ръководители на 16+1. Същевременно Пловдив ще бъде Европейска столица на културата – Пловдив 2019 г. В рамките на тези събития двете държави заедно ще могат да организират редица културни мероприятия, а българският народ ще получи задълбочен поглед върху китайската култура.

Второ, в рамките на инициативата „Един пояс, един път” и сътрудничеството 16+1, двете страни ще могат да стимулират изграждането  на многостранно културно сътрудничество. Както знаем, Националният театър „Иван Вазов” е член на „Международната лига на театрите на Пътя на коприната”,  Софийската библиотека е член на „Съюза на библиотеките на Китай и ЦИЕ”, Нов български университет е член на „Съюза на музикалните академии на Китай и ЦИЕ”. Надявам се повече български културни институции да участват в такива художествени и културни съюзи, за да изградят повече платформи за дългосрочно сътрудничество.

Убеден съм, че със съвместни усилия от двете страни, тези идеи ще бъдат реализирани.    

- Още миналата година, при посещение в  Пловдив и заявихте, че Китай гледа към града и към „Тракия икономическа зона”. Бихте ли ни казали повече за инвестиционния интерес на китайски фирми към този район до момента и очакванията ви в близко бъдеще?

- Пловдив е вторият по големина град в България. Градът има предимство за привличане на чуждестранни инвестиции от гледна точка на мащаба си, броя на населението, условията на инфраструктурата, както и структурата на индустриите. Китайските предприятия гледат към Пловдив и към развитието на по-широкия около него регион, включително и Тракия икономическа зона. Според мен в три сфери има потенциал за сътрудничество: земеделието, инфраструктурата и туризма.

               България е водещата държава на земеделското сътрудничество във формата 16+1. През май 2017г. двете министерства подписаха съвместна декларация за изграждане на първия Демонстрационен парк за земеделско сътрудничество. Близо до Община Първомай вече има изградени обекти, в които успешно се проведоха опити за отглеждане на няколко висококачествени китайски сортове зърнени култури. С подписването на споразумение за изграждане на Съвместна лаборатория между Китайската академия на земеделските науки и Аграрен университет – Пловдив, земеделското сътрудничество между Китай и България се разшири от аграрното производство до аграрна наука. Неотдвана Македония обяви, че ще проведе опити за отглеждане на ориз в парка, тоест той  вече проявява демонстрационен ефект. Освен това, през ноември, край Пловдив бе открит първият 16+1 Логистичен център и Павилион за електронна търговия със селскостопански и други продукти. Аз съм голям оптимист за перспективата за земеделското сътрудничество между Китай и България - както на двустранно, така и на многостранно ниво.

               Що се касае до инфраструктурното сътрудничество бих споменал проекта за летище Пловдив. Най-голямата частна авиокомпания „Хайнан еърлайнс” участва в концесията за летище Пловдив и чака резултата. Мисля, че спечелвайки концесията освен реновирането на летището, китайската компания ще обмисли и откриване на директен полет до Китай, както и откриване на логистичен център близо до летището. Тези идеи за по-нататъшно сътрудничество са значими за българския туризъм и логистика.

               Пловдив е известен туристически град в България, 2018 г. е годината на туризма Китай-Европа, а през 2019 г. Пловдив ще бъде и Европейска столица на културата. Това са отлични възможности за промотиране на сътрудничеството в туризма, които трябва да използваме. 

- Кои други български градове привличат най-силно интереса на китайските инвестиции?

                       - Китайската страна придава голямо значение на взаимоизгодното сътрудничество в различни области с България. Със собствени специфики и предимства, много български градове привличат интереса на китайски инвеститори и има потенциал за сътрудничество. В областта на културата, транспорта, логистиката и туризма мога да спомена доста градове като София, Варна, Бургас, Пловдив, Велико Търново, Банско, Боровец, Пампорово, Велинград и други; в областта на земеделието – Розовата долина, Момчиловци – легендарното село на дълголетието, Силистра, Добрич; винарски региони – Мелник, Асеновград, Търговище, Карнобат, Хасково и др. 

-          Стокообменът между България и Китай надвишава 1.6 милиарда долара през 2015 година. Китай традиционно е най-големият търговски партньор на България в Азия. През 2012 г. българският износ, изчислен в щатски долари, нараства с 88%, което нарежда Китай на второ място след Турция сред експортните партньори на България извън ЕС. Какви са очакванията ви в това отношения в рамките на вашия мандат като посланик? 

-          Според статистиката в първите 10 месеца на 2017г. стокообменът между Китай и България възлиза на 1.73 млрд. щ.д., от които вносът в Китай от България възлиза на 786 млн. долара, а износът от Китай в България 928 млн. долара с ръст съответно 26.57%, 65.83% и 5.43%. Забележително е огромното увеличение на износа от България към Китай. Заедно с увеличението на стокообмена, в търговската структура  също възникна позитивна промяна, процентът на продуктите с високодобавена стойност - машини и ел. уреди  е повишен. Очаквам двете страни продължително да стимулират балансирано и бързо увеличение на търговията. 

-          Вече измина повече от година и половина от встъпването ви на поста извънреден  и пълномощен посланик на Китай в България? Какво е вашето впечатление от отношенията между двете държави към момента и какви са най-важните цели, които сте си поставили в близък план?       

        - Китай и България са традиционно приятелски държави. През последните години подкрепата и вниманието от ръководителите на високо ниво, всестранното приятелско партньорство и сътрудничество между Китай и България се развиват успешно. Държавните ръководители поддържат редовни контакти, практичното сътрудничество в различни области непрекъснато се задълбочава и разширява. В хуманитарни и културни аспекти, обменът и сътрудничеството активно се развиват. Особено ме зарадва фактът, че българското правителство високо оценява и активно участва в инициативата „Един пояс, един път” и сътрудничеството 16+1 и ясно ги вписва в приоритетите на външната си политика. Също така, Китайската страна обръща голямо внимание върху приятелските отношения и сътрудничеството с България и я счита за важен партньор в рамките на ЕС. Политическата воля на двете правителства, за засилване на практичното сътрудничество, полага солидна база за успешното развитие на двустранните отношения.

        През 2018г. ни предстоят много възможности и съм убеден, че двете страни ще ги уловят и с общи усилия ще дадат нов тласък за развитието на всестранното приятелско партньорство и сътрудничество. 

- Вашият предшественик на поста г-н  Уей Дзинхуа даде първото си интервю в България пред „24 часа” – през 2013 г. Тогава той заяви, че китайски компании имат сериозен интерес към изграждането на големи инфраструктурни проекти в България като автомагистрала „Черно море”, тунела под Шипка и др. Знаете ли дали този интерес продължава и вярвате ли, че е възможно да видим китайски компании като инвеститори или строители на тези обекти?       

        - Отговорът е положителен. Откакто българското правителство е обявило редица важни инфраструктурни проекти като: автомагистралите «Хемус» и «Черно море», железницата Русе – Варна, мостът над Дунав и др., китайските компании и банки сериозно ги следят и поддържат интензивни контакти със съответните български ведомства и предприятия.

        В качеството си на посланик в България, естествено, се надявам, китайските компании да могат да участват и да допринасят за развитието на България. Точно за тази цел, специално съм организирал работна среща между представителите на местните български власти и фирми и китайските компании и банки. Взаимно представяйки собствените си желания и изисквания да намерят повече общи пресечни точки. Подчертавам, че двете страни имат желание, потенциал и възможности за инфраструктурното сътрудничество, но на окончателното реализиране му трябват общи усилия от двете страни. 

- В последно време в България отново се заговори за възможността за изграждане на втора атомна  централа в Белене, както и за потенциалния интерес, който Китай има за участие в подобен мащабен проект. Имате ли информация дали този интерес е сериозен и можем ли да очакваме новини по тази тема скоро?

Атомната енергетика е от стратегическо значение за всяка държава и се развива с държавната подкрепа и участие. Сериозните китайски компании внимателно следят проекта за АЕЦ Белене и поддържат контакти с българската страна в сферата на атомната енергетика, китайските компании имат предимства от гледна точка на финансовите средства, технологиите и опита за изграждането. Проектът АЕЦ Hinkley Point C във Великобритания е успешен пример за тристранно сътрудничество между Китай, Великобритания и страни членки на ЕС. Надявам се, за китайските компании, проектът АЕЦ Белене да не остане само като потенциал и интерес. 

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Защо шофьорите без книжка са най-страшни

    Хиляди шофьори карат без книжки, често без да бъдат наказани. Щом от началото на годината до септември 6000 души са били засечени без документа, излиза, че за година това са 9000 тежки нарушители. И тук са само хванатите при проверки от КАТ. А какъв е точният брой на хората, които никога не са имали книжка или си карат с отнет документ,
  • Дойде ли време да спрем да местим стрелките?

    Двойното време е нелогичен анахронизъм ЛЯТНОТО часово време като организация на светлата част от денонощието, е въведено исторически като мярка за икономия на електрическа енергия за осветление. По-късно, набрало инерция, то се мотивира и като мярка за повишаване на качеството на живота. Приключи обществената консултация на Европейската комисия,